С началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на Съединените американски щати се появи широко разпространена загриженост относно глобалното сътрудничество за намаляване на използването на изкопаеми горива. Вероятно неговата администрация ще продължи да прави много ретроградни неща по въпросите на климата през следващите четири години.
Първо, поради оттеглянето на САЩ и без това крехката ефективност на Парижкото споразумение ще бъде допълнително отслабена. В същото време Тръмп даде ясно да се разбере, че не желае да допринася за Зеления фонд за климата на ООН. Това ще подкопае още повече доверието в глобалното управление на климата, ще разруши крехкия консенсус и основи и ще потопи глобалното управление на климата в още по-голям дефицит на доверие, дефицит на финансиране и дефицит на управление, а бъдещето на глобалното управление на климата става още по-мрачно.
Второ, Тръмп ще продължи да дава зелена светлина на добива и използването на изкопаеми горива в САЩ, а развитието на чистата енергия в страната ще остане бавно. Не на последно място Тръмп ще попречи на гладкото прилагане на Закона за намаляване на инфлацията.
Предвид тези мрачни реалности, значението на сътрудничеството между Китай и Европейския съюз, като водещи участници в борбата с климатичната криза, е очевидно.
Първо, въпреки дългогодишните дискусии относно начините за намаляване на емисиите, световните емисии на парникови газове, които далеч не са достигнали своя връх, продължават да се увеличават. Едновременно с това значително се повишават и глобалните температури. По последни данни на Световната метеорологична организация през 2024 г. средната глобална температура е била с 1,5 С по-висока от температурното ниво между 1850 и 1900 г. преди индустриализацията, което показва, че темпът на повишаване на температурата вследствие на индустриализацията е по-бърз, отколкото смятат климатолозите.
Второ, бъдещият въглероден бюджет на международната общност скоро ще бъде изчерпан. В бъдеще са необходими повече усилия на световно равнище за сформиране на съвместни сили за справяне с проблемите на климата, за да се гарантира, че повишаването на температурата ще бъде под 2 С.
Трето, Китай и Европа са основните движещи сили на глобалния екологичен преход и тяхната подкрепа за този преход е по-устойчива и стабилна. В отговор на резултата от президентските избори в САЩ на 6 ноември 2024 г. Европейската комисия подчерта, че ЕС има много ясна и стабилна политика и цел в областта на климата и е приел значителни законодателни мерки и други политики, за да гарантира изпълнението на своята цел за климата до 2050 г. В тази връзка Китай, който също е твърдо ангажиран с постигането на своите цели за 2060 г. за двойно намаляване на въглеродните емисии, ще има много възможности за сътрудничество с ЕС.
На първо място Китай и Европа разполагат с широки възможности за сътрудничество в разработването на чисти технологии. Европа трябва да приветства предимствата на нисковъглеродните технологии, които се дължат на разработването и намаляването на разходите за чисти технологии в Китай, и да приеме инвестиции в чисти технологии от китайски предприятия в Европа. Китай, Обединеното кралство и останалата част от Европа следва да търсят взаимноизгодни решения в международната търговия в своите многостранни отношения.
Второ, тъй като ЕС ще прилага механизма за гранично коригиране на емисиите на въглероден диоксид, сътрудничеството между Китай и ЕС в областта на екологизирането на индустриите с високо съдържание на въглероден диоксид е от особено значение.
И накрая, сътрудничеството между Китай и ЕС в областта на климата може да бъде разширено и да обхване и трети страни, като по този начин се стимулират положителни сили в по-широк мащаб и се играе по-голяма роля в преодоляването на кризата с климата.
