/Поглед.инфо/ На 13 юли 1941 г. червеноармеецът Дмитрий Овчаренко, воювал на Южния фронт като част от 389-ти пехотен полк на 176-та пехотна дивизия, на конна каруца вози от склада боеприпаси за своята картечна рота. Изпълнява обичайна, рутинна заповед. Подвигът обаче се извършва от този, който е готов за него.

На около четири или пет километра от местоположението на поделението две германски коли с петдесет войници и няколко офицери изведнъж му пресичат пътя. Германците обграждат Овчаренко, обезоръжават го започват да го разпитват. Те се държат спокойно и нагло: все пак - каква опасност може да представлява самотен, невъоръжен червеноармеец.

Само че те не познават характера на съветския войник! Използвайки момента, Дмитрий грабва брадва от каруцата и с един удар разцепва главата на офицера. Без да позволява на враговете да се опомнят, той хвърля към към най-близката кола, около която са се събрали пехотинците, една по една три гранати, лежащи в каруцата. В паниката шофьорът на втората кола се спуска по магистралата. А нашият войник, без да изтървава брадвата, се справя с онези, които не са убити от експлозиите на гранатите.

21 вражески пехотинци остават на място след мимолетната битка. Овчаренко, след като събира документите от убитите, продължава пътя си. Отначало не повярват на разказа му за случилото се, но ценните документи, предадени на щаба на полка, включително карти, и проверка на мястото на инцидента убеждават, че всичко е истина.

Наистина е трудно да се повярва, но документът, от който сме взели описанието на подвига, е оцелял - представянето на войника на Червената армия Дмитрий Романович Овчаренко за титлата Герой на Съветския съюз, подписано от командващия Южния фронт, Генерал-лейтенант Д. И. Рябишев и члена на военния съвет Л.Р. Корниец. На 9 ноември 1941 г. се появява указ на Президиума на Върховния съвет на СССР. Героят преминава през почти цялата война, но не доживява до Победата: Дмитрий Овчаренко е тежко ранен в битките за Унгария и умира в болница в края на януари 1945 г.

3 юли 1941 година. Окупаторите от няколко дни владеят Минск. Колона от немски мотоциклетисти се движи по една от улиците, сякаш на парад, и изведнъж се натъква на ... съветски танк Т-28. Готов за бой, наточил 76,2 мм оръдие и четири картечници. Няколко минути по-късно на мястото на колоната остават само купчини метал и човешки тела. На кръстовището на улиците „Съветска“ и „Октомврийска“ в Минск Т-28 се натъква на струпване на вражеска техника. Екипажът пуска в действие всички налични оръжия и веригите, избивайки още около десетина танкове и бронирани превозни средства, няколко камиона, унищожавайки много вражеска жива сила. Танкистите се бият отчаяно, осъзнавайки, че вече не могат да пробият до своите.

Но откъде се появява съветският танк в окупирания град? Предишните дни Т-28, управляван от старши сержант Дмитрий Иванович Малко, като част от конвой с техника, тръгва от Минск. По пътя претърпява повреда и танка изостава от съединението си. Спонтанно се сформира екипаж, който освен Малко включва кадетите от артилерийското училище Николай Педан, Александър Рачицки, Фьодор Наумов и техният другар Сергей (фамилията неизвестна). Командата е поета от майор Васечкин. Те решават да пробият до хората си през окупиран Минск. Връщат се в склада, където преди това е служил Малко, който нацистите все още не бяха превзели, натоварват няколко десетки снаряда, няколко хиляди патрона и незабелязано влизат в предградията на белоруската столица ...

Раненият старши сержант Малко успява да напусне повредения танк, да избяга от града и да пресече фронтовата линия. Още приживе той оставя подробно описание на тази битка. Много по-късно след войната е възможно да се установи съдбата на бившите кадети Педан (той е заловен и едва през 1945 г. освободен от германски лагер) и Наумов (местните жители успяват да го скрият, а по-късно да го изпратят при партизаните). Майор Васечкин загива в битката и е погребан от местните жители.

Колко ли такива са героите, известни и останали безименни! Никой от тях не е знаел кога ще дойде победата, но прави всичко по силите си, за да приближи тази победа. Без да щади живота си.

Трезвите военачалници от вражеския лагер казват: „Нашите загуби достигнаха 50%. Нашите войски много скоро научиха какво означава да се бориш срещу руснаците“ (началник на щаба на 4-та германска армия, генерал Г. Блюментрит). „Информацията от фронта потвърждава, че руснаците се бият навсякъде до последния човек“ (началник на Генералния щаб на сухопътните войски на Вермахта генерал-полковник Ф. Халдер).

На 5 юли, при опит за бомбардиране на вражеския понтон над Березина в района на Борисов, е свален самолетът, управляван от лейтенант Николай Булигин от 53-ти бомбардировъчен авиационен полк. Пилотът насочва своя горящ бомбардировач към вражеската колона танкове ...

Много хора си спомнят отличния съветски филм „Балтийско небе“. Прототипът на неговия герой е Георги Костилев, който става Герой на Съветския съюз през 1942 г. Пилотът на 5-ти изтребителски авиационен полк от ВВС на Балтийския флот открива бойната си сметка на 15 юли, унищожавайки изтребител Ме-110, а седмица по-късно, на 22 юли, сваля три вражески самолети през деня - два бомбардировача Ю-88 и един Me-110.

От подвизите на отделни лица, които са хиляди и хиляди, се формира подвигът на роти, полкове, дивизии.

2 юли, река Березина, района на Борисов. „Радиооператорите на моя команден танк получиха съобщение за нападение от руски танкове и самолети срещу понтона над Березина край Борисов ...“, припомня тогавашният командир на 2-ра танкова група генерал-полковник Г. Гудериан, теоретик и практикуващ дълбоки танкови пробиви, известни далеч извън Германия. „18-та танкова дивизия получи пълна представа за силата на руснаците, защото за първи път те използваха своите танкове Т-34, срещу които по това време оръжията ни бяха твърде слаби“.

Урокът на немската танкова дивизия е преподаден от 1-ва московска мотострелкова дивизия, командвана от полковник Яков Григориевич Крейзер. Дивизията е прехвърлена към Березина, която остава единствената естествена водна бариера по пътя към Смоленск. Водейки мобилна отбрана между реките Березина и Днепър, успява да задържи врага, който напредва към Смоленск и с това помага на втория ешелон на 20-та армия, който създава отбрана на източния бряг на Днепър.

В ожесточени битки от 30 юни до 3 юли са унищожени около 60 танка и 3 хиляди вражески войници и офицери. Често Крейзер лично води контраатака с танк КВ.

В продължение на две седмици дивизията води отбранителни битки при изключително неблагоприятни условия - на широк фронт, при голямо разстояние от основните сили на 20-а армия, при липса на съседи. Но московските войници изпълняват своя дълг с чест, тяхната дивизия е една от първите, които стават гвардейски. А командирът на дивизията полковник Крейзер по предложение на командира на Западния фронт генерал-лейтенант А.И. Еременко получава титлата Герой на Съветския съюз.

До 17 юли части от друга, 174-а стрелкова дивизия на командир на бригада А.И. Зигин от 22-ра армия на Западния фронт защитават Полоцк. Тази защита влиза в историята на началния период на войната като една от най-упоритите. Само 474-и стрелкови полк под командването на подполковник И.Т. Китаев унищожава над 2500 германски войници и офицери, около 30 танка, 14 оръдия и много друга военна техника.

Под натиска на превъзхождащите вражески сили дивизията е принудена да отстъпи в посока Невел, където е обкръжена. Отделни колони започват да си проправят път към своите. Командирът на дивизията, който се измъква от обкръжението, след като научава, че основните сили на дивизията все още се борят, отново прекосява фронтовата линия. Симулирайки пробив в едната посока, той насочва основните сили в другата. Благодарение както на умелото ръководство на Алексей Иванович Зигин, така и на героизма на личния състав, дивизията успява да излезе от обкръжението почти с пълна сила.

Читателят ще повярва, че има много такива примери. Трудно е да се опише днес феноменът на съветската съпротива в неговата цялост.

И последното за онзи юли преди 80 години. Неизвестен защитник на Брестката крепост с щик, надрасква по стената: „Умирам, но не се отказвам. Сбогом, Родина! 20 юли 41". Битките вече са далеч на изток, а цитаделата в Брест се съпротивлява...

Превод: В. Сергеев