/Поглед.инфо/ Чичко Сам отслабва. Под звуците на патосните речи за световното лидерство и глобалната хегемония Вашингтон започна тихичко да съкращава своето военно присъствие отвъд границите си. Така на 1 март вестник „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е заръчал на Пентагона да започне извеждане на американските сили и въоръжение от зоната на Персийския залив. Преди 5-10 години това беше дори невъзможно да си го представим. Но – ето! Белият дом потвърждава, че все пак има намерение да съкрати военното присъствие в Близкия изток!
И не просто планира, а вече реално го съкращава. Източници от Пентагона съобщават, че САЩ вече са извели от региона най-малко три батареи зенитни ракетни комплекси „Пейтриът“, една от които поне е била разположена на летище в Саудитска Арабия за защита на собствените американски сили. В близко време се предлага извеждането от там и на комплекс на американската система за ПРО – ТХААД.
Освен това се очаква атомният самолетоносач на САЩ „Дуайт Айзенхауер“, който е изпратен за бойно дежурство в региона, да прекара там по-малко от обичайното. Съгласно оценките на „Уолстрийт Джърнъл“ всичко това означава, че с времето още няколко хиляди военни може да бъдат изведени от региона, в който се намират в края на 2020 година – ни повече, ни по-малко, цели 50 хиляди американски военни.
„Някои технически средства, в частност предназначените за наблюдение на БПЛА и противоракетните батареи, може да бъдат преместени, за да се съсредоточат срещу държави, които официалните лица смятат за основни съперници на международната арена, включително Китай и Русия“, пише в публикацията.
По-просто казано, Америка признава, че просто не е в състояние да противостои едновременно на такива страховити съперници като Москва и Пекин. САЩ повече нямат сили дори да осигуряват сигурността на своите съюзници в региона. При това, не на кои да е, а на саудитците. Според запознати източници в Пентагона имат намерение да предприемат мерки, „до голяма степен да преместят бремето на защитата на територията на Саудитска Арабия от Вашингтон на Рияд“.
Но нещата не свършват до тук. Отслабването на Чичо Сам се усеща и в други страни от Близкия изток. Така вече няма съмнения, че САЩ напускат Ирак и Афганистан. Времето показа, че те просто не могат да контролират ситуацията в тези държави, където най-различни племена и кланове, които враждуват и воюват помежду си, днес виждат в американците свой общ враг.
За това горещо пише военният експерт Лоурънс Корб в статията си за „Нешънъл Ревю“. При това той паралелно анализира статията на своя колега Бинг Уест от същото издание и се опитва така да изясни защо САЩ този век са престанали да печелят войни дори срещу многокрайно по-слаб противник.
И двамата експерти, и Корб, и Уест имат пряко отношение към военната служба. И двамата присъстват във Виетнам, Афганистан и Ирак, навсякъде стават свидетели как САЩ губят войни, които разпалват сами. В Ирак, например, след 17 години окупация преобладаващата част от населението просто ненавижда американците. В Афганистан след 20 години война терористите, както и преди, контролират огромни територии. И Вашингтон с натежало сърце, е принуден да отстъпва и да търси начини да изкара войските, за да приключи някак си безкрайните сблъсъци, които вече са стрували на американския бюджет няколко трилиона долара и са отнели живота на десетки хиляди американци.
Бинг Уест смята, че една от основните причини за пораженията на САЩ в тези локални конфликти се крие в това, че те са започнали заради измислен предлог и без ясен план за действие. Така в Индокитай през 60-те години Америка започва военни действия в отговор на мнимото нападение на Северен Виетнам над кораб на ВМС на САЩ в Тонкинския залив. При това, тя дори не успява да изчисли реакцията на СССР и Китай, чиято помощ за виетнамците в крайна сметка предопределя позорния провал на десетгодишната военна авантюра, струвала на САЩ повече от 50 хиляди трупа.
Така американците постъпват в началото на ХХI век и с Ирак, лъжливо обвинявайки го за разработката на оръжия за масово поразяване, каквато, както се изяснява, не е била. Но-най-лошото е, че мечтаният контрол на иракския петрол не дава на бюджета на САЩ никакви доходи, бивайки прахосан между корумпираните генерали, транснационалните бизнес-магнати и частните им военни компании.
Сега, анализирайки неуспехите от последните 60 години на фона на настоящата системна криза на американската мощ, внезапно „прозрялата“ американска преса пише, че във войните във Виетнам, Ирак и Афганистан въоръжените сили на САЩ по начало нямат никакви шансове за победа.
В крайна сметка Лоурънс Корб прави катастрофален за американските политици и военни извод. Той пише, че въоръжените сили на САЩ отдавна са неспособни „да разпространяват демокрация“ по света, който просто ненавижда вече цялата тази американска демокрация. Още повече, че в последно време в САЩ, като снежна топка, се засилват явните проблеми при разработването на новите въоръжения. Така в доклада от 23 март 2021 година Сметната палата на САЩ е принудена да признае, че страната просто няма достатъчно развити технологии за създаване на хиперзвуково оръжие, каквото има, например, Русия.
На този фон на 24 декември 2020 година американското издание „Еър Форс Магазин“ с мъка съобщи, че поредният опит на САЩ да стартират първата експериментална хиперзвукова ракета с въздушно-реактивен двигател се проваля отново. Така дори програмата за разполагане на военен хиперзвук дори и да се осъществи в обозрима перспектива от Пентагона, то неминуемо ще бъде с голямо закъснение. При такова положение няма как да не отбележим, че съобщенията за успешното приключване на изпитанията на аналогичната ракета 3М22 „Циркон“ в Русия изглеждат особено впечатляващо.
Ние сме руснаци, с нас е Бог. Господи, благослови!