/Поглед.инфо/ Скандалът се разгоря сериозно едва сега, макар че стана още в събота – в Сингапур, на международното авиационно изложение. Там на полето на летище „Чанги“ сред всичко останало беше изложен А400М – военно-транспортен самолет на „Еърбъс“. Ако има изложение, то е за всички. В крайна сметка в деня, който според програмата официално е обявен за открит за всички.
Но не и тук. Същият ден транспортният самолет се оказа обкръжен от войници (незнайно защо) от германския Бундесвер. И служители от самия Еърбъс, които питаха всеки от коя страна е. След това съобщиха, че няма достъп до самолета за гражданите на Русия и Китай.
Скандалът се разпали, защото няколко умни китайци снимаха сцената на видео и започнаха да вдигат врява в социалните мрежи. Не се размина и без напомняне за табелката в обществения парк в Шанхай от преди близо сто години, където не пускат кучета и китайци. Макар в настоящия случай кучетата да нямаха проблеми.
В крайна сметка се разбраха. Извиниха се, обясниха, че германските войници са се оказали там, защото става дума за поръчка, която французите изпълняват за Бундесвера. Не е имало никакви указания отгоре за дискриминация, било е инициатива от място. От събота вечерта вече всеки желаещ можеше да се качи на самолета.
Но вкусът остана, защото инцидентът се налага на общата ситуация по света, когато е ясно единствено, че се води борба на самия връх на списъка с държавите. Но е напълно неясно накъде върви и по какви правила и това е цялата същност на настоящата ситуация по света. Това се проявява в множество малки епизоди, като този в Сингапур.
Какво напомнят китайските медии и социални мрежи на европейските производители: на първо място Китай е поръчител и активен потребител на граждански самолети от Европа, тоест на гореспоменатия „Еърбъс“. Свирепостта на китайската публика спрямо всякакви унижения от чужденци ни е добре позната. Бойкотът на едни или други марки на просторите на Поднебесната са се случвали неведнъж в последно време и всеки път обидилият го боли след това.
Тук със самолетите историята е отделна. Именно тези дни в Сингапур се проведе огромно по мащаби събитие за самолетните пазари: на него пристигнаха едновременно два новички китайски лайнера С919 (а още три АРДж21). Това беше международният им дебют, след като у дома те успяха да пренесат вече 110 хиляди пътници.
Тоест, на всички желаещи беше напомнено, че Китай е най-големият авиационен пазар на света и европейците и американците ще си намерят място там, ако се държат прилично. Но са лишени от монопол. Около 1200 поръчки на С919 (вътрешни и международни, направени включително в Сингапур) са нещо сериозно. И в тази ситуация трудно ще измислиш нещо по-идиотско от това да не пускат на борда китайци и руснаци.
Тук може да проведем дълъг разговор за проектите на сътрудничество между руските и китайски изобретатели и производители по създаването на „съвместен“ лайнер, а също разговор какви самолети ще купуваме в бъдеще.
Но може да се засегне това, което се вижда първо в тази сингапурска история – споменатата реакция на този идиотизъм. Как иначе да се реагира, ако същият идиотизъм е на лице и на най-високо равнище – в САЩ и в съюзниците им.
Страхът пред всичко китайско не е нещо ново. Сега поредни вопли се носят по повод пристанищните кранове китайско производство (които уж следят всякакви товари във всяка точка на планетата) и дори по вноса на китайски чесън, уж отглеждан с, да ги наречем естествени торове (Откъде американският сенатор е взел тази информация? Със собствения ли нос е душил?).
Също толкова идиотски изглеждат документите от скорошната среща на министрите на външните работи на Г-7, където се чуват фрази за „разочарованието“ по повод оказваната от Пекин дипломатическа и икономическа подкрепа за Русия. Но как така формулират недоволството си? Разочаровани ли са? Нима са очаквали нещо друго от Пекин, особено на фона на опитите да задавят със санкции всеки отрасъл от икономиката на КНР, когато покаже успехи?
Манталитетът на наставник, разочарован от учениците, скрива пълната неспособност да се изработи някаква цел и схема на поведение на отношение на Русия, Китай, „световното мнозинство“, което явно или тайно ги подкрепят. И това мнозинство вижда идейната безизходица на Запада като се опитва да опише ситуацията. Един пример да се формулира случващото се идва от хонконгския „Ейжа Таймс“: „САЩ загубиха всички шансове да подчинят Пекин на волята си, но и Китай не може (и не иска) да променя предишния свят с някакъв свой. Общо взето глобална безизходица, която още дълго може да се обсъжда и от която дълго време ще търсим изход.
Русия отново е виновна, че САЩ не могат да сплашат с нея останалия свят
Вече две години крайъгълен камък на цялата западна пропаганда срещу Русия е безкрайно повтаряната двусъставна теза: „Не трябва да позволим на Русия да победи в Украйна, защото това ще отвори кутията на Пандора: на първо място Русия няма да се спре и ще нападне и страните от НАТО, а на второ място всички световни тирани и злодеи ще започнат да вземат пример от Путин и ще нападат съседите си и светът ще се потопи в хаос“.
Подобни разсъждения са основа за цялата антируска кампания – на тях се гради настоящото издание на русофобията и всичките усилия по удържането на глобалното западно доминиране. Това, че първата час от тази теза е напълно лъжлива, не интересува западните лидери: атлантическите елити, разбира се, не си спомнят, че войната в Украйна стана следствие от плановете на НАТО по разширяването на изток, а не желанието на Русия да върне своите войски в Берлин. Затова пък продължават да плашат народите си, че Путин се готви да завладее Европа и ако САЩ не помогнат на Украйна да издържи, то американските войници ще трябва да умират в европейските полета, както през двете световни войни от миналия век.
Но това сплашване на САЩ и Европа е малко за атлантиците – трябва да сплашат още и останалия свят. За това е нужна и втората част от атлантическото „верую“ – за глобалната заплаха. Както каза преди няколко месеца Байдън, „ако не спрем Путин, това ще заплаши свободата на всеки почти навсякъде“. Защото „Путин ще продължи действията си, а потенциалните агресори по света ще се осмелят да се опитат да завземат насила всичко, което могат“. Тоест Китай веднага ще грабне Тайван и ще започне световно преразпределение на територии. На целия свят трябва да му стане страшно само от мисълта за това. Но светът незнайно защо не се бои. Защо така?
Може би защото все още помни многобройните атаки срещу суверенни държави, извършени не от Русия, а от САЩ? САЩ под напълно измислен претекст превзеха Ирак - но Близкият изток стана ли по-безопасен? Точно обратното: от 2003 г., когато САЩ нахлуха в Ирак, целият Близък изток навлезе в епоха на сътресения, войни и конфликти. И конфликтът в Украйна няма нищо общо със заплахите нито за европейската, нито за световната сигурност - това е отговорът на Русия на опита на Запада да поеме контрол над западната част на исторически руските земи, това е геополитическа отбрана, а не агресия. И по-голямата част от световната общност добре разбира това, поради което няма да се уплаши от тежките последици от победата на Русия.
Разбират ли на Запад, че техният основен аргумент срещу Русия не оказва никакво въздействие върху останалия свят? Не, поне ако говорим за западните лидери и западните елити. Защото ако разбираха, нямаше да правят все нови и нови заявления, за пореден път подчертаващи увеличаващата се пропаст в мирогледа между Запада и Глобалния Юг (тоест останалия свят)
Изявления, подобни на тези, направени от италианския премиер Джорджа Мелони този уикенд. По време на посещение в Киев тя даде интервю за един от италианските вестници, като каза: "Ако Русия не беше нахлула в Украйна, „Хамас“ най-вероятно нямаше да започне такава атака срещу Израел. Беше неизбежно такова сериозно нарушение на международна система, основана на правила и "от постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да има каскадни последици за други региони и участници в света, от Близкия изток до Балканите, чак до Африка. Това е играта, която играем и ние трябва да го признаем."
Велика в миналото, Италия и сега не е последната страна в света - включена в Г-7 и Г20. Но аргументите, с които Мелони се опитва да убеди италианците и останалия свят в тежките последици от „руската агресия“ за световния ред, демонстрират абсолютно незачитане на истината и неразбиране на ситуацията в света. Оказва се, че „Хамас“ нямаше да атакува Израел, ако не беше 24 февруари 2022 г.: след като Русия нарушава правилата, значи и палестинците могат!
Три четвърти век палестинците са в статут на бежанци, а Израел е в статут на окупатор. А съпротивата срещу окупатора се признава за законна дори и според действащото международно право. Тук не става въпрос за методите на атака от страна на „Хамас“ (значителна част от чиито жертви, както се оказва, са загинали от ръцете на израелската армия), а за факта, че международното право е системно и открито нарушавано от Израел (включително с редовните атаки срещу Газа), който не е обект на никакви санкции за това, тъй като е прикрит от САЩ. И след като палестинците бяха принудени да атакуват на 7 октомври, Израел се възползва от ситуацията и премина към открит геноцид на Газа, с население от 2,5 милиона, и отново нищо не беше направено, защото Западът го прикрива. Тоест, съществуващият „основан на правила ред“ оправдава геноцида, като предотвратява наказването на извършителя – и точно този ред Западът иска да запази!
Точно така вижда ситуацията не само двумилиардният ислямски свят, но и огромното мнозинство от останалото човечество – от Бразилия до Китай. И затова аргументът на Мелони се възприема дори не като глупост, а като подигравка с незападния свят. Не Русия отвори кутията на Пандора, а опитите на Запада да запази глобалното си господство на всяка цена. Включително желанието да се победи Русия на украинското бойно поле и усилията да се очерни Русия. Нито едното, нито другото няма да се получат - и аргументите на Мелони ще ни помогнат с това.
Превод: В. Сергеев