/Поглед.инфо/ Когато карго-корабът Ever Give (водоизместване 200 хиляди тона) се заби в Суецкия канал, участниците в това, което с гордост се нарича международна логистика, изпитаха определени неприятни усещания, включително финансови.

Когато съвсем наскоро друг контейнеровоз заседна във водната зона на Суецкия канал, дори потребителите започнаха да наблюдават внимателно ситуацията.

Когато в пресата тези дни имаше съобщения за възможен недостиг на хартия и хартиени изделия (всякакви, от тоалетна хартия до опаковъчен картон), сякаш по команда, рафтовете на магазините, където бяха поставени кухненски салфетки, носни кърпи за еднократна употреба и други нужни предмети за домакинството, започнаха бързо да се изпразват ...

Но да беше само хартията...

Всъщност днес в Европа се появи ново явление: употребяваните автомобили започнаха да поскъпват така, че почти настигнаха новите автомобили по цена.

Явлението е лесно обяснимо: купуваш поддържана кола втора ръка - плащаш и пътуваш. А за нова - дори изцяло заплатена - ще трябва да се чака от три месеца (в добрия случай) до шест месеца. И при това времето за доставка, както изящно се изразяват автомодилърите, „може да се промени към увеличение“.

И така, в крайна сметка какво се случва в този богат, на пръв поглед цивилизован свят, който през последните осемдесет години не знаеше какво е недостиг и опашки?

Всъщност просто умира глобализмът.

Същият глобализъм, с появата на който, както прогнозираха неговите платени оракули, ще дойде ерата на всеобщ просперитет.

Глобализмът - да го кажа много накратко - е когато корпорациите произвеждат почти всичко, от часовници до бельо и играчки, някъде там, далеч (и за много малко пари), и след това ги продават в същия ЕС - за много големи евро. И разликата - понякога хилядократна - отива в джобовете на тези, които са измислили тази схема, и на тези, които са помогнали и все още помагат за нейното прилагане.

Тези теоретици, които виждат живота от прозорците на своите удобни офиси, успяха да убедят много милиони обикновени хора, че глобализмът е истинска универсална човешка ценност, благодарение на която бедните и развиващите се страни ще получат производствен капацитет, ще имат достъп до индустриални ноу-хау и, разбира се, ще бъдат създадени много нови работни места.

Държавите, които принадлежат към богатите и развитите, от своя страна, по мнението на същите тези теоретици, ще могат да развиват науката още по -напред, да подобряват околната среда и да създават нови икономически индустрии, предимно тези, които разчитат на развитието на мрежовите технологии .

Глобализмът не беше еднократно явление, той, подобно на карцином, израснал от незначително увреждане на митохондриите, удряше икономиката много постепенно.

Един завод е закрит, след това друг, след това трети – и какво да видиш, цяла индустрия, например текстилната промишленост, е изчезнала. В Европа.

Затваря се фабрика, после друга - и в крайна сметка производството на втечнен кислород престана да съществува. Практически във всички страни от ЕС.

Щедрите обезщетения за безработица и не бог знае каква, но съществуващата система за преквалификация на персонала позволи доста успешно и за доста дълго време да се скрие тази социална криза.

Докато не дойде коронавирусът и не постави всичко и всички на мястото им.

Колективният Запад в периода на пандемията се оказа - в строго съответствие с максимата на Булгаков - в положение, в което „за каквото и да се хванеш, все го няма“.

Нямаше лекарства. Нямаше работещи ръце. Плодовите и зеленчуковите култури гниеха във всички южни страни от ЕС, от Испания до Италия. Местните жители, разглезени от глобалистите, отказаха да огъват гръб на ягодовите насаждения, не искаха да берат домати и ябълки, а за да се спаси реколтата от грозде, трябваше спешно да се внасят работници от България и Румъния. Нямаше медицинско оборудване - на Апенините лекарите и медицинските сестри работеха в червените зони със собствени маски за гмуркане на плажа.

Но както става ясно днес, това беше само първият звънец.

Сега, когато производството (отново в Азия, никой нямаше намерение да премества производствените мощности напред -назад) отново беше възобновено, се появи остър недостиг на товарни контейнери, които да доставят готовия продукт на потребителя.

Оставихме контейнерите си там, където ги настигна планетарния локдаун, и сега не можем да ги намерим“, съобщават с детска спонтанност собствениците на транснационални корпорации, ангажирани с морски транспорт.

Те не можеха да предвидят какви последици ще има собствената им немарливост, но веднага (в пълно съответствие с законите на пазара) успяха да я превърнат в печалба.

Цената на доставките се е увеличила с 85 процента.

Само за 12 месеца печалбите на превозвачите са се увеличили четирикратно и растежът няма намерение да спира: октомври и освен това ноември са основните месеци в годината, когато търговията попълва запасите преди новогодишните празници: от играчки до парфюми и козметика.

Разбира се, цената на доставката води след себе си и покачването на цените на дребно, тъй като няма глупаци, които да пропуснат възможните печалби.

Но глобалистите не спират дотук във вечния си стремеж към супер печалби: тъй като често няма кой да разтоварва контейнерите, десетки хиляди от тях са се натрупали в пристанищата на пристигане в Европа, цената на тази услуга също се увеличава.

По принцип за тези, които днес щракат върху клавиатурата на компютър и вече очакват предстоящите печалби, всички тези скокове на цените не ги вълнуват, с допълнителните печалби те ще имат достатъчно приходи за всичко, че и ще им остане.

Но тези пенсионери, които идват в магазина за играчки, за да купят подарък за внуците си, тези, които решат да зарадват жена си или приятелката си с флаконче парфюм, тези хора ще трябва да ровят дълбоко в джобовете си, да се обадят в банката, за да им позволи тя овърдрафт на кредитните карти , е, и буквално да спестяват от всичко, за да могат да купият само най -важното.

Глобализмът с всичките му идеи за „благоденствие за целия свят“ се оказа просто прикритие за банда алчни бизнесмени, които всъщност взеха за свои заложници стотици милиони хора.

Има два изхода от тази ситуация.

Първият, практически нереализуем: „златният милиард“ ще трябва да се постегне, за да смени политиците, които преследват и защитават интересите на глобалистите.

И втория, очертанията на който вече са ясни: същият този „златен милиард“ отново ще трябва да стегне коланите. Скромно и без излишни въпроси.

В края на краищата, дори агонизиращ, както се случва днес, дори привидно умиращ, глобализмът все пак ще се опита да избие и прибере сметаната от вече посинялото от обезмасляване мляко на световната икономика независимо от всичко.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели