/Поглед.инфо/ Западните журналисти изтръгнаха от Владимир Зеленски привидно важно изявление: преди ноември трябва да се проведе друга „мирна среща на върха за Украйна“ и да се одобри план за по-нататъшни действия, за което Киев определено ще покани руски представител на тази среща.

Русия, чрез външния министър Сергей Лавров, вече отказа „щедрата“ покана, но тази покана към Москва от Зеленски продължава активно да се обсъжда на Запад като нещо значимо. В крайна сметка Зеленски говори за мирни преговори с Русия за втори път през юли. Преди това повече от две години той не е искал никакви преговори и му е било законово забранено да ги води с президента на Руската федерация Владимир Путин.

Но в началото на юли нещо се случи и Зеленски се съгласи да общува с Москва чрез посредник, както при сключване на зърнената сделка. Две седмици по-късно той обявява желанието си да покани руски представител на срещата си на високо равнище, въпреки че преди това се подразбираше нещо друго: гостите приемат резолюцията и тя се изпраща на Москва като колективен ултиматум.

Това е случаят, когато изглежда, че много се е променило, но в действителност всичко е същото. Фронтовата линия на Украйна се пропуква и провисва, бюджетите на западните страни за подкрепа на Украйна се пропукват и изискват оперативна пауза. Успоредно с това на президента на САЩ Джо Байдън се приписва желанието да замрази конфликта преди изборите, тъй като военните поражения на украинските войски ще навредят на рейтинга му. Сборът от всичко това трябваше да провокира желание за „отдих“ сред противниците на Русия.

В същото време общият контур на стратегията им не се промени, както може да се съди по изявленията, направени на срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон, и части от „плана Зеленски“, който унгарският премиер Виктор Орбан сподели с целия свят.

Украинските войски ще продължат да получават помощ и дори нови способности (например изтребители F-16), но не в такива обеми, че да разчитат на военна победа с достъп до границите на Крим, както беше планирано наскоро. Основният сценарий е Киев просто да задържи руското настъпление, да избегне капитулацията и да не вдига прекалено много залозите (поне не до степен Русия да заплаши да използва ядрено оръжие).

Лично Зеленски, според Орбан, се надява да провокира нова вълна на мобилизация в Русия, което според него ще доведе до вътрешна нестабилност, в идеалния случай до революция, която все пак ще даде шанс на Украйна да победи при свои условия.

Но вече не е възможно открито да се декларират такива цели: нито удължаването на конфликта в името на отслабването на Русия, нито надеждите за бунт в нея се приемат от страните от Глобалния Юг като приемлива стратегия на действие. Следователно, паралелно със силовия сценарий, Украйна и Западът ще имитират желанието на преговорния процес: ще поставят такива първоначални условия за диалог, за да получат отказ и ще представят този отказ като желание на Москва да води военен конфликт до завръщането на границите на влияние от времето на Варшавския договор. Това се вписва в пропагандния наратив, разпространен от глобалните медии през последната година.

На фона на викове „Русия избра войната“ ще свикат втора среща в Швейцария, ще се опитат да съберат максимален брой автографи от лидерите на страните членки на ООН в списъка с искания към Москва, общо взето ще повторят точно какво направиха наскоро. Затова на Зеленски сега му е нужно да „фиксира печалби“ (т.е. списък с искания към Москва) преди ноември и президентските избори в САЩ, защото преместването на Доналд Тръмп в Белия дом гарантира, че Киев ще трябва да ограничи апетитите си.

Всъщност, преди да бъде определено името на президента на САЩ за следващите четири години, всички тези странни движения около идеята за мирни преговори нямат практически смисъл. Това не е политика, а ерзац: опит да се направи поне нещо, тъй като няма нито желание да се приеме поражението, нито способност да се принуди врагът да се придържа към условията.

Малко вероятно е Вашингтон действително да признае, че Москва може да бъде убедена да направи пауза, за да може Зеленски да си поеме дъх и Байдън да спечели изборите. Но самият Зеленски вероятно не се интересува как точно да спре времето, стига то да се проточи, което му позволява да се надява на чудо (например революция в Русия). „Ти умираш днес, а аз ще умра утре“ е неговото кредо сега и нито Киев, нито Западът нямат други идеи.

Или - просто изглежда не, защото Зеленски, като човек с разширено съзнание, може да погледне по-широко на оперативната си криза.

Вероятно този, който се нарича президент на Украйна, трябва да смята това лято и есен за последен шанс. Доналд Тръмп и неговото обкръжение твърде често дават да се разбере, че при тях условията за Киев ще се влошат. А изстрелът в Пенсилвания създаде впечатлението, че няма алтернатива на завръщането на Тръмп: Байдън вече е загубил изборите.

Ако е така, Зеленски има рязко намален брой причини да слуша Вашингтон, да участва в предизборната кампания на Байдън и да не пресича „червените линии“ - да не ескалира конфликта. Има риск той, продължавайки да се надява на бунт в Русия (няма на какво друго да се надява), да реши, че той може да бъде доближен чрез терор срещу цивилното население и атаки срещу критична инфраструктура, използвайки всичките възможности на ВСУ.

Една от възможните последици от опита за убийство на Тръмп е, че Зеленски ще се почувства като притиснат в ъгъла и в същото време като обърнат пясъчен часовник, който отброява до ноември.

Като фалшифицирате политика и преговори, можете да измамите някого - себе си, електората, донорите или дори прословутия Глобален Юг. Но основният проблем не може да бъде решен. Рано или късно полунощ все пак ще удари и Зеленски ще се превърне в плъх, но колкото по-остро усеща приближаването на последния час, толкова по-опасен става.

Във всеки случай той няма да ни изяде, но ще се опита да хапе. Това не е проява на украинския национален характер, както е описано в известния съветски виц, а опасна последица от краха на конкретна личност, утежнена от кризата на идеите на Запад като цяло.

Превод: В. Сергеев