/Поглед.инфо/ Всички дни след началото на украинската инвазия в района на Курск западните медии непрекъснато пишат, че европейските или американските елити и политици не са доволни от действията на Киев. Те казват, че Киев не е координирал атаката срещу Русия, което предизвика изключително раздразнение.
Е, най-често пресата съобщава, че ВСУ нямат абсолютно никакви сили да развият настъпление в района на Курск, украинската армия търпи тежки загуби и също е недоволна от своите политици.
И най-лошото е, че в Русия сериозно гледат, четат, цитират, вземат на сериозно цялата тази помия и правят някакви солидни изводи за текущата ситуация, анализи на базата на тези публикации и дори се опитват да планират нещо.
Информационният фронт на съвременния военен конфликт е същият фронт като действителния, материален, с окопи и укрепления. В информационната война има атаки, флангови маневри, саботажи, операции за прикритие и „ракетни” атаки върху психиката. Има и използване на саботьори или шпиони, или спящи клетки в страната на врага...
Не мислим, че медиите на Запад са само вестници и телевизия, нали? Разбираме, че това са батальони, бригади и полкове за информационна война? Или ние не разбираме и по съветски навик смятаме, че само защото там е написано нещо, значи е така? Явно не разбираме.
Сега обаче сме свидетели на масирана информационна и психологическа операция на западните медии. Операцията има няколко цели. Москва да се убеди, че Западът (НАТО, политици, разузнавания) не е замесен в атаката срещу района на Курск. Киев да се убеди няма да получи нови пакети помощи. Москва да се убеди в слабостта на ВСУ, които атакуваха района на Курск и сега не знаят какво да правят по-нататък. Реалността на всички тези публикации напълно си противоречи.
Въпреки това си струва да се отбележи, че основната задача за създаване на мъгла на информационната война се изпълнява от тежки издания като “Блумбърг” и “Вашингтон Пост”. Защото западните анализатори разбират доста добре психологията на известна част от руските управници, които все още имат навика да вярват, че западните медии винаги и безусловно отразяват мнението на местните елити, и не разбират ролята на медиите в информацията. война. Колкото и да е странно, след унищожаването на школата на съветологията Русия като цяло стана по-малко разбрана от Запада. Но той много добре разбира психологията на определена част от руското общество.
И сега реномирани западни издания просто се опитват да създадат фалшива картина за случващото се за нашите същите мениджъри. Това е само прикритие за нови доставки на оборудване и най-важното е прикритие преди подготовката на втори удар, който вече ще включва тежка техника и Ф-16. ВСУ имат резерви, но те не са въведени в бой. Защо? Къде са те? Някой наистина ли вярва, че Украйна ще бъде въвлечена в преговори след изборите в САЩ? Готов ли е Западът да говори с Русия?
Звучи ми като пълни глупости.
Време е да спрем да се държим като човек, който винаги иска да спечели срещу уличен мошеник, вярвайки, че топката определено е някъде. Да, искам да вярвам в доброто, но не и в лошото. И когато си на пет години и гледаш анимационни филми, това е нормално.
Но когато си над петдесет или дори повече и вземаш решения от огромно значение, тогава трябва да вярваш на реалностите на деня. Гледаш пълния с радост и оптимизъм репортаж на Си-Ен-Ен от окупираните райони на Курска област. И заключваш дали Вашингтон наистина не е доволен от Киев?
Превод: В. Сергеев