/Поглед.инфо/ На 11 октомври в столицата на Узбекистан се случи събитие, което бе почти незабелязано от медиите, но, което, без преувеличение, може да има значението на исторически обрат - поне в мащаба на бившите съветски републики.

В Ташкент беше подписан меморандум за сътрудничество между Министерството на народното образование на Узбекистан и Министерството на образованието на Руската федерация, в рамките на който беше стартиран съвместен образователен проект, наречен "Клас!", Или "Zўр!" на узбекски. Проектът не е роден неочаквано, той се подкрепя от информационно и финансово от благотворителната фондация на Алишер Усманов „Изкуство, наука и спорт“: фондът вече е отпуснал 5 милиона долара за изпълнението на първия етап.

По искане на узбекската страна 32 специалисти от Руския държавен педагогически университет „Херцен“ са изпратени в републиката, за да преподават на място руски език като отделен предмет, както и да разширят обхвата на академичните дисциплини на руски език. Подписаният меморандум предполага, че от следващата година сто учители ще заминат за Узбекистан, а в бъдеще броят им ще се увеличава с още сто всяка година. На базата на Ташкентския институт за преквалификация и повишаване на квалификацията на лидери и специалисти от системата за обществено образование „А. Авлони“, руски специалисти ще обучават и преквалифицират местни учители и методисти. Очаква се че програмата да обхване около 30 хиляди местни учители и това ще доведе до ново ниво на качество на преподаването на руски език и на предметите,изучавани на руски език.

Това събитие и желанието на ръководството на Узбекистан да „обърне” страната си обратно към масовото изучаване на руския език, изглеждат особено контрастни на фона на прочутата „незалежна“ Украйна, където настоящата учебна година започна без нито едно училище за рускоезични граждани и без възможноски за изучаване на езика на Пушкин и Лермонтов по принцип. Същата Украйна, която десетилетия се възприемаше от нас по културна, етническа и езиковаблизост като братска.

Когато говорим за обратната преориентация на Узбекистан, за да направим картината по-пълна, е наложително да споменем редица други събития.

Не е тайна, че Узбекистан е исторически свързан със съветската ядрена програма. Същият Учкудук, чието име се прочу в целия бивш Съветски съюз по едноименната хитова мелодия, не е само географска точка - той е и източник за добив на уран. Находищата на метала, жизненоважни за страната, са открити в края на 50-те години на миналия век.

По същото време в Ташкент е основан Институтът по ядрена физика, на базата на който е пуснат в действие изследователският реактор VVR-SM. Реакторът, въпреки разпадането на Червената империя и последвалите несгоди, работеше вярно до 2016 г. Можеше да работи и по-нататък, но политиката се включи в играта.

Узбекистан пое последователно курс към възраждане на собствената си наука и фундаментална модернизация на енергийния сектор. От 2018 г. Ташкент настоява корпорацията Росатом да построи първата атомна електроцентрала в републиката и, съдейки по външни признаци, страните са близо до сключване на конкретно споразумение. Според информация от отворени източници в района на езерото Тузкан в района на Джизак се планира да се построят два енергоблока от генерация III + с мощност 1,2 гигавата. Ако атомната електроцентрала бъде построена, тя ще стане първата в историята не само на Узбекистан, но и на цялата съветска Централна Азия.

Поддържането на техническо съоръжение с такова ниво на сложност е невъзможно без наличието на компетентни технически специалисти, създаването на школа за тяхното обучение и все този руски език - лингвистичната матрица, която е въплътила в себе симногогодишни и уникални научно-технически разработки. Преди година в същия Ташкент беше открит първият чуждестранен филиал на НИЯУ на MИФИ, където на конкурсна основа бяха приети първите студенти.

Освен това Русия модернизира и узбекските водноелектрически централи. Още през следващата година ще бъде завършено техническото преоборудване на водноелектрическата централа „Фархад“; по искане на съответното министерство текат проекти за четири нови водноелектрически централи със среден капацитет.

Нека отдадем почит на предвидливостта на ръководството на Узбекистан. Не най-богатата бивша съветска република, която бързо „изяде“ ресурса напридобитото от нея инфраструктурно и техническо наследство, се ориентира и прие простия, но очевиден факт - страната може да излезе от ямата на технологичното изоставане и да се превърне в ключов енергиен играч в региона, само с помощта на Русия.

И за това е необходим руският език, не тук-таме, а в масови количества, буквално във всяко училище. Така че след няколко години държавата ще натрупа достатъчна маса рускоезични узбеки, които ще формират основата, стъпвайки на която Узбекистан ще може да се придвижи към нов етап в историята си.

Нашите мисли щяха да бъдат едностранчиви и пристрастни, ако не се се споменава трудната ни обща история. Много хора си спомнят или дори са преживели лично деветдесетте години, когато руснаците са изгонени от бившите републики-сестри: от Прибалтика, Грузия, Украйна, страните от Централна Азия.

След това навсякъде, където руската реч насилствено бе отправена в изгнание, започнаха ат напълно идентични процеси на деградация. На първо място, разбира се, техническа.

След като са изгонили руснаците и техния език от тяхната реалност, страните след три десетилетия на независимост могат да се похвалят главно със затварянето на стоманодобивни заводи, атомни електроцентрали и бивши рудници - милионери. Някак си така се случваи, че сложното производство и напредналата наука бързо увяхват във вакуума на национализма, на националните, но непопулярниезици и измислени суржици /смесица от руски и украински - бел.прев./

Русия изгражда модерните си отношения възможно най-прагматично, без излишна лирика и празни фантазии за братство - и постъпва абсолютно правилно.

Връщането на руския език в Узбекистан – това е, извинетеможе би неуместния патос, възстановяване на историческата справедливост, доказателство за безспорната водеща роля на Русия в постсъветското пространство.

Днес, за да се закачите за руския локомотив, е нужно като минимум поне добро познаване на езика на локомотивната бригада. За осъзнаващите този факт, всичко ще бъде добре. А за останалите не ни е жал.

Превод: ЕС