/Поглед.инфо/ Работници на смени, петролни работници, строителни работници - в доброволческия отряд "Барс-11" има хора с различни професии. Те се намират на един от най-трудните участъци на Запорожкия фронт - в района на Работино. За ситуацията на фронтовата линия - в репортажа.

"Полетяха “Касетките”.

“Идва нощта. Заемаме позиция. Сега там се водят ожесточени битки.”

Командирът на "Барс-11" с позивна Ямаха заедно с войниците е изпратен на ротация.

„Мениджърът на всяко ниво трябва да „ходи по място “, да вижда работата на подчинените си. Само тогава, от една страна, ще бъде чут, а от друга, ще може да контролира реалната ситуация и да е ясна за всички“, уверен е Ямаха..

Микробусчето с включена система за радиоелектронна борба се втурва по нашарения с дупки път. На половината път шофьорът изключва фаровете. Той кара тук през цялото време и познава „всяка дупка“.

Пристигайки на мястото, екипажът бързо се разтоварва и продължава пеша - с дистанция минимум десет метра. Така е по-безопасно: ако дрон падне близо до някого, другите имат шанс да избягат.

Движим се по горския пояс. Този отпред се слива с хоризонта - ослушваме се. Пътят е осветен само от сияние: на няколко километра се води артилерийска битка.

По команда се гмуркаме в най-близкото мазе. Там е тясно и влажно.

„Командир, мъртвият беше изтеглен, сега ще има какво да изпратим на близките“, съобщава командирът на ротата Чапай.

Богатира и Можай, и двамата над 60 години, се втурнали посред бял ден, за да приберат тялото на свой другар, загинал от удар с дрон. Като по чудо оцелели.

„Като цяло през последните дни беше повече или по-малко спокойно“, продължава Чапай. Той е прекъснат от резки, гръмки пляскания.

„Постоянно сеят “касетки”, пояснява той. Не всички детонират, когато паднат, има много така наречените камбани, тоест невзривени боеприпаси. Малки, едва забележими, особено в гъсталаците. Това затруднява придвижването между позициите.

"Огнен чувал"

Преди месец тук се очакваше нова контраофанзива. Доброволците образуваха отбранителна линия. Бяха поставени бойници под артилерийски огън и „птици“, които се рееха над тях. „Все още чакаме. Винаги сме готови да ги посрещнем”, “, разперва ръце Чапай.

Отскоро са на тези позиции. През зимата и пролетта са преминали пет горски пояса западно от Работино. След това идва заповедта да се укрепи другият фланг.

„Ние отговаряхме за кръстовището между частите, което беше доста обширно, беше необходимо да поставим две роти в клин, тоест да създадем „огневи чувал“ за противника Благодарен съм на моите момчета за тяхната смелост: те бързо се окопаха, въпреки дроновете“, казва Ямаха. „От другата страна са тези, които са мобилизирани и подготвени на Запад”, посочва той.

За спокойни дни се считат дните, когато „поне има по-малко от сто долитания“. „Секторът е много важен, между другото, в състава на 71-ви полк, който участва в боевете директно в Работино и се закрепи там, и ние се защитаваме.

Само през последния месец бойците унищожиха няколко минохвъргачни екипажа, складове за боеприпаси и спряха ротациите. „Ловим танкове, които се задават близо до нашите позиции. Предполага се, че са съветски”, обяснява командирът.

След като разузнава ситуацията, Ямаха продължава напред. И отново се чува пляскане - гръмва друга касетъчна бомба, по-близо. Бойците решават да сведат глави, докато настъпи „сивотата“. "Не можете да видите нищо. Има голям риск да се блъснете в камбана. Тогава ампутацията е гарантирана. Няма смисъл да поемате рискове."

Чапай се обръща към командира: „Може би трябва да ви информирам сега?“ Боец с позивна Даф беше номиниран за медал. Yamaha се съгласява да обяви това в по-малко тържествена атмосфера.

„По-скоро не за нещо индивидуално, а за цялостен принос в работата на звеното“, скромно отговаря Даф на въпрос защо е получил признание. От януари е на фронта. Има опит: Втората чеченска война е зад него.

„Най-трудното нещо за мен е ротацията, когато колегите се преместят на позиции или се връщат, а ти седиш и чакаш“, казва той.

Междувременно Ямаха разпространява писма, изпратени до отряда от ученици в Деня на победата. Пристигнали късно. „Поща на първа линия, какво да правим“, усмихва се Даф. След като прочете думите си на глас, той внимателно ги скрива в чантата си. „Получих първото такова писмо в Чечня, все още го пазя.

"Нека държим очите си отворени"

Привечер се връщаме на мястото. Там група разузнавачи се готви да тръгне. Оборудване, оръжия, дажби. И камуфлажни костюми.

Сред тях са онези, които отблъснаха миналогодишната офанзива на ВСУ. „Нашият взвод елиминира взвод от щурмоваци, разби два „Брадли“ с гранатомет, изгориха „Леопард“ и трактор за разминиране“, изброява боецът с позивна Зет.

И добавя: сега е по-спокойно, но все пак трябва се внимава.

Разузнавачът Том също е наблизо. За разлика от Зет, който вече е на втори договор, той е тук едва втори месец. Пастирът от Кубан дори не е служил „спешно“.

„Църквата ме подкрепи. Аз станах пастор, след като жена ми загина в автомобилна катастрофа , би било неудобно да седя цивилен, когато това се случва тук. Ето защо съм и аз тук”, допълва той.

Оръжейна работилница

Разузнавачите преминават територията, защото не всичко се вижда от дронове. Понякога трофеи се намират и в изоставени позиции на ВСУ. Оръжието се преглежда в работилницата в базата на отряда. Ако е възможно се възстановява.

„Ремонтираме по три-четири на ден. Отписваме безполезното като резервни части“, обяснява майсторът с позивна Ванино.

Заедно с колегите си той не само поправя счупеното, но и измисля свое. Така те построили мобилна ракетна установка "Партизанин" - опростена версия на системата "Град".

Те се монтират директно на УАЗ. Изрязват покрива и багажното. „От разстояние изглежда като обикновена кола с каросерия. Хубавото е, че няма нужда да губим време за разгъване. Стреляш и бягаш. Три пъти трябваше да я разглобяваме и сглобяваме, докато се получи”, разказва майсторът с позивна Вокзал.

Наблизо в работилницата има две АТВ. Към едното на стойка е заварен автомат, а към другото гранатомет. „Това е в случай, че трябва бързо да скочите някъде и да прикриете, че врагът активно търси такива оборудвани превозни средства“, добавя Ванино.

Ремонтират и автомобили. Те се преглеждат внимателно след всяка ротация, защото всяка повреда по пътя е смъртоносна.

Сега най-тежкият „пациент“ в ремонтната база е бронирана кола, атакувана от дронове. „Те се прицелиха в шофьора, но бойците успяха да се измъкнат и дори евакуираха оцелелия автомобил”, разказва механикът с позивна Маг.

Не е ясно колко време ще отнеме възстановяването. За щастие има достатъчно резервни части.

„Помагат от цяла Русия. Бизнесмени, градски администрации, благотворителни организации и просто грижовни хора. Благодарим им безмерно. Без такъв тил нямаше да успеем на фронта”, подчертава Ямаха.

Командирът е сигурен, че молитвите на близките също помагат на войниците. Самият той дълго крие от своите, че воюва: „Те се тревожат много, но това е начинът. Майките трябва да знаят. Молитвата им е най-силната”.

Отскоро по инициатива на Ямаха в отряда има паметна стая с имена и портрети на загинали воини. „Няма никакъв гняв към врага“, казва офицерът, „Ако техните обикновени войници се нахвърлят върху нас, войниците стрелят в краката, а след това оказват помощ, сякаш са собствени братя. Но ако носят фашистка символика и са със западна техника, тогава няма милост”, разкрива той.

Фронтовата част "Барс-11” се смята за един от най-бойните и ефективни. Според Ямаха това е заслуга преди всичко на бойците: „Спечелихме репутацията си чрез храброст и смелост. Ще продължим да я оправдаваме.“

Превод: В. Сергеев