/Поглед.инфо/ В опитите да се попречи на Русия да укрепи позициите си на Черния континент се използват най-нетривиални схеми
Промените, настъпващи на африканския континент, вече са засегнали толкова много страни и протичат в такъв мащаб, че някои наблюдатели нарекоха процеса тектоничен. И това не е намек за катастрофалните последици от септемврийските наводнения, които убиха повече от 14 хиляди души само в либийския град Дерна.
Става дума за преразглеждане на сферите на влияние, като за редица западни страни става въпрос не само за намаляване на присъствието, а за пълна загуба на позиции с огромни политически и икономически последици.
Събитията в Централноафриканската република, Мали, Сенегал, Нигер и други страни показват, че онези, които се смятаха почти за собственици на тези страни, трябва трескаво да преоценят и да направят не просто корекции в плановете си - те трябва да бъдат напълно преразгледани. Тоест разпознаването на реалността, което винаги е една от най-болезнените задачи за политиците.
Това е особено болезнено за Франция, която отдавна и обичайно смята бившите си африкански колонии едва ли не за неин собствен източник на различни ресурси. Ако германското правителство обяви, че целият контингент (887 военнослужещи) ще напусне Мали до края на тази година „според предварително съгласуван план“, то френският президент Е. Макрон, след исканията на властите в Нигер да изтегли своя войски, зае позата на „несломим и неустрашим“, като не само отказа да изпълни решенията на властите на страната, в която се намира контингентът, но и намекна, че те са нищо за него.
След като френското посолство и трите военни бази бяха лишени от пресни кроасани, френските медии съобщиха, че 1500 френски военни вече не могат да ходят на кафенета и ресторанти в извънработните си часове, а един от войниците, разположени на летището в Ниамей, се оплака по телефона че „те ядат остатъци от замразена храна“, най-накрая Е. Макрон преразгледа решението си и обяви:
„Посланикът и дипломатическият персонал ще бъдат отстранени от Нигер в следващите часове“ (посланикът напусна страната на 27 септември), последвано от: „ Франция прекратява всякакво военно сътрудничество с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година.
Интересно е, че на върховния главнокомандващ на френските въоръжени сили отне още по-малко време, за да промени гледната си точка, отколкото за предаването на Париж през 1940 г., въпреки че Нигер, както е известно, не напада Франция. „Франция прекратява всякакво военно сътрудничество с Нигер и ще изтегли всичките си войски от тази страна до края на тази година.“
Отличителна черта на сегашния скок на активността в Африка е, че не политиците излизат на преден план, а военните. Разбира се, те са само изпълнители на решенията на политиците в своите страни, но самият факт е показателен.
През август и септември заместник-министърът на отбраната на Руската федерация генерал-полковник Ю. Евкуров посети редица африкански страни, а и два пъти посети либийския Бенгази - на 22 август и 16 септември. Армейски генерал С. Суровикин съответно посети Алжир.
Подобна дейност не можеше да убегне от вниманието на Съединените щати и те засилиха приемането на „контрамерки“. Командващият Африканското командване на САЩ (AFRICOM, създадено през 2007 г., със седалище в Щутгарт, Германия), четиризвездният генерал Майкъл Лангли (бивш морски пехотинец) и специалният пратеник на Белия дом Ричард Норланд бяха спешно изпратени в Либия.
На 20 септември те проведоха преговори с местните власти в Триполи. Буквално местни, защото те не контролират всички райони дори в „Западна Либия“. Гостите бяха приети от ръководителя на „правителството на националното единство” А. Дбейба, председателя на президентския съвет М. ал-Манфи и началника на Генералния щаб на ПНЕ генерал-лейтенант М. ал-Хаддад. Официално страните обсъдиха опустошителните последици от урагана и настоящата катастрофална хуманитарна ситуация в източна Либия,
На следващия ден американската делегация пристигна в Бенгази, където се проведоха преговори с главнокомандващия на ЛНА Халифа Хафтар и други военни лидери в източната част на страната. Представители на САЩ отново подчертаха необходимостта от премахването на ЧВК Вагнер не само от Либия, но и от други африкански страни.
В тази връзка в либийските медии се появиха съобщения с позоваване на ръководителя на Пентагона Л. Остин: „САЩ не са забелязали осезаемо изтегляне на силите на Вагнер от Африка“, без конкретно споменаване на Либия и Мали. Очевидно е обаче, че списъкът не се изчерпва само с тези две страни.
Така съветникът на президента на Централноафриканската република Фидел Гуанджика каза: „Руснаците ни дадоха мир... Бойците на ЧВК Вагнер прогониха сепаратистите само за една година и сега нашата армия контролира 100% от територията на цялата страна."
Той специално отбеляза, че руската помощ за страната му няма да се промени след смъртта на Е. Пригожин, позовавайки се на факта, че ръководителят на Централноафриканската република Форстен-Арчандж Туадера е получил уверенията в това от руския президент Владимир Путин по време на телефонен разговор .
Не по-малко депресиращи за САЩ бяха съобщенията за пристигането на Х. Хафтар в Москва на 26 септември за преговори с ръководството на руското министерство на отбраната. На военното летище Чкаловски той беше посрещнат от генерал-полковник Ю. Евкуров и почетен караул. Трябва да се отбележи, че делегацията включва двама синове на Хафтар, които са настоящи генерали от ЛНА.
Американците обаче не възнамеряват да се поддават и решават да се опитат да укрепят позициите си в южната част на континента. Министърът на отбраната Л. Остин пътува до Джибути, Кения и Ангола и пътуването „има за цел да подчертае, че Съединените щати са ангажирани с изграждането и укрепването на отбранителните партньорства с африканските страни“.
Интересът към малката държава Джибути се дължи на стратегическото й местоположение – освен САЩ свои военноморски бази там вече имат Китай, Япония, Италия и Франция. На 25 септември шефът на Пентагона се срещна с президента И. Гуеле и министъра на отбраната Х. Бурхан, обсъждайки „двустранните връзки в областта на отбраната и въпроси на регионалната сигурност, включително подкрепата за мисията на Африканския съюз в Сомалия“, както и „постигането на приоритетни цели за сигурност в Източна Африка". Гостът се срещна и с президента на Сомалия.
В Найроби Л. Остин и неговият кенийски колега Аден Дуале подписаха споразумение за сътрудничество в областта на сигурността до 2028 г. Окуражен от постигнатото, шефът на Пентагона тържествено заяви, че американците не планират да изтеглят силите си от Нигер (там са разположени около хиляда военнослужещи), но пренебрегна въпроса за възможната реакция на смъртта на 23 септември. на четирима американски и 9 кенийски военнослужещи в резултат на обстрел от бойците на групата „Аш - Шабааб" насомалийска военна база на границата с Кения.
Особено внимание заслужава посещението на министъра на отбраната на САЩ в Ангола – първото в историята на отношенията между страните. Може би американците са смятали тази страна за намираща се извън сферата на влияние на Русия, тъй като последният министър на отбраната на Русия, посетил Луанда, е маршал Сергеев, и то още през миналия век.
Ръководителят на военното ведомство на Ангола обаче беше в Москва през 2014 г., а президентът Жоао Лоуренсу (възпитаник на Военно-политическата академия „Ленин“, генерал-полковник, бивш министър на отбраната) отказа да участва в неотдавнашния форум Русия-Африка, изпращайки министъра на външните работи на негово място
Като един от основните аргументи Л. Остин използва обещанията на САЩ за рязко увеличаване на обема на икономическата помощ за африканските страни - инвестициите трябва да възлязат на $55 млрд. за три години. Министърът акцентира върху факта, че Руската федерация не е в състояние да инвестира такива средства в „развитието на континента“.
Той обаче внимателно избегна сравнението с КНР. И това не е изненадващо - общият обем на преките китайски инвестиции в африканските страни към края на 2020 г. надхвърли 43 милиарда, а китайските заеми за африканския бизнес за периода от 2000 до 2019 г. възлизат на 153 милиарда долара.
Увереността на американците, че всичко може да се купи, обаче беше разклатена от развитието на ситуацията в двете Конго - РК и ДРК.
Президентът на Република Конго Денис Сасу Нгесо посети Москва в края на миналия май. В допълнение към постигнатото споразумение за военно-техническо сътрудничество, страните обърнаха голямо внимание на икономическото сътрудничество, предимно в областта на добива на редкоземни метали. В дълбините на Република Конго са открити промишлени запаси от уран, волфрам, тантал и ниобий, които се използват широко в ракетната и ядрената енергетика.
Съответно президентът на ДРК Феликс Чисекеди, говорейки на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН, каза: „Време е страната ни да поеме пълен контрол върху съдбата си“ и поиска мисията на ООН да започне да се изтегля през декември тази година.
По неговите думи, тази мисия, създадена през лятото на 2010 г., не само не е успяла да донесе мир, но не е успяла да изпълни нито една от точките на мандата си за защита на цивилни и оказване на подкрепа на правителството на страната.
И това въпреки факта, че мисията включва въоръжени военни контингенти с обща численост 14 хиляди военнослужещи (данни за 2023 г.), а през последния почти четвърт век за нейната поддръжка са изразходвани средства, многократно надхвърлящи бюджетите на редица страни от континента.
Това е удар не толкова по репутацията на ООН, която отдавна е дискредитирана, а по онези, които реално влияят върху решенията, които се вземат там. На първо място, разбира се, това са САЩ, но не само. Например Департаментът по мироопазващи операции на ООН (един от ключовите в структурата на организацията), създаден през 1992 г., от 1996 г. неизменно се ръководи от френски граждани.
В опит да попречат на Русия да засили позициите си в Африка, американците прибягват до съвсем нетривиални ходове. Ясно е, че САЩ възнамеряват на всяка цена да попречат на създаването на руска военноморска база в пристанището на Порт Судан – споразумението между Москва и Хартум е подписано, но чака ратификация вече трета година.
Но фактът, че на 24 септември на ирландското летище Шанън се проведе „непланирана среща“ между В. Зеленски (той се отправяше към САЩ и Канада) и председателя на Суверенния съвет на Судан А. ал-Бурхан е , ако не акт на отчаяние на Белия дом, то тема за сериала за семейство Симпсън. В. Зеленски каза: „Обсъдихме нашите общи предизвикателства пред сигурността, преди всичко дейността на незаконните въоръжени групи, финансирани от Русия.“
И накрая, на 28 септември в Москва се състоя среща между В. Путин и президента на Южен Судан С. Маярдит. Бяха обсъдени перспективите за развитие на двустранните отношения в областта на търговията, възможностите за инвестиции, както и въпроси на сигурността, включително оръжейното ембарго на африканската страна и санкциите, наложени на лица в Южен Судан. Лидерите на двете страни имаха какво да обсъждат, а Вашингтон отново имаше за какво да мисли...
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?