/Поглед.инфо/ Минаха няколко дена, откакто пълномащабната война между Армения и Азербайджан започна. Активната военна и политическа намеса на Турция може да доведе и до неизбежното включване на други регионални и велики сили, които следят конфликта.

Баку и основният му съюзник, турският президент Реджеп Таийп Ердоган обясняват военното си отношение с факта, че процесът на преговори не е довел до никакви промени от 1994 година, а Минската група, съпредседателствана от Съединените щати, Русия и Франция се е провалила в мисията си.

Много експерти са склонни да обвиняват Армения, че има намерение да пази статуквото и не е готова на отстъпки за финално решаване на проблема и прекратяване на конфликта.

Под концесии, международната общност има предвид оттеглянето на войници от седемте зони около Нагорно-Карабахската република. По-нататъшната съдба на Нагорно-Карабах предполага се, ще се реши на следващия етап и именно тук е заровен проблемът.

За Армения тези седем области не са само пояс на сигурността, без който ще бъде невъзможно да се гарантира стратегическото сдържане на Азербайджан, но също така политически инструмент за мир.

Липсата на прогрес в преговорите идва от факта, че Азербайджан не е готов да дискутира конструктивно ключовия въпрос - статута на Нагорно-Карабахската република.

Баку многократно е подчертавал, че са готови да дарят автономия на Нагорно-Карабах, но няма да признаят независимостта му.

За арменската страна всеки статут по-нисък от съществуващия е неприемлив. Следователно, Ереван не може да прави едностранни концесии и отстъпки, защото това би значело тотално политическо предаване и капитулация.

Много важно е да се разбере, че арменците ще приемат тази капитулация като непрекъсната заплаха за геноцид и екстерминиране. Това не е просто емоционална заплаха, която арменците изпитват.

Те все още помнят геноцида от 1915 до 1923 година в Османската империя, както и етническите прочиствания по време на разпада на Съветския съюз.

Тези спомени могат да останат историческа болка, ако настоящото ръководство на Турция и Азербайджан не наричаше многократно арменците по цял свят своите най-лоши врагове.

Президентът Илхам Алиев твърди, че Ереван, столицата на Армения, исторически принадлежи на азербайджанците и един ден те ще "възстановят справедливостта".

Президентът на Турция Ердоган също многократно е изразявал желанието си най-накрая да приключи с арменския въпрос. Съответно, има истински заплахи за оцеляването на арменската нация и държавност.

Взимайки под внимание всички тези фактор, Армения е основният поддръжник на мира в региона на Кавказ, защото тя осъзнава цената, която се плаща при война.

След Нежната революция страната достигна прогрес в процеса на държавотворно изграждане, прилагайки демократични реформи във всички сфери на социалния и политически живот.

Арменският успех беше забелязан от западните страни, включително и от Съединените щати.

Азербайджан от своя страна, все още е авторитарна държава, където всички решения се правят от един политически клан, а опозиционно настроените нямат никакви права.

Промените в Армения и събитията в Беларус се разглеждат от президента Илхам Алиев като заплаха и това е друга причина за започването на широкомащабна агресия.

Президентът на Азербайджан Алиев, който е класически диктатор, е убеден, че хората ще спрат да мислят за прехода към демокрация в горещините и перипетиите на войната.

Така че е странно да се наблюдава пасивността на водещите западни страни. Азербайджан наруши ключовото условие ена преговорите, употребявайки военна сила.

Въпреки това, никой не излезе с осъждащо изявление или не започна да налага санкции. Дори Америка, която пое задължението да възстанови секция 997 към Закона за подкрепа на свободата в случай на азербайджанска военна агресия, остана неутрална.

Всъщност, когато лидерите на свободния свят престанаха да се фокусират на идеалите и ценностите при правенето на решения, а това значи, че една страна може да разчита само на себе си.

Безразличието на Запада ще стане безценен урок за Армения и всяка друга държава, която може да го счита за напътствие за бъдещето на народа си при бъдещи ситуации.

Превод: СМ