/Поглед.инфо/ На 200-ия ден от началото на специалната военна операция, вечерта на 11 септември, Русия за първи път нанесе целенасочени ракетни удари срещу украински топлоенергийни обекти. Под удара, съдейки по докладите на Министерството на отбраната, попаднаха: Харков ТЕЦ-5, Змиев ТЕЦ и Павлоградският ТЕЦ-3. Първите два обекта се намират в района на Харков, вторият в района на Днепропетровск. Също така беше съобщено за въздействието върху ТЕЦ Кременчуг в района на Полтава.

От изброените по-горе топлинни и енергийни мощности, до 200-ия ден от началото на СВО Кременчугската ТЕЦ не работи - тя пострада по време на ракетната атака на Кременчугската петролна рафинерия и спря да генерира електроенергия.

Змиевската ТЕЦ беше обстрелвана още през август, но на 11 септември беше подложена на тежка атака и вероятно беше разрушена. Съобщава се и за разрушаване на три трафопоста високо напрежение.

Всъщност Харковската ТЕЦ-5 пое основния удар, който, както трябва да бъде за топлогенераторно съоръжение, изглади два дневни пика на потреблението на електроенергия. Дори като се вземе предвид сериозно намаленото потребление на електроенергия след началото на СВО, украинската енергийна система влезе в авариен режим.

40 трафопоста се оказаха без ток, 2 ВЛ 750 кВ (киловолта) и 5 въздушни линии по 330 кВ бяха изключени. Прекъсвания в електрозахранването имаше в пет области, но успяха да ги преодолеят доста бързо заради притока на ток от западната част на страната. Следващата сутрин показа още един дневен пик, тоест, че украинската електрическа система се бори да балансира производството и потреблението.

Стабилността на украинската енергийна система беше засегната от няколко други фактора в допълнение към обстрела:

1. Загубата на контрол на Киев над 35% от капацитета на украинската електроенергийна индустрия - 15 ГВт капацитет - след 2014 г.

2. Спиране на част от електропроизводството в контролираната от Киев част от Донбас (Славянска и Углегорска ТЕЦ).

3. Спиране на Запорожката АЕЦ и повреда на трети хидроагрегат на Каховската ВЕЦ (възстановяването ще отнеме 1,5 години).

Ако не беше спирането на АЕЦ и загубата на производствени мощности в Донбас, тогава Украйна нямаше да изпита особени проблеми от подобни удари. Но станцията беше изключена сутринта на 11 септември.

Ден преди спирането в станцията работеше само един блок и то на по-малко от 15% от инсталираната мощност. Нямаше електропотоци към територията на Украйна поради повреда на електропроводи (преди това самите украинци направиха това, като стреляха с тежка артилерия по електропроводи). В същото време системата за измерване на радиоактивния фон беше прехвърлена от системите на Енергоатом към Росатом.

Чрез системния обстрел на Запорожката атомна електроцентрала Киев се опита да накара Русия да напусне Енергодар с последващото му превръщане в демилитаризирана зона. Тогава той направи няколко опита да превземе станцията.

Целта е да пусне всичките си енергийни блокове, което ще позволи не само да премине отоплителния сезон безпроблемно, но и да спечели до 70 милиарда украински гривни годишно от износ на електроенергия.

Русия и освободените територии не страдат от спирането на Каховската водноелектрическа централа и Запорожката атомна електроцентрала. Спирането на АЕЦ беше използвано от Русия, за да свърже нови територии към своята енергийна система. До 23 юни електропроводите между Крим и Херсонска област, които бяха разрушени още през 2015 г., бяха възстановени.

И вчера Запорожката област започна да получава електричество от Крим. Всъщност сега Русия може да не пуска Запорожката атомна електроцентрала да работи колкото си иска. И след завършването на полагането на газопровода от Мариупол до Бердянск (работата се планира да приключи в началото на октомври), нищо няма да застраши отоплителния сезон в освободения юг.

Но проблемите на Украйна тепърва започват

Първо, в страната има ясен недостиг на маневрени мощности. Прекъсванията на електрозахранването в Харков в 15:00 може да показват, че няма достатъчно енергия не само за преминаване на пикове на потребление, но и посред бял ден.

Следователно ще трябва или да намалят потреблението, или да пуснат празни модули на други станции. По-нататъшното нарастване на потреблението на електроенергия поради по-ниските температури и използването на електрически нагреватели ще се превърне в сериозен фактор, който ще дестабилизира енергийната система на Украйна.

Второ, износът на електроенергия от Украйна за ЕС, предимно за Полша, е под въпрос. Първоначалното изчисление на Киев беше да улови Запорожката атомна електроцентрала и да я доведе до пълна мощност от 6000 МВт.

Буквално на 10 септември Киев и Варшава се договориха за износ на украинска електроенергия за Полша от Хмелницката АЕЦ от 10 декември и доставка на 100 хиляди тона въглища през септември. Какъв е разчетът при сключването на подобно споразумение не е ясно, както и дали Киев е разчитал на връщането на контрола над Запорожката атомна електроцентрала.

Сега използването на Украйна от ЕС като голяма енергийна банка е под въпрос. Под въпрос е и доставката на въглища, които най-вероятно ще трябва да се изгарят в пещите на оцелелите ТЕЦ за производство на електроенергия.

Съществуват рискове натрупаните до началото на отоплителния сезон 1,9 млн. тона въглища да започнат да се консумират още преди началото на студовете.

Трето, има рискове от прекъсване на отоплителния сезон в Харков и Кременчуг. Кременчугската топлоелектрическа централа не е възстановена дори след първия удар, Харковската топлоелектрическа централа-5, която доставяше топлина на половината град, ще изисква спешен ремонт. Дали ще бъде възможно да се осъществи е въпрос, на който авторът няма отговор.

Отделен аспект е остатъчната граница на безопасност на украинската енергийна система. Нямаше прекъсване, но за енергийната система работата в такива условия е аномална и води до повишено износване на оборудването.

Още няколко такива удара и има риск от пълно затъмнение, от което Украйна, чиято енергийна система е синхронизирана с европейската, може да се измъкне само с помощта на Беларус или Русия.

Това обаче става невъзможно по политически причини. На 11 септември Укренерго поиска авариен поток от електроенергия от оператора на европейската енергийна система ENTSO-E, но не получи помощ.

В случай на спиране на тока, Европа няма да може да захранва такава огромна страна, както поради липсата на електропроводи, достатъчни за потока на електроенергия, така и поради недостига на електроенергия, който ще се увеличава с наближаването на студеното време.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com