/Поглед.инфо/ Черното злато идва в ЦАХАЛ от цял ​​свят

Продължаващите военни действия в Газа водят до постепенна политическа и дипломатическа изолация на Израел в арабския свят и извън него. В по-голямата си част обаче въпросът се ограничава до гръмки фрази , които едва ли ограничават свободата на действие на еврейската държава за да постигне „окончателното решение“ на палестинския въпрос чрез “преместването на повече от 2 милиона души от Газа на Синайския полуостров, в иракската провинция на Анбар или някъде другаде“.

Така алжирският парламент реши да позволи на президента Абделмаджид Теббун да обяви война на Израел. Ден преди това Бахрейн (един от участниците в Споразуменията на Абрахам от 2020 г.) обяви отзоваването на своя посланик от Тел Авив; по-рано това направи Йордания на фона на продължаващите масови протести на местното палестинско население.

„С оглед на продължаващата хуманитарна трагедия в ивицата Газа, причинена от продължаващите израелски атаки срещу цивилни, и отказа на Израел да приеме прекратяване на огъня и да осигури безпрепятствен поток от хуманитарна помощ, беше решено да отзовем нашия посланик в Тел Авив, Шакир Озкан Торунлар в Анкара за консултации “ , се казва в изявление на турското външно министерство от 4 ноември. По-рано Боливия, Чили и Колумбия прекъснаха дипломатически отношения с Израел, обвинявайки Тел Авив в „нарушаване на хуманитарното право“.

Има и призиви за по-ефективни стъпки, като например налагането на ембарго върху енергийните доставки за Израел, както беше предложено от иранския външен министър Хосейн Амир Абдолахян на срещата на 18 октомври на ръководителите на външните работи на страните членки на Организацията за ислямско сътрудничество (OИC) в Джеда.

Тази инициатива обаче не намери отклик нито в ОПЕК, нито в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) . Не са планирани незабавни действия или спешни срещи „в светлината на коментарите на Иран“, казаха представители на централния офис на ОПЕК, добавяйки: „Ние не сме политическа организация“.

Турският външен министър Хакан Фидан не подкрепи призива на своя ирански колега, подчертавайки необходимостта от решение на палестинско-израелския конфликт със създаване на две държави и потвърждавайки готовността на страната му да „поеме отговорност и да бъде гарант“ в потенциално мирно споразумение.

Дори след инцидента с Мави Мармара през 2010 г., когато турско-израелските отношения паднаха до най-ниската си точка, Ердоган не прекрати доставките за Израел по тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (40% от нуждите на страната от петрол), демонстрирайки ясен приоритет на прагматичните интереси над популистката реторика.

„Геополитическата ситуация се промени в сравнение с това, което беше преди 50 години“, когато отговорът на поредната ескалация на военните действия в Близкия изток беше ембарго срещу западните съюзници на Израел, отбелязват източници на REUTERS в кулоарите на арабските организации.

„Съветът работи като ясен и честен партньор на международната общност, като износител на петрол и в никакъв случай не можем да използваме това като оръжие“, увери генералният секретар на GCC Джасем ал-Будауи.

Според S&P Global Commodity Insights през 2022 г. основните доставчици на петрол за Израел са Кюрдският автономен регион на Ирак (Ербил), Азербайджан и Казахстан, тясно свързани с Турция, както и по-малки количества от Нигерия, Габон и Бразилия . През януари-октомври тази година Израел получи петрол главно от Турция, частично от Русия и Габон (доставките от Турция са суровини от Иракски Кюрдистан и от райони на Северна Сирия, контролирани от протурски бойци).

Общият обем на вноса на суров петрол през този период е около 300 хиляди барела на ден, на петролни продукти - до 50 хиляди барела на ден. От споменатите страни ОИК включва Азербайджан, Казахстан, Ирак, Турция, Нигерия и Габон, както и всички страни членки на GCC.

Но има и други данни за израелския внос на петрол през 2022 г., според които произходът на повече от половината от него е неизвестен : съответните данни са класифицирани. Но все пак можем да заключим, че от идентифицираните доставчици Азербайджан е на първо място (1,7 милиарда долара), Бразилия е на второ място, доставила суровини на стойност 1,1 милиарда долара, а Казахстан е на трето (777 милиона долара).

Близо до Казахстан е ОАЕ (до $645 милиона), а след това и Нигерия (повече от $200 милиона), но общо е възможно да се установи произходът на доставки на стойност $4,4 милиарда. Източникът на суровини, чийто произход не е идентифициран, според анализатори , интервюирани от РИА Новости , отчасти може да е от африкански страни, например Ангола и същия Габон. Към този списък ще добавим Иракски Кюрдистан, петролните полета на Северна Сирия, бившата Либийска Джамахирия, Южен Судан, санкционирания Мианмар, частично Източен Тимор, Папуа Нова Гвинея, Венецуела, ДР Конго, Чад, Тринидад и Тобаго.

Освен това на световния пазар се движи много „безличен“ петрол, особено от споменатите страни и региони, който многобройни посредници винаги са готови да продадат на всеки, отбелязва Мурад Садигзаде, гост-преподавател в катедрата по чуждестранни регионални Изследвания в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, който смята, че Израел няма сериозни причини за безпокойство.

Можем напълно да се съгласим с това заключение: нека обърнем внимание на значителния дял на ОАЕ в предоставянето на черно злато на Израел, включително под формата на стоково плащане, което се установи от началото на 20-те години. транзит на емиратски петрол през трансизраелския петролопровод от Ейлат до Ашкелон на брега на Средиземно море.

Именно в Ейлат, който йеменските хусити периодично се опитват да атакуват, се премести основният приемен пункт за петрол, идващ в Израел от Ашкелон, който периодично попада под оръжието на бойци на Хамас.

Поради увеличаването на доставките на петрол за Израел, тази линия Ейлат-Ашкелон, способна да работи в реверсивен режим, беше разширена през 90-те години до петролната рафинерия в Ашдод, построена след израелското поглъщане през 1949-1950 г. на северния район на Газа, а по-късно и в петролната рафинерия в Хайфа, където доскоро също се доставяха „кюрдски“ суровини. Палестинските власти неуспешно предложиха на Тел Авив да направят разклонение на петролопровода Ашдод-Ашкелон-Ейлат от Беер Шева до Газа с дължина само 50 км.

Съдейки по негативната реакция на арабските монархии към горепосочената инициатива на ръководителя на иранската дипломация, отношенията между Израел и ОАЕ също не са застрашени. Между другото, традиционните връзки между подписалите Авраамовото споразумение и Израел не се ограничават само до енергетиката, като изцяло засягат сферата на военно-техническото сътрудничество.

Едва ли е съвпадение, че през 2022 г. се наблюдава безпрецедентен скок на израелския военен износ (12,5 милиарда долара). Страните от Близкия изток и Северна Африка (ОАЕ, Бахрейн, Мароко...) заеха трето място в макрорегионалния списък на вносителите на израелска военно-промишлена продукция след страните от Азиатско-тихоокеанския регион и Европа.

На 11 ноември в Рияд е насрочено извънредно заседание на Съвета на Лигата на арабските държави на най-високо ниво. Може да се предположи, че ако до този момент израелската военна операция в Газа не спре, тогава ще последва нова поредица от гръмки изявления, предназначени да успокоят развълнуваната мюсюлманска „улица“, но нищо повече.

Що се отнася до практическите действия, дори и да последват до известна степен, те ще имат предимно символичен характер, особено на фона на многократните изявления на американски официални лица за готовността им да задоволят напълно енергийните нужди на своя близкоизточен съюзник.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.