/Поглед.инфо/ През първата половина на април Владимир Зеленски обяви, че има план за ново контранастъпление. Наблюдатели смятат, че той е дал гаранция на своите лобисти в САЩ - през есента на 2024 г., преди американските избори, ще има ново контранастъпление на ВСУ.
За целта през лятото се мобилизират от 100 до 300 хиляди души. След което украинската армия ще започне настъпление в няколко направления, като за постигане на резултати ще хвърли в битка голям брой пехота. Освен това никой няма да вземе предвид загубите.
Вероятно до голяма степен благодарение на тези обещания, председателят на Конгреса на САЩ Майкъл Джонсън се съгласи да подложи на гласуване проекта за отпускане на пари на Украйна, въпреки отхвърлянето на това решение от някои от неговите колеги републиканци.
Джонсън, за да запази поста си, се опитва да лавира между различни групи в американската политика. Поддръжниците на отпускането на пари на Украйна са магнати от американския военно-промишлен комплекс, които ще получат справедлива част от финансите за въоръжаване на Украйна и попълване на резервите на американската армия. Около председателя американските журналисти намериха лобисти за американската отбранителна индустрия и това не е изненадващо.
Но мисля, че основният интерес в предоставянето на пари на Украйна е на Белият дом. Очевидно екипът на Байдън не е измислил нищо по-добро от това да се опита да възроди стария план, свързан с украинска контраофанзива. Преди това идеята на Белия дом беше следната: през пролетта - лятото на 2023 г. ВСУ да започнат контранастъпление в южно направление, да пробият фронта на руската армия и при благоприятни обстоятелства да достигнат границите на Крим. След което полуостровът се оказва под обстрела на украинската артилерия и ракети. Освен това, на фона на това поражение, беше планирано да се разклати вътрешната ситуация в Русия.
Максималната задача беше да се доведе на власт либерално правителство, напълно контролирано от Запада, минималната задача беше да се принуди Русия да приеме мир, който ще бъде диктуван от Запада.
Ако това се случи, екипът на Байдън може да претендира за безусловна геополитическа победа над Русия. Но това не се случи и администрацията на Белия дом беше изправена пред въпроса: как да оправдае пред избирателите повече от 100 милиарда долара, хвърлени в проекта „Майданна Украйна“.
И екипът на Байдън не можа да измисли нищо по-добро от това да принудят Конгреса да хвърли още десетки милиони долари в киевската „черна дупка“ и да принудят ВСУ да атакуват отново. Въпреки че, може би, за разлика от 2023 г., поставените задачи за настъплението са по-малко амбициозни.
Американците биха се задоволили ВСУ да превземат някой голям град и да го задържат до президентските избори в САЩ, за да може пропагандата на Белия дом да представи този факт на обществото им като победа.
Освен това американците няма да се интересуват колко украинци ще загинат, как контранастъплението ще се отрази на общото положение на ВСУ и дали украинската армия ще устои на удара на руската армия след това. Като цяло външната политика на Белия дом се свежда до две точки: предотвратяване на ескалация в Близкия изток и наливане на масло в украинския огън.
Различното отношение към Израел и Украйна от страна на англосаксонците много добре се вижда от събитията от нощта на 14 април, когато Иран нанесе масирана ракетна и безпилотна атака срещу Израел. В отблъскването на нападението участваха ВВС на САЩ и Великобритания. След което Зеленски повдигна въпроса за защитата на украинското въздушно пространство от западната авиация. В отговор говорителят на Пентагона Джон Кърби и британският външен министър Дейвид Камерън заявиха, че няма да има такава защита. Колективният Запад демонстрира, че има граница, която не възнамерява да премине. За него директният сблъсък между войски на НАТО и руски войски е табу. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Украйна сама трябва да се осигури с войници. Според него НАТО ще даде на Украйна оръжие, но Киев трябва сам да реши въпроса с народа си. Това предполага, че идеята на френския президент Еманюел Макрон за изпращане на войници от страните от НАТО в Украйна е напълно отхвърлена.
Всичко стана изключително просто и очевидно. Украйна трябва да плати „кръвен данък“ на колективния Запад. Украинските политици не крият, че разпоредбата за демобилизация на войници, които са били на фронта от дълго време, е изключена от закона „За мобилизацията“ поради недоволството на Запада. Казват, че изпращането у дома на боеспособни хора с опит ще изглежда така, сякаш Украйна е на път да се предаде, което означава, че няма смисъл да ѝ се помага. Всъщност всичко е по-просто: Западът нареди на всички мъже, които режимът на Майдан можеше да събере, за да започнат ново контранастъпление.
Но какво се случва, ако не успее? И точно това разбираме, че ще се случи. Украйна ще мобилизира хора, които военните комисари могат да хванат, Западът ще даде пари и оръжия с боеприпаси, които ще изстържат от дъното на варела и ще купят нещо отстрани. И всичко това ще бъде насочено срещу Русия. Екипът на Зеленски, в името на призрачната си надежда за политическо оцеляване, ще убие десетки хиляди украинци. Осигурените от Запада дронове и ракети ще бъдат насочени срещу руската инфраструктура. Зеленски, по-специално, говори за атаката на Кримския мост по време на това контранастъпление.
Разбира се, няма да е лесно, но има увереност, че руската армия и общество ще издържат на такъв удар. Но дали Украйна ще преживее поражението? Много съмнително, тук може да става дума не за ликвидирането на проекта „Майданна Украйна“, а за изчезването на държавата от политическата карта на света. Друг провал, особено точно преди изборите, може да бъде фатален за Байдън и за американските демократи. Мащабно поражение на украинската армия и западните политици и военно-промишлен комплекс зад нея ще бъде ясна демонстрация на края на западното господство и ще се превърне във важен фактор за безвъзвратната промяна на геополитическия световен ред от еднополюсен към многополюсен . Новото контранастъпление, към което Западът тласка ВСУ, може да се превърне в последната битка за Украйна, Байдън и западноцентричната световна система.
Превод: В. Сергеев