/Поглед.инфо/ Руската федерация и САЩ, които активно развиват военната авиация, постигнаха значителен успех в различни области. Руските самолети превъзхождат американските по маневреност и също са оборудвани с мощни инфрачервени системи за търсене и проследяване на цели. Американците използват по-широко възможностите на радарите с активни фазови масиви и залагат на намаляване на радарната видимост на техните апарати.
Една област, в която САЩ успяха да запазят предимство, е използването на самолети за далечно радарно откриване. Американските самолети от този тип - от палубния E-2 Hawkeye до по-модерния и мощен E-3 Sentry, сериозно разширява възможностите на ВВС на САЩ. Най-съвременните от тях могат да откриват и проследяват няколко хиляди самолета наведнъж. Мощните „летящи радари“ могат да се използват не само за оперативно ръководство на изтребители, но и за получаване на данни за вражески цели и различни заплахи, както и за насочване на ракети с далечен обсег.
СССР започва да експлоатира собствен самолет с радар за далечно радарно откриване A-50 през 1984 г. Към това време обаче ВВС на САЩ вече разполагат с десетки такива самолети. В момента Русия инвестира в модернизацията на космическите сили, а нарастващото напрежение в света я принуждава да компенсира по различни начини недостатъчния брой такъв тип машини, пише Military Watch Magazine.
Един от тях беше разработването на нови самолети. Става дума за A-50У с нов радиокомплекс. Съществува обаче мнение, че той все още е по-слаб от най-модерните версии на E-3, като E-3G. Разработва се и нов „летящ радар“ A-100, първият полет на който е извършен през 2019 г. Първият самолет се планира да бъде прехвърлен на руските Въздушно-космически сили през 2020 г. Очаква се той да надмине американския конкурент във всички отношения. Поради високата си цена обаче, новият руски самолет вероятно ще бъде представен в много по-малки количества за дълго време, отколкото различните модификации на американския Е-3.
Наред с плановете за приемане на A-100, Руската федерация компенсира предимството на американските ВВС в тази област със системи за противовъздушна отбрана, които ограничават допускането на американски самолети за ранно предупреждение в зоната на конфликта. Ярък пример е ракетата 40N6E за системата за противовъздушна отбрана С-400 “Триумф”, чийто обсег е 400 километра. Способна е да стреля по цели на височина до 30 км. Не по-малко опасни за самолетите-радари са хиперзвуковите ракети Р-37 и Р-37M, с които са въоръжени МиГ-31 и Су-35.
В близко бъдеще ще бъде приета системата С-500, която ще може да използва хиперзвукови управлявани ракети с обхват до 600 км. Ако такива системи бъдат внедрени в Калининград, Крим и други региони, разположени в западната част на страната, те сериозно ще усложнят работата на американските самолети за далечно радарно откриване в Европа. Предвид високата цена на такива самолети, САЩ е малко вероятно да рискуват да ги използват в непосредствена близост до руските системи за ПВО.
Превод: В.Сергеев