/Поглед.инфо/ Когато в някои украински медии се появи „теч“, че на 15 декември 2021 г. в Брюксел, на срещата на високо равнище на Източното партньорство, президентът на Украйна Владимир Зеленски е поканил азербайджанския си колега Илхам Алиев да посети Украйна и след това се чу предложение за провеждане на среща в Киев през февруари между ръководителите на Украйна, Турция и Азербайджан във връзка с 30-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Киев и Баку и Анкара, това беше възприето в контекста на мирната инициатива за посредничество между Киев и Москва, предложена от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Интригата беше заложена в разработването на сценария на този проект.
Анкара подходи „широко“, посочвайки отношенията между Москва и Киев, оставяйки проблемите на Донбас извън скоби. Според някои турски източници Ердоган е възнамерявал да осъществи проект, напомнящ закавказката формула "3 + 3" (Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия) без участието на САЩ и ЕС в регионалната система за сигурност.
Във връзка с това руският външен министър Сергей Лавров призна, че лидерите на Русия и Турция могат да обсъдят предложението на Анкара, като припомни, че Кремъл, представляван от говорителя на руския президент Дмитрий Песков, вече е реагирал на това, заявявайки, че Русия не е страна по този конфликт. Посредничеството на Анкара, и то само на теоретично ниво, се възприемаше изключително във формулата Киев-Донбас и извън формата на Минските споразумения.
Но сюжетите на интригата не се ограничаваха до това. Ердоган добре разбира,че няма реални шансове да стане посредник между Русия и Украйна. Но според него жест трябваше да демонстрира укрепването на позициите на Турция по доста широк периметър от близки територии – Украйна, Грузия, Азербайджан и Турция.
Киев също играе активно в тази посока. Както каза извънредният и пълномощен посланик на Азербайджан в Украйна Елмира Ахундова, на 14 септември 2020 г. президентът на Украйна е подписал указ за нова стратегия за национална сигурност на страната, в параграф 36 от който Азербайджан, заедно с Турция, са признати за стратегически партньори на Украйна.
А на 30 юли 2021 г. беше подписан Указ № 448/2021 „За външнополитическата стратегия на Украйна“. В този документ има около 10 точки - 57, 113, 114, 115 и т.н., в които Азербайджан и Турция отново са посочени като стратегически партньори в различни области. Според Ахундова „у нас указите на президента на Украйна бяха посрещнати с голямо удовлетворение“.
Драматурзите знаят още от времето на Антон Чехов, че на сцената не трябва да се поставя заредена пушка, ако никой няма намерение да стреля. Политическото значение на израза: в политическа интрига всички детайли трябва да работят за основната идея, в нея не трябва да има нищо случайно. И в този случай „пушката стреля“, когато миротворците на ОДКС бяха въведени в Казахстан, което беше възприето нееднозначно (макар и на неофициално ниво) в Баку и Анкара.
И "турската машина" бързо започна да се върти. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев "неочаквано" направи работно посещение в Киев. Това беше първото му посещение в Украйна след Майдана в Киев през февруари 2014 г. Освен това посещението се проведе на фона на преговорите между НАТО и Русия, които засягат въпросите на архитектурата на сигурността на постсъветското пространство, в частност Украйна и Грузия, но без Киев и Тбилиси.
Освен това се случи, може би не случайно, нова ескалация по азербайджанско-арменската линия. Според някои доклади в тази връзка Ереван се е обърнал към Москва, Вашингтон и наблюдателната мисия на ОССЕ. Но по някаква причина Баку е започнал да предполага, че това уж е първата стъпка към появата на военните на ОДКС на територията на Армения, която съвсем случайно се оказа ротационен председател на ОДКС тези дни.
Въпреки това Алиев започна да свързва тези действия със "способността на Армения да получи помощ отнякъде" и заплаши такива "помощници" с някакъв вид ответно действие. При желание думите му могат да се тълкуват като заплаха и не само срещу Армения, но и срещу други страни членки на ОДКБ.
Сега за видимата част от посещението на Алиев в Киев. В резултат на преговорите със Зеленски Алиев беше заявено, че той е готов да си сътрудничи с Киев „във всички области“. Зеленски уточни, че страните са подписали декларация, в която са изразили готовност за съвместно противодействие на хибридните заплахи, както и „осигуряване на мир и стабилност в Черноморско-Каспийския регион и извън него“. По думите му става дума за „създаване на транспортен коридор, евентуално в рамките на ГУАМ, който обединява Украйна, Азербайджан, Грузия, Молдова“.
Между другото, Зеленски говори за плановете за създаване на транспортен коридор между Киев и Кишинев по-рано на срещата си с президента на Молдова Мая Санду. „В бъдеще този коридор ще съкрати пътя между двата града до пет до шест часа, превръщайки се в най-краткия път от Централния район на Украйна до страните от Централна и Югоизточна Европа“, пише на сайта наукраинското президентство. Тогава обаче не се говореше за включване на Азербайджан и Грузия в системата.
Като цяло резултатите от преговорите са солидни: четири меморандума, споразумение и съвместна декларация, което показва, че посещението на Алиев в Киев е било внимателно предварително обмислено, въпреки че, очевидно, датите са били изместени.
А задкулисната част на тези преговори няма да бъде известна скоро. Личната среща на лидерите на страните се проведе при закрити врати. Баку и Киев ще изчакат завършването на цикъла на „големите разправи в голямата политика“ и едва тогава ще обявят другите си геополитически решения, които вероятно са били взети. Ще чакаме.
Превод: В. Сергеев