Всъщност прехвърлянето на Манбидж под руски контрол е видимо доказателство, че САЩ и Русия най-накрая са се споразумели по сирийския въпрос. В понеделник на американските сили беше поставен 24-часов срок за излизане от Манбидж. „Това по същество е предаване“, коментира неназован висш служител на Пентагона пред списание Newsweek. “След като американците си тръгнат, руските сили трябва да се установят там”.
Точно това се случи. Сега Манбидж е патрулиран от руската военна полиция.
Манбидж е превзет от силите на сирийската опозиция, две години по-късно е превзет от терористите от “Ислямска държава”, за която градът служи като вид контролно-пропускателен пункт към Турция. През юни 2016 г. подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС) започват офанзива върху Манбидж и до август напълно го прочистват от силите на “Ислямска държава”.
Кюрдите, които преди шест месеца категорично отказаха да признаят протектората на Дамаск над себе си, надявайки се на американска помощ и подкрепа, сега имат много незавиден избор. Или попаднете под ножа на турците, които сега провеждат операция за прочистване на граничните кюрдски региони, или попадане под ръката на Асад и отново да се закълнат във вярност към него. От двете злини те избраха по-малката и се обърнаха към Дамаск с молба да възстанови контрола на Сирия над района. В замяна на това е гарантирано разоръжаването на всички кюрдски отряди, разположени тук, с изключение на официалните полицейски сили, което също устройва турците, които всъщност не искат да се включват в дълга сухопътна война. Очевидно, след разоръжаването на кюрдите, Дамаск вече няма да гледа на военната дейност на кюрдите по същия начин, както преди. Тоест, той ще подкрепи усилията на Турция да демилитаризира своите кюрди и да ги изолира. Сега кюрдите ще трябва да забравят мечтата за "свободен Кюрдистан" за дълго време. Техният изключително безразсъден и недалновиден опит да разчитат на американците се превърна в истинска катастрофа за тях.
За Тръмп днес е много важно да възстанови отношенията с Турция. Предишната администрация на Обама, след като категорично не прие Ердоган и разчиташе на контролираните от нея саудитци и джихадисти, успя да доведе турско-американските отношения в пълна безизходица. А прякото участие на американците в опит да свалят Ердоган през юли 2016 г. като цяло постави страните в състояние на студена война. За разлика от Обама, Тръмп отлично разбира, че в крайна сметка кавгата с Турция означава загуба на ключовия си съюзник в региона, с който САЩ са обвързани с най-силните отношения от повече от седемдесет години, и го тласка към още по-голямо сближаване с Русия. Но Тръмп няма много възможности за това. Вграденият механизъм на Обама за натиск върху Турция и антитурските настроения в Конгреса, където сега мнозинството е на демократите, връзват на Тръмп едната ръка и единия крак. А предаването на кюрдите е един от малкото козове, които Тръмп има. Това е ясно послание до Ердоган за неговата готовност да започне диалог. Вярно е, че това послание вече е силно потушено от иприемането на санкциите в Конгреса и изобщо не е сигурно, че Ердоган, приемайки цинично жертвата на кюрдските овце, ще отстъпи на САЩ, чиито позиции в Близкия изток бързо отслабват. За Ердоган му е много по-лесно да преговаря с Русия и Иран по интересуващите го въпроси. Затова Ердоган веднага прие поканата на руския президент Владимир Путин да посети Русия в следващите дни. Като се има предвид, че Русия отхвърли резолюцията на ООН, осъждаща действията на Турция, подобно посещение може да се нарече приятелско. САЩ също гласуваха против резолюцията, но Ердоган не забеляза това ...
Е, за кюрдите това е поредният скок на гребло, който те изпълняват с тъжна редовност. Трябва да можеш да избираш приятелите си. А като ги избереш, да не ги предаваш.
Превод: В.Сергеев
