Новият сглобяем дом на предприемача с площ от 400 квадратни фута (37 квадратни метра) е това, което Мъск нарича основният и единствен дом.
"Основният ми дом е буквално петдесет хиляди долара барака в Бока Чика, на Starbase, която наемам от SpaceX. Това е доста готино", каза той в отговор на въпрос на потребител.
"Илон Мъск живее много скромно по стандартите на милиардер. Само 1 жилищна сграда (плюс 1 за събития). Той използва по-малко ресурси от повечето мултимилионери, въпреки факта, че работи много по-усилено", коментира един от популярните западни блогъри този пост.
Преместването на Илон Мъск, на чиито сметки има милиарди, в къща от строителни ремаркета е представено на световната общност като пример за нестяжателство и пламенен ентусиазъм, в ярък контраст с обичайното желание за прекомерна консумация, характерно за световния елит .
Зад фасадата на този PR ход обаче се крие ясна логика на изпълнението на глобалистическата програма „Великият рестат“, стартирана преди година за изпълнение от западния естаблишмънт. Той съдържа императива на прехода към т.нар. „приобщаващ капитализъм“.
Сега можем емпирично да се уверим, че парадигмата на капитализма не се свежда до задачата за натрупване на материално богатство, израз на което може да бъде отчуждението на труда под формата на извлечени ресурси, произведени стоки или дори някои спекулативни финансови деривати ( акции, опции, облигации, фючърси и др.)
Но в крайна сметка абсолютната мярка за стойност са ударите на човешкото сърце, защото без присъствието на човек в света като доказателство за него по смисъла на дефиницията, не е възможен никакъв икономически процес.
Ето защо Клаус Шваб, бидейки самият техно-капиталист, може да призове без логични противоречия за изхвърляне на неолибералната икономика като система, фокусирана върху стимулирането на потреблението.
Това се обяснява с факта, че ресурсно-стоковата реалност на световния пазар и дори чисто виртуалният балон на „икономиката на знанието“ на информационното общество, граничещ с нищото, се оказаха само междинни точки, необходими за постепенното оттегляне на възприемането на масите във външността на материята, която, когато западноевропейският логос се срути, беше лишена от семантична интерпретация и сега се разкрива като едно нищо.
Капитализмът се доближи до възможността да се въведе в епицентъра на човешкото съзнание като източник на цялата аксиологична вертикала на творението и вече не е необходимо да работи с материалността като второстепенно ниво.
Прославянето на технологичния перверзник Илон Мъск, чиито проекти са насочени към финализиране на сливането на човека и машината и прехвърляне на обществото под контрола на изкуствения интелект, означава, че новата матрица на глобалистическата реалност вече е готова за широко приложение.
Съзнанието, пренесено в чиста виртуалност, вече не влиза в контакт със спецификата на материала, поради което жилището, което е необходимо за „живота“ на неговия носител, може да бъде изключително компактно и просто, сведено до малка капсула.
По този начин новата обвивка на повествованието за глобалистическият "Велик рестарт", представен от медиите под обвивката на „благородство“, „аскетизъм“ и „всеотдайност“ на неговите изпълнители, не трябва да отвлича вниманието на читателя на новините от неговите дяволско съдържание.
Превод: СМ
