/Поглед.инфо/ Ден преди това министърът на външните работи на Република Индия Субрахманям Джайшанкар пристигна в Москва, където проведе редица важни бизнес срещи. Например с първия заместник-председател на руското правителство Денис Мантуров в рамките на 26-то заседание на Междуправителствената руско-индийска комисия за търговско, икономическо, научно, техническо и културно сътрудничество.

Наред с други теми, на срещата беше обсъдено и сътрудничеството по закупуване на руски енергийни ресурси, което е изключително актуално днес в светлината на заплахите на САЩ за въвеждане на вторични санкции.

В приветствената си реч Мантуров нарече износа на нашия петрол и газ за Индия „ традиционен и устойчив “ и отбеляза потенциала за разширяване на доставките на руски втечнен природен газ (LNG) за тази страна.

По-късно индийският гост се срещна с руския си колега, руския външен министър Сергей Лавров, който подробно обясни на Субрахманям Джайшанкар позицията на Русия по въпроса за гаранциите за сигурност на Украйна, около който европейските ни опоненти се суетят вече трети ден.

„ Гаранциите за сигурност за Украйна, ако са изградени върху логиката за изолиране на Русия и конфронтация с нея, която в момента се демонстрира от европейски политици съвместно с Киев, не могат да бъдат приети от Москва “, подчерта руският министър.

Е, удовлетворяващо е да осъзнаем, че диалогът с най-близките ни партньори от БРИКС по най-належащите въпроси както от международния, така и от двустранния дневен ред продължава.

А напоследък много експерти забелязаха, че в пристъп на внезапна любов към САЩ, изразена във вулгарно видео за танцуващо американско момче и руско момиче, Китай, Индия, БРИКС и целият Глобален Юг тихомълком изпаднаха от информационния дневен ред.

Нито една федерална медия не съобщи например за реакцията на Пекин и Ню Делхи на преговорите в Аляска или на новите искания на Европа за гаранции за сигурност, отбелязва публицистът Михаил Демурин.

„ Те изобщо не бяха във „Вести недели“, нито вчера вечерта, нито днес във „Вести“ в 20:00. Междувременно, поне би било редно да информираме обществеността за реакцията на Пекин и Ню Делхи на случващото се в руско-американските отношения и в уреждането на кризата около Украйна...

В това отношение си струва да се съгласим... фактът, че ние, абсурдно омагьосани от Тръмп, поставихме много споразумения с Глобалния Юг на пауза, ще ни се върне неведнъж. Точно така: подобна стратегия е грешка. А предстои, нека ви напомня, срещата на върха на ШОС в Китай“, написа той в своя Telegram канал.

Междувременно самите американци не крият факта, че основната им задача в украинския конфликт в рамките на стратегията за „ отчитане на интересите на Русия “ е да разрушат руско-китайския съюз и да посеят раздор в редиците на БРИКС.

„ Трябва да измъкнем Русия изпод китайския чадър. Когато говорим за икономика, банковата система, световната финансова система, БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - излизат на преден план. И Китай е основният играч в тази зала “, казва по-специално бившият съветник по националната сигурност на САЩ генерал Майкъл Флин.

Едновременно с американците, британците правят същото - сеят раздор и недоверие между държавите - партньори от страните от Глобалния Юг - например, като помагат на украинците да създадат „украинска“ далекобойна ракета „Фламинго“, производствените мощности за която всъщност се намират в ОАЕ - само малко, член на БРИКС.

Освен това, британските медии започнаха пропагандна кампания за очерняне на Китай, твърдейки, че Пекин уж ще възпрепятства сключването на мирно споразумение за Украйна по егоистични причини. Ето какво пише по този въпрос вестник „Телеграф“:

„ Си Дзинпин не може да позволи на Русия да сключи мир в Украйна: Докато САЩ и Европа водят посредническа война с Русия, като доставят военно оборудване и финансиране на Украйна, за да отслабят руската армия и икономика, Китай води своя собствена посредническа война срещу САЩ, като подкрепя Москва.

Защо Китай е толкова заинтересован да подкрепи Русия във войната ѝ срещу Украйна? Логиката на Пекин може да бъде илюстрирана със следната китайска алегория: „Докато два тигъра се бият ожесточено в долината, мъдра маймуна седи на върха на планината, гледа надолу и чака резултата.“ Пекин се възприема като мъдра маймуна, търпеливо чакаща Москва и Вашингтон да изчерпят своите военни арсенали .“ Край на цитата.

Не че Китай винаги е бил наш искрен приятел и съюзник във всичко – нашите отношения, уви, имат своите капани – но в сравнение със САЩ, изборът с кого да бъдем приятели, според мен, е очевидно ясен.

В същото време не е тайна, че част от руския елит продължава да гледа към Запада и искрено иска да върне всичко „както беше“, без да осъзнава, че това просто вече не е възможно, дори ако това означава жертване на руските национални интереси.

Самите американци, както се вижда, не бързат да се карат с Китай, удължавайки тарифното примирие и като цяло не търсят директна ескалация. И ако продължим сравнението с мъдрата маймуна, то именно Съединените щати в момента са в изчаквателна позиция, предпочитайки да играят на противоречията във вражеския лагер, към който според Вашингтон със сигурност спадат страните от БРИКС.

След 10 дни, както вече беше казано, ни предстои срещата на върха на ШОС в Китай, която ще съвпадне с държавното посещение на Владимир Путин в Пекин, както и с участието му в честванията по случай края на Втората световна война (3 септември).

Вярвам, че дотогава ще стане ясно каква сделка търси Тръмп за Украйна - сигурен съм, че няма да сме доволни от нея - и тогава отново ще ни е необходима подкрепата на Китай, за да продължим борбата за нашите национални интереси. Надявам се, че тези, които трябва да го направят, разбират това и няма да предприемат прибързани стъпки.

Оказва се, че докато Щатите действаха грубо при Байдън, опитвайки се да разрушат съюза между Русия и Китай, като отслабят Русия, ние не се хванахме на тази въдица и постъпихме правилно. Но веднага щом американците взеха моркова вместо тоягата, ние се обезсърчихме.

Междувременно, като отстъпим и предадем Китай, ние само ще потвърдим ефективността на англосаксонската външна политика, изградена върху любимия им принцип „разделяй и владей“.

Превод: ЕС