/Поглед.инфо/ Илюзорното благополучие се поддържа чрез увеличаване на дълга
Медиите говорят и пишат за японската икономика много по-малко, отколкото за икономиките на САЩ, Европейския съюз, Китай и дори Индия. Тя сякаш е в сянка. В същото време тя е в челните класации на националните икономики. По отношение на реалния брутен вътрешен продукт (т.е. изчислен, като се вземе предвид паритетът на покупателната способност на валутите), Япония е на четвърто място след Китай, Съединените щати и Индия.
Миналата година делът на Япония в глобалния БВП е бил 3,47% според оценки на Световната банка и 3,75% според оценки на МВФ. По отношение на износа на стоки, Япония през 2022 г. е на четвърто място в света след Китай, САЩ и Германия (делът й в световния износ е 3,71%). По международни (златни и валутни) резерви Япония е твърдо на второ място след Китай и т.н.
Очевидно намаленият интерес към Страната на изгряващото слънце се обяснява с факта, че нейната икономика не преживява толкова драматични катаклизми, които се случват с икономиките на САЩ, Европейския съюз и дори Китай. Японската икономика, така да се каже, тихо стагнира. Някога тя беше център на вниманието на всички. Това беше по време на така нареченото „японско икономическо чудо“, което продължи от 1955 до 1973 г., когато в някои години темпът на икономически растеж на страната надхвърляше 10 процента годишно.
И от началото на 90-те години Япония навлезе в период на икономическа стагнация, който продължава и до днес. Според оценките на МВФ Япония достига своята връхна позиция в световната икономика през 1991 г., когато нейният дял в световния БВП е 9,13%.
А миналата година, както отбелязах по-горе, беше само 3,75%. В края на 2023 г., по предварителни оценки, тази цифра ще спадне до 3,72%. През 2028 г. според прогнозата на МВФ той ще падне до 3,29%. Това е гмуркащата динамика на страна, която някога е изненадала света с икономическите си „чудеса“.
Образно казано, японската икономика загива тихо, без големи катаклизми. И тази относителна тишина създава илюзията, че в Япония (за разлика от много други страни) цари известен просперитет. Напомня ми тишината на реанимационното отделение.
Струва ми се, че основната причина за такъв относителен и илюзорен просперитет е, че Япония, повече от много други страни, използва такава „дрога“ като дълга, и то във все по-големи дози. Японската икономика натрупва дълг през последните три десетилетия и днес се нарежда високо в световната класация за много видове дълг.
Така в класацията на страните по външен дълг Япония е на трето място след САЩ и Великобритания. Външният дълг на САЩ през 2023 г. е $32,9 трилиона, на Великобритания – $8,7 трилиона, на Япония – $4,34 трилиона Следват (трилиона долара): Холандия – 3,79; Франция – 3,28; Ирландия – 3,26; Италия – 3.10.
Доминацията на Япония е още по-забележима по отношение на относителните показатели на различните видове дълг (като процент от БВП). Страната на изгряващото слънце отдавна заема първо място в класацията по отношение на относителния размер на държавния дълг.
Според оценките на МВФ през 2022 г. общият държавен дълг на Япония (централен държавен дълг плюс местен държавен дълг) възлиза на 261,29% от БВП. В същото време дългът на централното правителство е 214.27%; дълга на органите на местната власт – 47.02%.
След Япония, Гърция има коефициент на публичен дълг, равен на 177,43% от БВП. Следват Венецуела (157,81%), Италия (144,41%), САЩ (121,38%), Франция (111,67%).
Дългът на частния сектор (представляващ сумата от дълга на сектора на домакинствата и нефинансовия корпоративен сектор) на Япония през 2022 г. е 186,12% от БВП. Тук Япония е само сред първите десет държави, пред нея са (% от БВП): Швейцария - 271,39; Швеция - 242,74; Франция – 228,11; Канада – 215,89; Белгия – 195,77; Китай – 195,03; Норвегия – 191,2. За справка: в САЩ тази цифра е 152,5%.
От дълга на частния сектор на Япония през 2022 г. секторът на домакинствата представлява 68,16%, а секторът на нефинансовите компании представлява 117,97% от БВП. Ако Япония изглежда доста скромна в сравнение с други страни по отношение на относителното ниво на дълга на домакинствата, то по отношение на нивото на дълга на нефинансовите корпорации тя е в групата на водещите страни. Преди нея има само седем държави (% от БВП): Франция – 161,96; Швеция – 154,51; Ирландия – 147,92; Швейцария – 143,09; Холандия – 136,8; Белгия – 135,40; Китай – 133.58.
И ако сравним държавите по нивото на общия дълг, включително публичния дълг и дълга на частния сектор (секторът на домакинствата и нефинансовия корпоративен сектор), ще видим, че Япония е „пред всички останали“. Общият й дълг през 2022 г. е 447,41% от БВП. Страните, които имат голям частен дълг, обикновено имат малък публичен дълг. А страните с високи нива на публичен дълг имат сравнително умерени нива на частен дълг.
Ще посоча държавите с най-високи нива на общ дълг през 2022 г. (% от БВП): Гърция – 369.84; Франция – 339,78; Канада – 322,48; Швейцария – 310,51; Белгия – 301.04; Италия – 291.98; Швеция – 274,43; САЩ – 273.80.
Вероятно Китай също трябва да бъде включен в горния списък. В базата данни на МВФ обаче няма пълна информация за Поднебесната империя. Тя съдържа само данни за частния дълг на Китай. Според някои източници, общият дълг на Китай тази година е достигнал 308% от БВП.
И така, преди половин век Япония беше „пред всички останали на планетата“ по отношение на икономически растеж. Сега той е „пред останалите“ по отношение на общия дълг. Освен това, за разлика от редица страни, които успяха да стабилизират нивото на общия дълг през последните години (сред тях Германия, Испания, Холандия, Австрия), Япония продължава да го увеличава. Така през 2012 г. общият дълг на японската икономика се равнява на 387,15% от БВП. За десетилетието увеличението е 60,26 процентни пункта.
Така че забранителното ниво на общия дълг може да се нарече най-важната отличителна черта на японската икономика. Може да се нарече едната страна на монетата. А другата страна на монетата може да се нарече специалната политика на Банката на Япония.
Освен това през последното десетилетие не се забелязваше нищо „специално“ в политиката на Централната банка на Страната на изгряващото слънце. Тази „специалност“ се появи едва наскоро. Имам предвид политиката на централната банка по отношение на основния процент.
През последното десетилетие всички водещи централни банки в света следваха т. нар. „гълъбова“ (или „мека“) парична политика (MCP), която се изразяваше в бързо увеличаване на паричното предлагане и значително намаляване на основния лихвен процент .
Тогава много централни банки не само понижиха основните лихви, но дори ги отведоха в отрицателната зона. По този начин централната банка на Швеция запази отрицателния процент от началото на 2015 г. до края на 2019 г.
Националната банка на Швейцария понижи основния си лихвен процент под нулата и го задържа в отрицателната зона до есента на 2022 г. В същото време повече от седем години процентът беше на много ниско ниво - минус 0,75%. Датската централна банка също запази основните лихви в отрицателната зона. Европейската централна банка, Федералният резерв на САЩ и Централната банка на Англия понижиха основните лихви до нула или почти нула.
Ами Банката на Япония? Оказва се, че много преди водещите централни банки да започнат да прилагат „мека“ парична политика, тя вече е свалила основния лихвен процент до нула. Това се случи на 12 февруари 1999 г. Тоест преди почти четвърт век. И около десет години преди водещите световни централни банки да започнат рязко да намаляват основните лихви. Вярно, по някаква причина малко хора обърнаха внимание на „специалната“ политика на Банката на Япония по това време.
А на 29 януари 2016 г. тя понижи основната лихва до минус 0,10%. Тогава това не предизвика голяма изненада, тъй като други централни банки следваха приблизително същата политика.
Но днес, от миналата пролет, всички водещи централни банки започнаха да провеждат „твърда“ или „ястребова“ парична политика, която се прояви в рязко повишаване на основните лихви. За мнозина основните лихви вече са се повишили до четири, пет процента и дори повече. Например Фед има 5,25-5,50; ЕЦБ – 4.50; Bank of England – 5.25; Банката на Швеция има 4.00.
И само една Централна банка остава в отрицателната зона. Това е Банката на Япония. Основната й лихва все още е минус 0,10%. Тоест, скоро ще станат осем години, откакто Централната банка на Япония замрази основния процент на това ниво. Смята се, че основният процент е инструмент на паричната политика, с помощта на който Централната банка бързо реагира на промените в икономическата ситуация. Но за Bank of Japan този инструмент практически не работи.
Банката на Япония просто се страхува да докосне този инструмент. По очевидни причини. Изглежда необходимо да се размрази основният лихвен процент, замразен на минус 0,10 процента. Но всяко, дори и най-незначителното увеличение на основния лихвен процент заплашва с рязко повишаване на лихвените проценти по всички заеми и кредити. А днес те са рекордно ниски (в сравнение с други икономически развити страни).
Така през октомври средният лихвен процент по банковите кредити е едва 1,5% годишно. За сравнение: в повечето икономически развити страни тези ставки варират от 4 до 8 процента годишно. Конкретно по страни (%): Ирландия – 4,15; Холандия – 4,22; Франция – 4,53; Испания – 5.00; Белгия – 5,52; Австрия – 5,58; еврозона – 5,62; Италия – 5,93; Великобритания - 6,25; Германия – 6,35; Канада - 7,20; Финландия – 7,92. Все пак в групата на икономически развитите страни има държави с лихви по банкови кредити над 8 процента (%): САЩ - 8,50; Австралия – 10,69; Нова Зеландия - 12.63.
Лихвените проценти по съкровищните ценни книжа на Япония и други страни са приблизително еднакви. Въпреки това разходите за обслужване на държавния дълг отдавна са основната позиция в бюджета на японското правителство.
В държавния бюджет на страната за 2022 г. разходите за обслужване на дълга са една четвърт от бюджетните разходи. Нито една от икономически развитите страни не се доближава до Япония по този показател.
Днес, между другото, медиите обръщат голямо внимание на нарастването на лихвените разходи (т.е. разходите за плащане на лихви по държавния дълг) във федералния бюджет на САЩ. През изминалата година техният дял надхвърля 12% от всички бюджетни разходи. Толкова много! Но все още е около половината от съответния дял, отделян от бюджета на Япония.
Всеки невнимателен ход на Японската централна банка (т.е. дори леко увеличение на основния процент, дори до нула) заплашва с истинска катастрофа икономиката на Страната на изгряващото слънце. Въпреки това, дори ако централната банка на Япония фанатично поддържа основния процент на минус 0,10%, катастрофата все пак е неизбежна.
Защото японската икономика не може да съществува без такъв „наркотик“ като нарастващия дълг. В даден момент „тихата стагнация“ на икономиката на Страната на изгряващото слънце ще отстъпи място на дълбока криза. И Япония отново ще бъде в центъра на световното внимание.
Превод: ЕС
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.