/Поглед.инфо/ Юрий Вадимович, западните медии единодушно плашат читателите си с доставките на севернокорейски боеприпаси и резервни части за танкове за руските въоръжени сили, които водят военни действия в Украйна, но възможно ли е лидерите на двете страни да са говорили за по-глобални неща, например за създаването на военно-политически съюз?

Абсолютно правилно задавате въпроса. Боеприпасите не са искане, което Путин трябва да обсъжда с Ким Чен-ун. Ако беше повдигнат такъв въпрос, той щеше да бъде обсъден от Шойгу и колегата му министър от Пхенян. Нашата военна индустрия е достигнала такава скорост, че нямаме нужда от чужди боеприпаси.

Времето, което двамата лидери прекараха заедно, бе изразходвано за запълване на празнините,останали след десетилетия на недоразумения, когато „демократичната“ Москва изостави своите социалистически съюзници на произвола на съдбата, и бързо наваксване на времето за създаване на всякакви форми на взаимодействие.

В момента сме ангажирани във военна координация с Китай, която се превърна във военно-стратегическо взаимодействие след посещението на Си Цзинпин през март. Същата летва е поставена и в руско-корейското сътрудничество. Нямаме време за стратегическо партньорство, което в отношенията с Китай се развива вече 10 години. И Москва, и Пекин имаха илюзии, че може да се постигне споразумение с американците, имаше проамерикански елити. В Корея няма илюзии, те не държат пари на Запад.

И разбират, че за тях това е въпрос на живот и смърт, защото САЩ създадоха тристранен съюз с Южна Корея и Япония, а край корейските брегове се появиха атомни подводници. Следователно Путин и Ким Чен-ун се договориха за нещо, без да подписват документи. Някаква форма на военно-политическо сътрудничество ще бъде намерена и ще започне да се появява много бързо.

През август в резиденцията на Джо Байдън се проведе среща с президента на Южна Корея Юн Сук-йол и министър-председателя на Япония Фумио Кишида, в резултат на която беше обявено, че сътрудничеството в областта на отбраната ще бъде подсилени. Експертите говорят за създаването на така нареченото азиатско НАТО. Не беше ли това причината за посещението на Ким Чен-ун в Русия?

- Това, разбира се, беше допълнителен щрих. Преди това в Токио се проведе срещата на високо равнище на Г-7, на която се споразумяха да разширят обхвата на НАТО. АУКУС се укрепва, Нова Зеландия скоро ще се присъедини към него, Тайван се изпомпва с оръжия, във Филипините се създават пет нови бази в допълнение към съществуващите четири.

Всичко това тласка нас, КНДР и Китай към укрепване на взаимодействието. Мисля, че може да се получи триъгълник, макар и не равностранен, Москва-Пекин-Пхенян. Северна Корея има население от 27 милиона души и армия от 1,2 милиона души. Но те имат собствена цяла линия оръжия, от картечници до атомни подводници. И цялата тази армия се състои от специални части. Това ниво на обучение и мотивация може да не се намери в нито една армия в света. Винаги са били подготвени за война, която може да избухне всеки момент. Такава армия може да бъде сериозен принос към триъгълника, който се надявам да бъде създаден.

— Имайки предвид политическите процеси, които Вашингтон започва в Далечния изток, може ли да се предположи, че центърът на конфронтацията между Русия и Запада ще се премести в този регион?

- Може би. Знаеш ли защо? Защото Русия е наполовина в Азия, наполовина в Европа. Случващото се в района на Корейския полуостров ни засяга пряко. Имаме обща граница с КНДР, там е разположен Тихоокеанският ни флот, икономиката се развива с приоритет Далечния изток. Глобалният център на развитие се измества към Индийско-тихоокеанския регион.

Като цяло Путин може да се каже, че е тихоокеанският президент. Още през 2001 г. той подписа споразумение с Китай, което реши териториалния въпрос. През 2005 г. той създаде ШОС заедно с китайците. През 2015 г. той подписа споразумение със Си Цзинпин за свързване на проекта за Новия път на коприната с ЕАИС. Съдбата му отреди да вземе ключови решения за изтеглянето на Русия в Азия, определянето на нашите интереси и тяхната защита.

— Украински експерти, обсъждайки посещението на лидера на КНДР, казват, че Северна Корея може да стане за Русия това, което Украйна се превърна за Запада. Тоест един вид прокси държава, която ще бъде насочена срещу външнополитически опоненти.

— Не, Северна Корея вече се противопоставя на всички. Освен това Корея е болезнено независима, това е смисълът на режима чучхе, самоувереност, независимост, каквато никога не е виждана в Украйна.

Нито Русия, нито Китай, нито някой друг има лостове за влияние върху корейските елити. Всички корейски елити са Ким Чен-ун, той може да бъде повлиян само с положителни стимули, да му се покажат космодруми, да му се прехвърлят технологии. А в замяна? В замяна подкрепа за нашите стратегически насоки и реални стъпки. Спомнете си каква оценка даде той за специалната ни военна операция. Силно се съмнявам, че Корея може да се използва като прокси.

Занимавам се с този регион повече от 50 години и виждам, че нито Ким Ир-сен, нито Ким Чен-ир, нито Ким Чен-ун никога не са се отклонявали от националните интереси на Корея според собственото им разбиране. Понякога отстъпваха пред Китай наполовина, понякога от СССР, но само дотолкова, доколкото това беше изгодно за Пхенян. А украинските експерти измерват всичко според собствения им аршин.

— По време на пътуването си до Русия Ким Чен-ун беше придружен от сестра си Ким Йо-чжон. Тя ли е световното величие на севернокорейската политика?

— Това са всички традиции на далекоизточните императорски дворове. От време на време се появяват някои от фаворитите на императора. Малко вероятно е Ким Чен-ун да има нужда от истински силен човек до себе си. Той е автократичен, самодостатъчен и ако постави някого на преден план, това е, който поиска.

— Само преди месец ръководителят на Министерството на отбраната на КНДР Кан Сун-нам каза доста тревожни думи, че на полуострова ще започне ядрена война. Въпросът е само кога ще стане това. Толкова ли е отдаден на война със Севера Сеул?

- Военните трябва да бъдат уплашени от неизбежността на войната. Освен това се изхожда от създаването на военно-политически блокове и американско-южнокорейските учения. Въпреки че не мисля, че корейците могат да се уплашат. Дори при Тръмп през 2019 г. три групи самолетоносачи отидоха до бреговете на Северна Корея. Как свърши всичко? Никак. Ако корейците бяха ударили дори един от самолетоносачите, това щеше да е краят на политическата кариера на президента. Или щяха да стрелят по Сеул, който е в обсега на оръдейния артилерийски огън. И севернокорейците не се страхуват от това. От избухването на Корейската война през 1950 г. те винаги са живели в режим на специална военна операция.

— А условен Горбачов и Перестройка не застрашават ли Пхенян?

— Не, защото Горбачов беше говорител на идеите на цял слой партийни лидери, военни и офицери от КГБ, които гледаха на Запад. В Пхенян не виждам такива хора, там никой няма дачи на Лазурния бряг. Да, Ким Чен-ун е учил в Швейцария, но хората като него са малко. В Китай милиони хора са получили образование в Щатите. Тази година, въпреки цялото напрежение между страните, там има 300 хиляди китайски студенти. Имам познати китайски военни и дипломати, чиито деца сега са в Съединените щати. Корейците нямат това. Не ги заплашва горбачовизмът.

Икономическата ситуация на КНДР се стабилизира и заместник-председателят на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители Ли Хонгжун и Сергей Шойгу дойдоха на 70-ата годишнина от края на Корейската война. А сега срещата с Путин. Това неимоверно увеличи статута на Ким Чен-ун в очите на елита. Със страна от 27 милиона души Русия и Китай говорят при равни условия. Какво са 27 милиона? Това е днешна Украйна, в Тайван живеят 26 милиона души. Това е доказателство за огромния успех на Пхенян. Ако КНДР получи нашето зърно, защото исторически югът беше житницата на Корея, технологии, ако Китай споделя промишлените поръчки, тогава Северна Корея ще просперира.

— През съветската епоха много се говореше за съветско-виетнамско приятелство, но сега, изглежда, Ханой се интересува повече от отношенията със Съединените щати. Каква е ролята на тази страна в Югоизточна Азия?

- Не съм съгласен с теб. Ханой има същия болезнено националистически режим като Корея след жертвите, които направиха за независимостта. Включително и от Китай, с когото воюваха през 1979 г. И след като ги предадохме през 90-те, те не вярват в никакво приятелство. Те са мотивирани от национални интереси, но изпитват най-голяма омраза към Америка. Бях във Виетнам по време на войната и след това учих в един от западните университети, където се запознах с американски ветерани. Дълбочината на омразата и от двете страни е невероятна. Виетнамците предприемат стъпки към САЩ, за да попречат на китайците да прокарат претенциите си в Южнокитайско море твърде далеч.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?