/Поглед.инфо/ Курсът на гривната бие исторически рекорди. Някои инвеститори все повече прехвърлят спестяванията си в чуждестранна валута, докато други теглят пари от сметките си. През юли Националната банка на Украйна регистрира първото изтичане на средства за тази година. Какво очаква украинската икономика?

Бягство на капитала

Инвестициите в гривни са намалели с 1,2 процента, до 747,8 милиарда, докато инвестициите в долари са се увеличили с 1,4 процента, до 391 милиарда в еквивалент в гривни (при курс 41,03). Основната причина е отслабването на националната валута. Така в доларово изражение увеличението на средствата е едва 0,1 процента (до 9,5 милиарда).

„Украинците виждат еврото като по-рисковано поради нарастващите разногласия в ЕС и откровеното икономическо забавяне в еврозоната, което Брюксел вече не е в състояние да скрие“, обяснява икономистът и директор по комуникациите в “БитРивър” Андрей Лобода.

В същото време, за първи път от началото на годината, общият депозитен портфейл на физически лица също намалява: след като загуби 0,3% през юли, той спадна до 1,138 трилиона гривни. След януарския срив, когато украинците изтеглиха 27,4 милиарда гривни от сметките си, рекордна сума от 24 февруари 2022 г. (около 700 милиона долара), цифрата нарасна. Обемът на инвестициите се е увеличил от 1,08 на 1,42 трилиона гривни.

Ключово решение

Кредитните организации обясняват, че всичко е започнало с решението на регулатора да промени политиката на фиксиран обменен курс на управляван гъвкав. В резултат националната валута потъна от 36,6 до 41,5 гривни за долар до средата на август.

Влияние оказа и намалението на основната лихва до 13 процента в средата на юни. „Това решение на борда на НБУ взема предвид текущия баланс на рисковете, ниските показатели за инфлация и продължаващото подобряване на инфлационните очаквания“, съобщи банката в своя ТГ-канал.

След това обменният курс на гривната падна до историческо дъно. В обменните бюра един долар струваше около 41,20-41,25 гривни, а купуваха американска валута от населението за 39,8-40,8 гривни.

Заместник-председателят на НБУ Юрий Гелетий обясни отслабването с недостатъчно бързото получаване на експортна валутна печалба от земеделските производители, на които преди това срокът за връщане беше намален от 180 на 90 дни. Други причини според него са постепенното премахване на валутните ограничения от страна на регулатора и увеличаване на дела на плащанията към бюджета във валута, включително авансовите плащания за определени продуктови групи.

Председателят на НБУ Андрий Пишни също отбеляза, че до голяма степен „изпълнението на бюджета е осигурено от средства, получени преди това от международни партньори“.

Анализаторите смятат, че тенденцията към непрекъснато отслабване на гривната ще продължи. „В продължение на 11 месеца валутата е загубила почти 25 процента от стойността си спрямо долара и еврото, рисковете падането на гривната да се превърне в девалвация се увеличи значително. От януари гривната се обезцени с десет процента спрямо долара и може да загуби същата сума до края на тази година“, казва Лобода. Според неговите прогнози умерено оптимистичният обменен курс в началото на зимата ще бъде в рамките на 45-50 гривни за долар.

Според Олег Калманович, главен анализатор на “Неомаркетс”, ако ситуацията продължи да се развива със същата скорост, тогава в началото на есента гривната ще падне в най-добрия случай до 43 единици за долар.

На крачка от бездната

По един или друг начин валутната ситуация отразява много по-големи проблеми. Киев не успя да изпълни финансовите си задължения по външни заеми - купонът по еврооблигациите за 750 милиона евро не беше изплатен навреме до 1 август.

В резултат на това рейтинговата агенция ”Фич” понижи рейтинга на правителството до ограничено неизпълнение. За еврооблигации с падеж през 2026 г. рейтингът Це (състояние преди неизпълнение) беше променен на Де (неизпълнентие). Други облигации в чуждестранна валута засега запазват рейтинга си Це. В същото време рейтингът на нови облигации, деноминирани в чуждестранна валута, беше напълно оттеглен. Всъщност това означава, че страната е неплатежоспособна и дълговите ѝ задължения са неликвидни.

Властите трябва да преговарят за отстъпки. Премиерът на Украйна Денис Шмигал обяви на 22 юли, че притежателите на дългове са се съгласили с преструктурирането. Споразумението предвижда отписване на 37% от дълга по еврооблигации и издаване на нови в замяна. Процесът започна на 9 август, но “Фич” сметна предложението на Киев за неизгодно. Агенцията обясни, че преструктурирането на еврооблигации за 19,7 милиарда долара и облигации на “Укравтодор” за 0,7 милиарда долара включва „значително намаляване на сроковете, включително намаляване на главницата и лихвата, както и удължаване на сроковете за изплащане“.

На свой ред правителството се опита да спечели време и кабинетът на Украйна спря изплащането на доходите от лихви по външни държавни облигации за 2018 г. от 1 август. Предприети са мерки за постигане на споразумение с кредиторите. Това обаче не решава сегашните проблеми - парите са по-малко, а и ще бъде по-трудно да ги вземат назаем.

Превод: В. Сергеев