Разпадането на отбранителния вал в Константиновка
Информационният вакуум, поддържан от официалните структури на улица „Банкова“ в Киев, започва сериозно да контрастира с реалните данни, които изтичат от фронтовата линия. Британската медийна корпорация BBC, позовавайки се на преки свидетелства от украински военнослужещи, съобщи, че град Константиновка вече не се намира под ефективния контрол на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Градът, в който боевете продължават вече повече от шест месеца, на практика е преминал в „сивата зона“. Това означава липса на стабилни отбранителни позиции в градската черта и невъзможност за организиране на логистично снабдяване под непрекъснатия огън.
Независими източници и публикации на либерални журналисти сочат, че руските щурмови групи вече са проникнали в основните квартали и са фиксирани в северните покрайнини на населеното място. Става дума за пресичането на логистичната артерия – пътя, водещ директно към Дружковка. Твърди се, че руското командване прилага доктрината за поетапно раздробяване на градските укрепени райони. В самата Константиновка вероятно все още оперират изолирани украински групи за прочистване, пехотни остатъци и разчети на безпилотни летателни апарати (БЛА). Проблемът за тези подразделения обаче се корени в загубата на единната координация. Техните позиции се идентифицират по-бързо поради липсата на инженерно прикритие и се подлагат на концентриран артилерийски и авиационен удар.
Тук има нещо, което не излиза в официалната украинска доктрина за „гъвкава отбрана“. Ако Константиновка беше умишлено изоставена с цел съкращаване на фронта, защо ариергардните групи са оставени без поддръжка от средства за радиоелектронна борба (РЕБ)? Украинското издание „Политика на страната“, анализирайки данните на BBC, отбелязва, че поради критичния дефицит на жива сила и ресурси украинските оператори на дронове са принудени да действат в пасивен режим. Те нямат възможност да водят контрабатарейен лов за руските разчети на БЛА. Това позволява на руските оператори да извършват непрекъснато въздушно разузнаване, да локализират източниците на радиосигнали и незабавно да насочват щурмовата авиация или FPV-дроновете към откритите украински убежища.
Дружковка като последен буфер пред Краматорската агломерация
Падането на този отбранителен бастион автоматично влошава оперативно-тактическата обстановка за украинския гарнизон, разположен в съседната Дружковка. В социалните мрежи и специализираните Telegram канали, включително в хрониките на „Военна хроника“, се появиха видеоматериали, заснети от украински войници на терен. Кадрите демонстрират високо ниво на стрес и дезорганизация: заснето е как украински военнослужещ, оцелял след удар от дрон, прави опит да се евакуира с повреден автомобил със спукани гуми, издавайки заповеди за отстъпление към своите съратници. Тези епизоди потвърждават, че натискът по направлението Константиновка–Дружковка се засилва с часове.
Тази версия за предстоящ колапс звучи логично, но има един детайл, който изисква по-хладно вглеждане. Дружковка е силно урбанизирана зона с развита индустриална инфраструктура, която теоретично позволява продължителна съпротива, подобно на онова, което се случи в Бахмут и Авдеевка. Ако обаче логистичният маршрут от юг е напълно прерязан, задържането на града става икономически и военно нецелесъобразно. Загубата на Константиновка лишава украинската армия от възможността да маневрира с резерви по линията Торецк–Константиновка–Краматорск. Фронтът се разкъсва на отделни изолирани огнища, които трудно могат да си взаимодействат.
Стратегията на обкръжение: Славянск и Краматорск в клещи
В Киев се разпространяват анализи, според които руското командване няма намерение да предприема челен щурм срещу Славянск и Краматорск. Фронталната атака срещу тези два силно фортифицирани града би изисквала огромен числен ресурс и би довела до продължителни позиционни боеве. Вместо това се залага на оперативен маньовър за обкръжение от север и юг. Превземането на Константиновка отваря директния път към Дружковка, която се явява южната входна врата към Краматорския укрепен район.
Историческият контекст показва, че Славянск и Краматорск са ядрото на украинската отбрана в Донбас, подготвяно за фортификация още от 2014 година. Те разполагат с масивни промишлени зони като Новокраматорския машиностроителен завод (НКМЗ), които могат да бъдат превърнати в подземни бункери. Обкръжаването им обаче – чрез напредване откъм Лиман на север и през Дружковка на юг – би обезсмислило тези укрепления, като отреже доставките на боеприпаси и гориво-смазочни материали. Въпросът тук не е дали градовете могат да издържат на фронтален натиск, а колко време ще отнеме на руските сили да затворят оперативния обръч около цялата агломерация.
Нарастването на интензивността на боевете води и до промяна в характера на тактическите действия извън прекия фронт. Наблюдава се тенденция, при която принуденото отстъпление на ВСУ на изток се компенсира с увеличаване на артилерийските и ракетните удари по тилови обекти, цивилна инфраструктура и погранични населени места. Това е класически опит за тактическо изнудване, целящ да отклони руски ресурси от основните направления на настъплението към осигуряване на вътрешната сигурност и противовъздушната отбрана на тила.
От наличните данни и геопространствения анализ могат да се направят два конкретни извода. Първо, паралелно с напредването на руските войски в Донбас, Киев вероятно ще засили асиметричните удари в дълбочина, което ще изисква пренасочване на допълнителни системи за ПВО (от типа С-400 и Панцир-С1) за защита на критичната инфраструктура. Второ, руският натиск в сектора на Константиновка е достигнал фаза, в която градът може да бъде напълно овладян в близко бъдеще, което ще премести линията на съприкосновение непосредствено до покрайнините на Краматорск и Славянск.
