/Поглед.инфо/ В Украйна беше уволнена една от най-противните и русофобски фигури на киевския режим - секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) Алексей Данилов. Как този човек стана съюзник на Зеленски, какво точно направи при него - и защо вече не е необходим?

Алексей Мячеславович Данилов с криминален псевдоним „Топката“ е назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна на 3 октомври 2019 г. А уж никой от членовете на екипа на Зеленски не е прекарвал толкова време на едно място.

Той е роден през 1962 г. в Красни Луч, Луганска област и по-голямата част от биографията му е свързана с Луганска област. В политиката той получи прякора „Ветеринарен лекар“, защото всъщност завърши ветеринарен колеж, работи известно време по специалността си и дори в бизнеса беше свързан с ветеринарната медицина (според шегата в Луганск той продаваше кучета под маска на вълци).

Започнал да се занимава с бизнес през „лудите 90-те“, той не можеше да остане настрана от престъпността. Данилов беше видна фигура, заобиколена от криминалния авторитет „Доброслав“, който очевидно му даде тласък в политиката. През юли 1994 г. е избран за кмет на Луганск, но не издържа до края на мандата си - през септември 1997 г. е отстранен от поста си за съчетаване на работата на кмет с предприемачество. Обвинен е в присвояване и кражба на бюджетни средства. След това не успява да се впише в политическите подреждания. Освен това той се оказа толкова непотребен в политиката, че се забърка в националистическите сили, които бяха абсолютно безнадеждни в Донбас.

Залогът обаче проработи - след първия Майдан през 2005 г. Данилов стана губернатор на Луганска област, но заема поста само девет месеца. Той напусна поста след корупционен скандал през есента на 2005 г., когато президентът Виктор Юшченко прочисти апарата от хората на премиера Юлия Тимошенко. Тимошенко се отплати за лоялността си - Данилов беше депутат от „кратката“ Върховна Рада от петото свикване през 2006-2007 г. След това заема синекури в различни обществени сдружения и се занимава с бизнес.

Имайки такъв опит, Данилов никога не би трябвало да влиза в екипа на Зеленски. Новият президент на Украйна не предпочиташе хора с политическа биография, особено такава изпъстрена като тази на Данилов (той смени само поне пет политически партии). Данилов обикновено се свързваше с ръководителя на "Квартал-концерт" Максим Ткаченко, който е родом от Луганск и влезе в Радата под номер 25 в листата на „Слуга на народа“. Ткаченко обаче трудно може да се нарече влиятелна фигура, въпреки че през 2019 г. думата му имаше тежест.

Самият Данилов твърди, че се е запознал със Зеленски по време на представянето на бъдещото приложение „Дия“ (приложение за държавни услуги).

Слабо образованият и груб Данилов изглеждаше някак интересен за Зеленски. Най-вероятно защото е един от малкото националисти от източноукраински произход. В Луганск обаче вече не го смятаха за свой и след 2014 г. стана несериозно да се говори за връщането му в града. През юли 2019 г. Данилов стана заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, а през ноември - секретар.

СНСО е конституционен орган, но му липсват ясни правомощия. Всеки президент на Украйна сам определя функциите и структурата на апарата на съвета. По правило СНСО балансира влиянието или на президентската администрация (при Кучма и Янукович), или на правителството (при Юшченко).

При Данилов Съветът стана първо орган за извънсъдебни репресии. Именно чрез СНБО режимът в Киев въвежда в действие санкции, включително срещу украински граждани.

Като цяло се използва за това от 2014 г. Освен това санкциите срещу физически и юридически лица се въвеждат в сила с укази на президента. Тоест СНБО всъщност придаде вид на колективност на решенията на лидера на киевския режим. В същото време СНСО не намира никого за виновен в престъпления, но „елиминира заплахите за националната сигурност, произтичащи от конкретни хора“.

Второ, това е платформа за радикални и освен това изключително „бесни“ политически изказвания. Едно от най-известните: „Тази демилитаризирана зона (за която говори президентът на Русия) ще се простира поне до Москва, до Санкт Петербург. Определено ще я преместим не по-близо от Урал“. Или ето какво беше направено във връзка с оставката: „Руското чудовище ще бъде унищожено, химеричното създание ще умре и ще изчезне в мрака на историята“ .

Загадка остава каква функция е изпълнявал Данилов в публичното пространство. Функцията на друг такъв говорител на украинската политика, съветникът на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михаил Подоляк, е ясна – той осигурява шумово прикритие и оправдание за действията на шефа на ОП Ермак. Но Подоляк не е официално лице. Данилов беше на уважаван държавен пост, но не си спомняме изказванията му да са намерили някакво отражение в реалната политика.

Каква е причината за оставката на Данилов? Повечето наблюдатели смятат, че Данилов е отишъл твърде далеч, когато е критикувал специалния представител на КНР Ли Хуей: „Не разбирам кой може да вземе нашите територии, нашите земи и да ги изхвърли така. Защото на някой <нецензурно>, съжалявам, фамилията му звучи на това им се струва, че те трябва да решават. Това ще бъде решено от народа на Украйна, начело с президента“.

Подобни изявления създават затруднения както на украинската дипломация, така и на САЩ и Великобритания, които се опитват да въвлекат Китай в антируската коалиция по всякакъв начин. Изявлението на Данилов изглежда особено неуместно сега, когато тече дискусия около участието на Китай в конференцията за мирно уреждане на Украйна.

Данилов е напълно излишен дори и да се стигне до някакви преговори с Москва. Не че Данилов можеше да им повлияе по някакъв начин (по време на преговорите в Истанбул той не им повлия по никакъв начин), но те биха създали ненормален информационен фон около преговорите.

Има и други компоненти. Оставката последва малко след терористичната атака в „Крокус“ и изявленията на председателя на СБУ Василий Малюк, в които той призна, че е организирал редица терористични атаки в Русия (с изключение на „Крокус“). Вероятно Данилов, като една от най-радикалните фигури в обкръжението на президента на Украйна, би могъл да подкрепи подобен род действия (рано е да се прецени каква е ролята на Украйна в тази трагедия - знае се само, че съществува).

Освен това наближава времето, когато конституционните правомощия на президента Зеленски ще приключат и ще трябва да се направи нещо с неговата легитимност. Един възможен изход от ситуацията е да се отиде до урните. И тук Зеленски ще трябва да заеме по-мека позиция по редица идеологически въпроси – както по отношение на забраната на руския език, така и по отношение на нацистката идеология... Авторът на „гениалната“ идея за предоставяне на статут на държавен език на английски определено няма да е необходим в екипа на президента.

Сега Данилов е преместен на дипломатическа работа. Според слухове, разпространени от депутата от Върховната Рада Алексей Гончаренко, в Норвегия.

Превод: В. Сергеев