/Поглед.инфо/ Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) променя контурите си пред очите ни, а с тях и ролята си в света. Създадена е през 2001 г. основно за решаване на проблеми със сигурността в Централна Азия. От гледна точка на геополитиката този регион е "сърцето" на планетата. Благодарение на усилията на Русия и Китай едно доста пасивно обединение от 6 държави (включително Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан, които се присъединиха малко по-късно) постепенно увеличи влиянието си в евразийското пространство. Влизането на Индия и Пакистан в ШОС през 2017 г. даде на организацията качествено ново измерение. Сега тя започна да обхваща 60% от територията на Евразия, над 40% от човечеството е съсредоточено в границите на ШОС, страните-членки осигуряват една четвърт от световния БВП. Заслужава да се добави, че ШОС включва 4 ядрени сили, докато НАТО има 3. Морските граници на ШОС сега се мият от водите на четири океана - Атлантическия, Арктическия, Тихия и Индийския.
В началото светът не придаваше голямо значение на появата на границите на ШОС на брега на Индийския океан. Ситуацията се промени драматично с оттеглянето от Белия дом на Доналд Тръмп, който се надяваше да „направи Америка отново велика“, водеше като цяло изолационистка политика и явно подценяваше промените в периферията на „Пакс Американа“ „американския свят“. Новият президент Джо Байдън и бизнес и политическите кръгове зад него напълно разбират важността на преместването на глобалния финансов и индустриален център в Индийско-тихоокеанския регион. Те не само въведоха тази комбинация в международния политически лексикон, но и започнаха да ѝ придават съвсем реално военно и икономическо съдържание.
Белият дом разработи Индийско-тихоокеанската стратегия. В съответствие с нея те създадоха ново регионално командване на въоръжените си сили, разшириха зоната на отговорност на 7-ми "тихоокеански" флот до целия Индийски океан. Съюзниците от НАТО бяха призовани да запълнят неочаквано открития „вакуум в сигурността“ във водите далеч от Атлантика. Тяхната зона на отговорност сега включва Индийско-тихоокеанския басейн. Американците успяха да активират мудното военно-политическо обединение КУАД (Четиристранен диалог за сигурност, състоящ се от САЩ, Австралия, Япония и Индия). Особени надежди в осигуряването на интересите на Запада се възлагат на новия военен блок АУКУС (Австралия, Англия и САЩ), както и на разузнавателната общност на англосаксонските държави „Петте очи“ (САЩ, Англия, Австралия, Канада и Нова Зеландия).
Разбира се, американците не са забравили за бизнеса. На 22 май тази година, по време на посещение в Токио, президентът Байдън обяви стартирането на Индийско-тихоокеанската икономическа рамка - ИПЕС. За всеки случай 12 страни от региона подписаха този проект, но от самото начало сериозни хора в бизнес и политическите среди започнаха да изразяват съмнения относно реалността на поредната идея на Байдън. В Тихоокеанския басейн има достатъчно търговско-икономически организации - АСЕАН, АТИС, РВИП, Новото тихоокеанско партньорство…
Но малко хора се съмняват в ключовото значение на влизането на Иран в ШОС, което тъкмо се случи в Самарканд. Тази древна държава-цивилизация е не само важен износител на петрол и прагова ядрена сила. Тя контролира с флота си преминаването към Персийския залив и обширни райони на Индийския океан. Също така си струва да се анализира списъкът на държавите, които стоят на опашка за получаване на това или статут на асоцииране към ШОС. Сред тях виждаме страните по крайбрежието на Индийския океан или неговите ключови острови: Мианмар, Шри Ланка, Малдивите, Бахрейн, ОАЕ, Кувейт и дори Саудитска Арабия, да не говорим за Египет, който контролира Суецкия канал между Индия и Атлантическия океан океани. Дистанцирането от САЩ е очевидно. Това е неделима част от редуцирането на „шагреновата кожа” на световния ред на американската хегемония.
Процесът на разширяване на ШОС ще продължи в обозримо бъдеще, такива членове на БРИКС като Южна Африка и Бразилия могат да се присъединят към организацията. Подобно развитие на събитията би превърнало ШОС в глобална геополитическа и геоикономическа структура на 21 век. Вярно, това ще стане реалност само ако всяка разширена форма бъде изпълнена с ново съдържание. Страните-членки на ШОС все още нямат ясна визия за основните насоки на развитие на асоциацията. Още повече, че няма консенсус по вече изразените предложения. Но решенията в ШОС се вземат само с консенсус, единодушно.
В Самарканд държавните глави подписаха обширна декларация, в която трудолюбивите служители на централата в Пекин и служители на външните министерства включиха задачите за „задълбочаване и разширяване“ на вниманието към почти всички проблеми на нашето време. В резултат на срещите лидерите подписаха рекорден брой документи. Тридесетина солидни текста включват концепции и програми за стимулиране на вътрешнорегионалната търговия, индустриалното сътрудничество и транспортната свързаност, съвместни проекти и дейности в областта на зелената икономика, иновациите, цифровите технологии, логистиката, селското стопанство, медицината и други области.
И този път обаче не се стигна до закъснелите пробивни решения. Но все пак ще трябва да се вземат ключови решения рано или късно. Първото се отнася до военния компонент на ШОС. Организацията, създадена като структура за регионална сигурност и борба с тероризма, сепаратизма и екстремизма, в новото си измерение е изправена пред заплахи от много по-високо ниво. САЩ от своите военни бази оказват все по-голям натиск върху цели региони и отделни държави, включвайки ги в „зоната на отговорност” на стари и нови военни блокове. Американските кораби и самолети заплашват стратегическите транспортни пътища между износители и вносители. САЩ се намесват в дейността на правителствата, подготвят и осъществяват „цветни революции“, провокират конфликти между съседни страни. Не случайно президентът на Казахстан, изправен пред опит за бунт в началото на тази година, говори в Самарканд за създаването на сериозна организация за сигурност в рамките на ШОС.
Тази инициатива е предназначена да надхвърли съществуващите и спешно създадени специализирани структури. Говорим за взаимодействие на въоръжените сили. Участниците в срещата „отбелязаха резултатите“ от Срещата на министрите на отбраната на държавите-членки на ШОС, която се проведе няколко дни по-рано (Ташкент, 24-25 август). Държавните глави се изказаха за по-нататъшно изграждане на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността, подчертаха важността на редовното провеждане на съвместни военни антитерористични командно-щабни учения „Мирна мисия“.
Второто просрочено решение е свързано с търговията и финансите. Хегемонията на долара приема откровено грабителски форми. Русия, Иран, Казахстан и други страни от ШОС станаха жертви на "замразяването на активи". Водят се "санкционни войни". Произволно установените валутни курсове намаляват приходите от износ на енергия и други суровини. Турбулентността на финансовите пазари, причинена от вътрешната криза в Съединените щати, глобалният спад на инвестиционните потоци, нестабилността на веригите за доставки и увеличаването на протекционистичните мерки изострят нестабилността и несигурността в световната икономика. ШОС не за първа година търси изход, обсъжда проблеми и разработва документи. И този път, както се казва в заключителната декларация, „страните одобриха Рамката за сътрудничество между упълномощените органи на държавите членки в сферата на търговията с услуги и Съвместния план за действие за развитие на вътрешнорегионалната търговия. Държавите-членки ще продължат да развиват потенциала на Бизнес съвета и Междубанковата асоциация на ШОС, да насърчават съвместни инициативи на бизнес средите за засилване на сътрудничеството с цел осъществяване на проекти в областта на финансите, високите технологии, транспортната и комуникационната инфраструктура, енергетиката, инвестициите, малките и среден бизнес в пространството на ШОС“.
Суровата реалност налага все по-амбициозни и спешни решения. Русия вече въведе плащане за стратегическия си износ в рубли. Москва, Пекин, Делхи, Техеран и други столици на ШОС въвеждат частични плащания за взаимни доставки в своите валути, заобикаляйки долара. В Самарканд се съгласиха да „продължат консултациите относно създаването на Банката за развитие на ШОС и Фонда за развитие на ШОС (специална сметка). Приета е и „Пътна карта за постепенно увеличаване на дела на националните валути във взаимните разплащания“. Обсъжда се разработването на обща валута или подходящ финансов инструмент на ШОС.
Всички съдбоносни решения ще бъдат взети, защото са продиктувани от националните интереси на страните-членки на ШОС. Количествените промени неизбежно ще прераснат в качествени. Целият въпрос е във времето, но не търпи отлагане.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com