/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин говори за „уродливите очертания“ на структурата на изграждания еднополюсен свят по време на среща с китайския лидер Си Цзинпин на срещата на ШОС.

Въпросът тук не е, че Русия иска да докаже нещо на някого, а че „уродливостта“ на световната архитектура, създадена след Студената война, вече е очевидна за мнозина. Просто всеки е преживял това по един или друг начин. Освен това има стабилно разбиране, че сега тази структура е в смъртна агония и неистово се бори да продължи съществуването си, което е просто опасно за целия свят.

За Китай тази тема също е много близка, защото сега тази уродливост упорито провокира конфликтна ситуация в Тайванския пролив. На архитектите на уродливостта огънят никога не им стига. Тяхната стихия е разруха, хаос. Затова правят всичко възможно, за да гарантират, че езиците на разрушителния пламък редовно се появяват в различни части на света.

Всичко това е съвсем разбираемо: световната еднополюсна система, сега издигната като подобие на религиозен култ към американския Бог, е нетърпелива да управлява по метода на моркова и тоягата. Всичко е ясно с "моркова" - обичайният обмен на мъниста за диваци: демократични ценности, свободи и други простотии. Един вид морков за света, привличайки го те се опитват да го завлекат в едно светло, прекрасно бъдеще, където се крие чудовищна антиутопия.

Но светът не е магаре и колкото и да се твърди, че е сладък морковът, той няма да му е сладък, а не е съвсем ясно защо изкарват за демокрация форма на най-тежка световна тирания и единоначалие - уродлива по своята същност. Напълно неразбираемо е защо всестранното подчинение, дисциплина и изпълнение на команди отгоре са билет за преминаване в розовия свят на демокрацията и безкрайното щастие.

Следователно, за бавещите се е подготвен „камшик“: заплахи, изнудване, санкционен натиск, както и създаване на територии на хаос, в които, като в блато, ще бъде възможно да се потопят прекалено упоритите. И всичко това се обяснява например с необходимостта от сдържане. Какво сдържане? Чудовищна по своята същност концепция: отричането на всякаква конкуренция, дори намек за равенство, което се възприема като колосална заплаха.

Тези територии на хаоса също имат своя градация. Можете безкрайно да отваряте външни рани на други народи, да ги карате да кървят и да гноят през цялото време. Или да ги ударите с небесен огън, гръм и мълнии. На покойния Кадафи грехът срещу световния владетел беше не само независима политика, но и планове за обединение на африканските страни, постепенното изоставяне на паричния символ на робството - долара. Излишно е да казвам, че за Запада с неговите расистки и колониални традиции всичко това беше неприемливо. Затова Хилари Клинтън се зарадва на вида на изтезавания. Беше задържан, беше му преподаден урок, беше убит.

Така бе извършен триумфът на демокрацията, така изключителните свършиха работата си. Или по-скоро тези, които си мислят, че са. По-рано Владимир Путин вече заяви, че Щатите са се обявили за „пратеници на Бог на земята“. Това са прояви на „уродливите очертания” на една тоталитарна еднополюсна религия, под която се опитват да обединят целия свят.

Проблемът на световната структура, създавана от САЩ, също се крие във факта, че само „пратеникът на Бога“ знае за всички норми и правила, които се свалят.

Той има право и да ги тълкува, в което надделява принципът: “доброто е всичко, което е изгодно за световния хегемон”. Така руският лидер вече отбеляза, че „всички норми на бизнес и международни отношения се тълкуват единствено в интерес на една власт“. Напълно е разбираемо защо: еднополюсната вяра издига интересите на същата тази сила до категорията на най-високата аксиологическа категория. Следователно тя става господар на думата си: дала - взела, интересите на другите са нищо за нея, защото всичко наоколо е само материал за изграждане на нейния успех.

Всъщност виждаме един вид жертвен олтар, в подножието на който всички народи трябва кротко да принасят щедри дарове, да жертват най-ценното и дори себе си. Дадоха им и скрижалите на западния завет: „Живот, основан на правила“. Всичко, за да може този, който се поставя сам на върха на световната пирамида, да е доволен, проспериращ и да няма нужда от нищо, тогава той ще смени гнева си с милост, дори може да потупа по гръб.

Но трябва да разберем, че всичко това е измамен, „уродлив“ свят, в който Щатите и колективният Запад са се потопили, създадена от човека илюзорна матрица, която е много далеч от реалността. Настоящето е ориентирът, очертан на срещата между лидерите на Русия и Китай. Там, където основното нещо е преодоляването на западния монопол върху демокрацията, основното в него не са спекулативните истини, които Западът прави изключително за себе си, а справедливостта и многополюсността, тоест съществуването на равни гласове на световната сцена.

„Ние заедно се застъпваме за формирането на справедлив, демократичен и многополюсен световен ред, основан на международното право и централната роля на ООН, а не на някакви правила, които някой е измислил и се опитва да наложи на другите, без дори да обяснява какво е това“, отбеляза Владимир Путин в Самарканд.

Пример за такъв световен ред е ШОС, която, според руския лидер, включва „страни с различни културни и цивилизационни традиции, външнополитически насоки и модели на национално развитие“, докато работата е изградена „на принципите на равенство и взаимна изгода, зачитане на суверенитета на другия и отказ от намеса във вътрешните работи. Никой никого не поучава, не се опитва да диктува собствените си правила, да налага волята си, не изпада в заблуди за собственото си величие и непогрешимост. Всъщност това е моделът на близкото бъдеще, когато всички декори на уродливото ще паднат и всички ще дишат по-лесно. Самият свят ще стане по-разбираем и предвидим.

И този противовес на еднополюсното подобие на „животинската ферма“ се оформя все повече. Неслучайно Си Цзинпин каза, че „с нашите руски колеги сме готови да дадем пример за отговорна световна сила и да играем водеща роля в извеждането на толкова бързо променящ се свят по пътя на устойчиво и положително развитие“.

Красотата е хармония. Противопоставя се на уродливото, отчужденото, едностранчивото, еднополюсното. В православната традиция красотата е синоним на доброта. А злото само се прикрива зад красотата, то е измама, илюзия. Империя на злото.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com