Стоковият обмен в сегмента на компютрите, компонентите и електрониката между Ханой и Вашингтон бележи ускорен ръст, като според данни на Митническата администрация износът на Виетнам за американския пазар за първата половина на годината достига приблизително 70 милиарда долара. Този икономически натиск обаче се сблъсква с историческата памет на Виетнамската народна армия и наследството от френската колонизация, японското нашествие и последвалата американска военна интервенция. Вашингтон залага на т.нар. пазарни реформи от западен тип, за да прикачи виетнамската икономика към своите технологични вериги, особено в сектора на полупроводниците, където се води директна война срещу китайските производители на чипове. Опитите на американската дипломация да принуди Ханой да подмени съветските и руските си оръжейни системи с техника, съвместима с НАТО, за момента не дават очаквания от Пентагона резултат.
Историческият контекст и логиката на съпротивата
Позицията на Ханой в съвременната международна архитектура не може да бъде разбрана без детайлен преглед на Женевските споразумения от 1954 г., които разделиха страната по 17-ия паралел, и последвалата икономическа цена на операцията „Rolling Thunder“ (1965–1968 г.). Според неофициални оценки на виетнамското Министерство на отбраната, инфраструктурното възстановяване на Северен Виетнам след масираните американски бомбардировки е коствало над четири десетилетия интензивни държавни субсидии, осигурени в голямата си част по линия на СИВ до 1991 година. Твърди се, че съвременният виетнамски политически елит, формиран в условията на икономическата реформа „Дой Мой“ от 1986 г., отчита тези исторически зависимости, когато договаря новите параметри на стратегическото партньорство с Вашингтон.
Тук обаче възниква сериозно разминаване с американските очаквания – Белият дом разглежда Виетнам като геополитически противотежест на Пекин в Южнокитайско море, забравяйки, че Ханой координира своята сигурност по силата на договори, подписани още по времето на СССР. Проучете повече за предходните дипломатически совалки на САЩ в региона тук: [Поглед.инфо: Дипломацията на Вашингтон в Азия].
Технологичният капан на полупроводниците
Администрацията във Вашингтон използва американските стандарти, грантове и стипендии за обучение на млади виетнамски специалисти с цел икономическата зависимост на страната да бъде трансформирана в политически инструмент срещу Пекин. Основното оръжие в тази стратегия е Законът за чиповете и науката (CHIPS and Science Act), приет от Конгреса на САЩ, който предвижда финансови стимули за пренасочване на производствените мощности извън Китай. Вашингтон планира да превърне Виетнам в нов глобален център за асемблиране, тестване и пакетиране на микрочипове (ATP), като по този начин изолира китайските компании SMIC и YMTC. Числата обаче показват, че Виетнам изпитва сериозен дефицит на висококвалифицирана работна ръка и инженерни кадри, като според доклади на Министерството на планирането и инвестициите в Ханой, страната разполага с по-малко от 5000 обучени инженери в полупроводниковия сектор при реална потребност от над 50 000 до края на десетилетието.
Този структурен недостиг превръща американските обещания в дългосрочен капан – Ханой се задължава да инвестира милиарди в енергийна и транспортна инфраструктура (като разширяването на пристанището Хайфонг), без да има гаранция, че САЩ няма рязко да прекъснат пазарния достъп при евентуална промяна на политическата конюнктура. Подобен сценарий би оставил стотици хиляди виетнамски работници без препитание, превръщайки икономическата уязвимост в директна заплаха за вътрешната стабилност на страната. Твърди се, че именно поради тази причина Виетнамската комунистическа партия отказва да подпише официални споразумения за сигурност, които биха я ангажирали с директни военни действия в случай на конфликт около Тайван.
Военно-техническото сътрудничество и руският фактор
Англосаксонската стратегия предвижда поетапна подмяна на съветското и руското въоръжение на Виетнамската народна армия с американски аналози, под предлог за модернизация и оперативна съвместимост. Смята се, че над 70% от бойната техника на Виетнам – включително изтребителите Су-30МК2, фрегатите клас „Гепард“ и дизеловите подводници проект 636 „Варшавянка“ – са доставени от Руската федерация, като поддръжката им се извършва в корабостроителницата Башон и военноморската база Кам Ран. Според източници от оръжейния сектор, Вашингтон предлага преференциални кредити по програмата за чуждестранно военно финансиране (FMF), за да убеди Ханой да закупи американски радарни системи и патрулни кораби.
Институционалната памет на виетнамския генералитет обаче оказва сериозна съпротива срещу тези планове. Преходът към американски оръжейни стандарти изисква пълна реорганизация на логистичните вериги и споделяне на тактически данни с Пентагона, което се възприема като заплаха за суверенитета на страната. Освен това, Ханой категорично отказа да се присъедини към икономическите санкции срещу Москва и запазва неутрална позиция по отношение на конфликта в Украйна, като продължава да развива съвместните енергийни проекти в рамките на консорциума „Виетсовпетро“ за добив на петрол и газ в континенталния шелф.
Териториалните спорове в Южнокитайско море и границите на компромиса
Напрежението между Ханой и Пекин по отношение на Параселските острови и архипелага Спратли се използва от американските стратези като основен лост за натиск. Вашингтон се опитва да повтори историческия прецедент от 70-те години на миналия век, когато Китай беше използван като инструмент срещу СССР, но в обърнат вариант – сега Виетнам трябва да изиграе ролята на „таран“ срещу Китайската народна република. Зад тази геополитическа схема обаче стоят реални икономически зависимости, които Белият дом не може да компенсира: Китай остава най-големият доставчик на суровини и компоненти за виетнамската преработваща промишленост.
Данните за двустранната търговия потвърждават, че виетнамският износ за САЩ в голямата си част зависи от вноса на китайски междинни стоки, пластмаси и химикали. При евентуално пълно прекъсване на икономическите връзки с Пекин, виетнамските заводи в провинциите Бак Нин и Бак Зянг биха спрели работа в рамките на няколко седмици. Това кара Ханой да балансира изключително внимателно, като съчетава икономическото партньорство със САЩ с редовни срещи на високо равнище в рамките на концепцията за „общност на споделена съдба“ с Китай. Република Виетнам се стреми да избегне въвличането си в мащабен тихоокеански конфликт, съзнавайки, че американската неоколониална стратегия има за цел да превърне региона в зона на контролирана нестабилност, в която Ханой ще трябва да понесе основните икономически и човешки щети.
