/Поглед.инфо/ Отхвърлянето на евроцентризма е пряко изложено в концепцията за външната политика на Русия още през 2016 г., която гласи: „В резултат на процеса на глобализация се появяват нови центрове на икономическо и политическо влияние. Има разпръскване на световния потенциал за сила и развитие, изместването му към Азиатско-тихоокеанския регион. Възможностите на историческия Запад да доминира в световната икономика и политика се свиват. Ясно се проявява разнообразието от култури и цивилизации.”

Но по-нататък в същия документ отношенията с Европа изпреварват Азия, Близкия изток и още повече Латинска Америка и Африка. Следователно има усещането, че такова „завъртане на изток“ е извършено неохотно - очевидно с надеждата да се постигне споразумение, поне с европейците. И едва когато започна специалната операция в Украйна, най-накрая започнахме да следим отблизо как Индия следва или не следва западните санкции. Преди това изглеждаше, че много малко хора изобщо се интересуваха от това.

Ако се съди по социологическите проучвания, явно има искане сред хората за подобен „завой към Изтока“ и „отдръпване от Запада“. По данни на ВЦИОМ 64% от анкетираните имат лошо отношение към Европейския съюз (ясно е, че още повече към САЩ). Просто защото 69%, след многобройните русофобски изцепки на Запада, са убедени, че европейците имат лошо отношение към Русия и руснаците. Намаляването на политическите, културните и икономическите връзки със Запада се подкрепя от 39%. И едва ли би могло да се има предвид явният превес на „европейските“ и „северноамериканските“ новини.

Тази мания по Европа също е изненадваща, защото там има вековна традиция на русофобия. Англичанинът Хенри Палмърстън, французинът Астолф де Кюстин, германецът Фридрих Науман, италианецът Галеацо Чано, полякът Ян Длугош, чехът Вацлав Хавел, унгарецът Арминий Вамбери, шведът Андерс Аслунд. Списъкът с имена и държави, отбелязали се в това отношение може да продължи дълго време. Оказва се, че залагахме на онези държави и народи, където поне част от политическия и интелектуален елит постоянно ни вижда като врагове.

Има ли страни извън Запада, където има толкова дълбока русофобия? Може да се сетите за Япония и Турция (между другото и двете страни са силно повлияни от европейската политическа култура, освен това ние сме воювали с тях повече от веднъж). В Китай, Индия, Алжир, Нигерия, Бразилия или Мексико подобно явление, проникващо в политиката, културата, науката и масовото съзнание, просто не съществува. Така в отношенията с незападните центрове на сила няма да се налага да се справяме с негативните стереотипи за себе си.

Но да оставим настрана идеологическата и теоретичната част, да погледнем икономиката. Какво са готови да купят европейците от нас? Петрол, газ, дървен материал, торове. Дори готови петролни продукти се приемат неохотно. От по-„интелигентните“ може би мирният атом е търсен в някои европейски страни - но дори и тогава само защото съветските специалисти построиха атомните електроцентрали в Чехия, Унгария и Финландия. Ами например храната ни, да не говорим за високотехнологичните стоки? Никой няма да ги пусне на европейския пазар.

Но страните от Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка са готови да купуват селскостопански продукти от нас. Китай купува почти цялата налична гама. Африканците пекат хляб от нашата пшеница. Бразилия и Аржентина не могат без нашите торове и не са против да купуват селскостопанска техника от нас. Индия е най-големият купувач на нашето оръжие. То е популярно в ислямския свят и в редица страни в Африка и Латинска Америка. А в Европа почти го няма и няма как да има. Имат си свое и американско.

Разбира се, с високите технологии в Европа е по-добре. Но дори преди 2014 г. европейците не желаеха да споделят технологии с нас. А много азиатски и латиноамерикански държави са много по-склонни да създават центрове за развитие на високи технологии при нас. В това отношение Русия, Тайланд, Южна Африка или Уругвай (най-проспериращата държава в Латинска Америка) си приличат. Всички те са технологично зависими от Запада и е малко вероятно да възразят срещу намаляването на степента на тази зависимост.

А къде са минералите – в Европа или на други континенти? Излишно е да казвам, че африканските Нигерия, Габон и Ангола са богати на петрол и на тази основа трябва да поддържаме отношения. Почти цялата периодична таблица се съдържа в недрата на Южна Африка. И в Чили - най-големите в света запаси от селитра и дори достъп до Антарктида. Еквадор е най-големият доставчик на банани и цветя. Мароко – на цитрусови плодове. Имаме ли нужда от тях като търговски и политически партньори? Риторичен въпрос.

Нека сега да поговорим за туризъм. Гражданите на Русия не се нуждаят от виза нито за Египет, нито за Виетнам, нито за Доминиканската република. Но в Европа, както знаете, тя е необходима и е много трудно да се издаде. Така, по отношение на отдиха (особено в сегашните условия), Незападът е очевидно по-перспективен. Що се отнася до входящия туризъм, през последните години по улиците на Москва има значително повече китайци, индийци, иранци и латиноамериканци, отколкото германци или италианци. Така че необходимо ли е да се фокусираме върху европейския туризъм, когато Русия представлява интерес за жителите на други континенти?

Това, с което Русия все още има проблеми, е прословутата „мека сила“. И сега има спешна нужда да я разработим. Къде ще бъде по-търсена - в Европа или в Азия и Латинска Америка? Там с много по-голям интерес ще гледат нашите филми, ще четат книгите ни, ще слушат нашата музика. Най-малкото поради това, че нямат предразсъдъци към Русия, а там нашата „мека сила” няма да бъде подложена на същите пречки като в Европа. Освен това сме приели хиляди и хиляди студенти от тези страни, които могат да станат „наши хора“ там.

И накрая, нека се обърнем към голямата политика. Русия залага на поддържането и развитието на институциите на ООН. И кой я доминира? Запад? Не – отново африканци, латиноамериканци, страни от Близкия изток и Океания. Силно се нуждаем от политическа подкрепа, но работим с тях на остатъчна основа. Но Западът не ги лишава от внимание и в резултат имаме 141 държави, които гласуват против нас в Общото събрание на ООН. Ако работихме по-тясно с тези държави, резултатът можеше да бъде различен.

В този смисъл припомняме масовото изпращане у дома на наши дипломати от европейските страни. Така например от Словения бяха изгонени цели 33 души. Какво правеха там в такъв брой? Няма да казваме, че нищо не зависи от словенците - това не е вярно. Обаче такъв брой в двумилионна страна - защо? Заради красивата природа, спокойствието и приличен стандарт на живот? Всичко е така, но някои от тези дипломати биха ни били полезни във Филипините, Бахрейн, Южна Африка или Мексико. Има много повече възможности.

Парадоксално е, че укрепването на позициите ни в Азия, Африка и Латинска Америка значително ще засили позициите ни в Европа. Сила, която е представена навсякъде, която активно се конкурира с европейците във всички сектори, не може да бъде „отменена“. И трябва да говорим по различен начин. Следователно за Русия е жизненоважно да се закрепи към Незапада и да положи всички възможни усилия там. Няма нужда да се изоставя Европа, но отношенията с нея могат да се развиват по остатъчния принцип. Другите континенти са много по-важни за нас.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?