/Поглед.инфо/ Преброиха и се просълзиха...

Централните банки на всички страни сега обобщават резултатите от изминалата година. И някои от тях вече завършиха своето обобщение. Ако говорим за водещите западни централни банки, тези резултати са разочароващи. Имам предвид преди всичко финансовите резултати, които обикновено се изразяват с думите „печалба” или „загуба”.

За почти всички от тях финансовият резултат от миналата година се изразява с думата „загуби“. Особено усещане обаче няма. Загубите бяха очаквани. Освен това миналата година редица централни банки вече регистрираха такива загуби въз основа на резултатите от 2022 г. Няколко пъти съм писал за това.

Например преди повече от година в статията „Загубите на Федералния резерв“ се посочва , че от септември 2022 г. Американската централна банка (Федералният резерв на САЩ) регистрира загуби на месечна база. Вярно е, че в края на цялата 2022 г. финансовият резултат на Федералния резерв беше положителен - печалба от 58,4 милиарда долара.

Въпреки това, на фона на печалбите от 2021 г. ($107,9 милиарда), печалбите са намалели с 45,9%. Неслучайно американски експерти, коментирайки тези цифри, прогнозираха, че до края на 2023 г. Федералният резерв ще получи отрицателен финансов резултат.

Bank of England, Swiss National Bank, Reserve Bank of Australia, Bank of France, Bundesbank и редица други също получиха отрицателни финансови резултати в края на 2022 г. Така Холандската централна банка (DNB) отчете загуби от около половин милиард евро през 2022 г. поради рязкото покачване на лихвените проценти. Тази цифра е най-лошата за нея от 1931 г.

Швейцарската централна банка се отличи особено, като загубите през 2022 г. се оценяват на 132 милиарда швейцарски франка (еквивалентни на 143 милиарда щатски долара), което е максимумът за всичките 115 години от съществуването на банката.

За сравнение, през 2021 г. SNB имаше печалба от 26 милиарда швейцарски франка. Загубата за 2022 г. значително надхвърля предишния рекорд, поставен през 2016 г. от 23 млрд. швейцарски франка. Загубата на Националната банка за 2022 г. възлиза на гигантска сума, равняваща се на приблизително 18% от БВП на страната

Много централни банки успяха да приключат 2022 г. с положителен финансов резултат, но почти всички от тях (като Федералния резерв на САЩ) отбелязаха рязък спад на печалбите си в сравнение с предходни години.

Причината за тази тенденция е същата – рязкото влошаване на финансовите резултати на Централната банка е генерирано от рязък преход на централните банки от „гълъбовата” парична политика към „ястребова”. Този преход стана ясен през пролетта на 2022 г.

Преди това централните банки следваха политика на увеличаване на паричното предлагане при изключително ниски основни лихвени проценти (през 2020-2022 г. това беше оправдано с необходимостта от адаптиране на икономиката към условията на т.нар. covid пандемия).

Но през пролетта на 2022 г., когато „пандемията“ приключи внезапно и инфлацията в света също започна рязко да расте (уж провокирана от Русия, която започна СВO в Украйна), централните банки внезапно промениха своята парична политика. Сега те започнаха да се опитват да компресират паричното предлагане и насочиха курс към повишаване на основните лихвени проценти.

В продължение на доста дълъг период на гълъбови политики (който започна през 2008 г. в разгара на световната финансова криза), централните банки натрупаха съкровищни ценни книжа в своите активи, които имаха много ниски лихвени проценти. В същото време в портфейлите на Централната банка преобладават „дългите“ ценни книжа (т.е. тези с дълъг падеж).

Когато преходът към ястребова политика започна през 2022 г., лихвените проценти по депозитите в централната банка започнаха бързо да се привеждат в съответствие с повишаващите се основни лихвени проценти, но приходите от лихви по държавните ценни книжа в портфейлите на централната банка останаха ниски.

Лихвеният марж, т.е. разликата в лихвения доход по активите и лихвените плащания по депозитите, започна да намалява, след това стана нула и след това напълно отрицателен. Това стана причина за отрицателните финансови резултати на Централната банка, които през 2022 г. не винаги се проявяваха във всички централни банки.

Но през 2023 г. експертите прогнозираха, че загубите ще станат норма в света на централните банки. Тъй като ценните книжа в активите на централната банка са предимно „дългосрочни“, централните банки не могат бързо да се отърват от загубите. Следователно загубите бяха прогнозирани за 2024 г., а и след това.

А през февруари-март тази година започнаха да излизат данни за финансовите резултати на водещите централни банки за 2023 г. – на места те бяха окончателни, а на други предварителни, прогнозни. На 26 март Bloomberg публикува статията Fed’s Operating Losses Swelled to Record $114.3 Billion in 2023. („Фед отчете рекордни загуби от $114,3 милиарда през 2023 г.“). В самото заглавие се споменава цифрата за загубите на американската централна банка - 114,3 милиарда долара.

Изглежда за първи път в 110-годишната история на Федералния резерв годишният финансов резултат е със знак минус, а минусът. е много значим. Повече от два пъти повече от предходната година. В статията се обяснява, че приходите на Фед от притежаваните от него облигации възлизат на 163,8 милиарда долара миналата година, което е малка промяна спрямо 2022 г.

Но разходите за лихви по пасивните операции на американската централна банка рязко скочиха. Лихвените плащания по резервните салда на банките миналата година достигнаха 176,8 милиарда долара спрямо 60,4 милиарда долара през 2022 г., а лихвените плащания по обратната репо линия (може да се разглежда като краткосрочен заем на средства, обезпечени с ценни книжа - облигации, бонове, депозитни сертификати , - собственост на продаващата банка) миналата година възлиза на 104,3 милиарда долара в сравнение с 41,9 милиарда долара година по-рано.

Няма обичайни трансфери на печалби от американската централна банка и, както изглежда, няма да има и през следващите години. Федералният резерв въведе концепцията за „отложени активи“. Относително казано, това са „желаните мазнини“, които ще трябва да бъдат натрупани, за да може „тялото“ на Федералния резерв да функционира нормално.

В края на 2023 г. отсрочените активи бяха идентифицирани на 133,3 милиарда долара. Към 20 март 2024 г. тази цифра е нараснала до 157,8 милиарда долара и не е ясно колко ще се увеличи. Когато Фед се върне към доходност, той ще използва излишните печалби, за да намали отложените активи, а когато те бъдат изплатени, Фед ще започне отново да връща излишните печалби на Министерството на финансите.

Във въпросната статия на Bloomberg се отбелязва: „Докладът на Фед в Сейнт Луис от миналата година предполага, че може да минат години, преди Фед отново да върне печалбите на правителството.“

Вече е публикувана цифрата за финансовия резултат за 2023 г. на швейцарската централна банка/НБШ/ . Той отново е отрицателен, загубата се оценява на 3,2 милиарда франка. Честно казано, трябва да се каже, че рекордната загуба на НБШ за 2022 г. се дължи основно не на изчезването на положителния лихвен марж в резултат на повишаване на основния процент, а на други фактори.

Първо, Националната банка на Швейцария имаше много дялове в активите си (което не е типично за повечето централни банки), а обменният им курс падна рязко предходната година. Второ, факторът надценен швейцарски франк влезе в игра.

Без да навлизам в подробности, ще кажа, че през 2023 г. беше възможно значително да се отслаби ефектът и на двата негативни фактора, което доведе до значително финансово възстановяване на НБШ. Въпреки това не беше възможно да се отърве от загубите.

Тази година (както и предходната) НБШ заяви, че поради загубата няма да може да изплаща дивиденти на акционерите за 2023 г., както и да прехвърля средства към федералния бюджет на Швейцария и бюджетите на кантоните.

Вече пристигнаха предварителни данни и за Холандската централна банка (DNB). Тя отчете загуба през 2023 г. от 3,5 милиарда евро. DNB заяви, че очаква допълнителни загуби до 2029 г., които според нея може да поеме от своите резерви. „Това означава, че рекапитализацията на холандската държава като алтернатива на възстановяването на резервите в момента не се обмисля“, заявиха от Холандската централна банка.

Bundesbank заяви, че е загубила огромна сума от 21,6 милиарда евро миналата година. Президентът на Германската централна банка Йоахим Нагел отбеляза, че финансовите затруднения могат да продължат няколко години и очаква значителни загуби през текущата 2024 година.

Той каза, че загубите, претърпени от банката през 2023 г., са почти напълно изчерпали финансовите й възможности и част от тях ще бъдат покрити от резерви. Поради настоящата трудна ситуация, през 2024 г. загубите на Германската централна банка ще надвишат оставащите резерви с 0,7 милиарда евро, което прави изплащането на дивиденти в дългосрочен план невъзможно.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също отчете загуба за миналата година в размер на 1,3 млрд. евро. И това е след като ЕЦБ използва 6,6 млрд. евро резерви за покриване на финансови рискове. Миналогодишната загуба е първата за ЕЦБ от почти две десетилетия.

Прессъобщението на ЕЦБ дава обяснение за загубите, станали типични за много централни банки: „Повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ за борба с инфлацията в еврозоната доведе до увеличаване на лихвените разходи по задълженията на ЕЦБ, свързани с плаващите лихвени ставки“, се казва в прессъобщението.

„Приходите от лихви по активите на ЕЦБ обаче не са се увеличили в същата степен или със същата скорост, тъй като тези активи до голяма степен имат фиксирани лихвени проценти и дълги падежи.“

В прессъобщението се отбелязва още, че ЕЦБ няма да изплаща дивиденти на централните банки на страните от еврозоната въз основа на резултатите от миналата година. Отбелязвам, че през 2018-2022 г. те възлизат на 5,8 милиарда евро (националните централни банки обикновено превеждат тези дивиденти в бюджетите на своите страни).

Британският Financial Times отбелязва: ЕЦБ очаква загуби през следващите няколко години, след което очаква да се върне към стабилни печалби.

Но не беше възможно да се намерят точни данни за Bank of England. Вярно е, че докладът на съответната комисия на британския парламент, наречен Quantitative Tightening, публикуван през февруари тази година, казва следното: „Годишните загуби на [Bank of England] през 2023 и 2024 г. ще възлизат на 40 милиарда британски лири стерлинги, унищожавайки общ положителен паричен поток от £124 милиарда, който е създаден до септември 2022 г.“

Възниква естествен въпрос: могат ли централните банки да съществуват с отрицателни финансови резултати? Ръководителите на централната банка успокояват обществото и казват, че могат. Разбира се, не завинаги, а година-две-три. В края на краищата те са формирали резерви предварително за покриване на различни видове рискове, включително загуби.

Вярно е, че някои централни банки признават, че резервите им вече са близо до изчерпване. По-горе споменах подобно признание, направено от Бундесбанк. Ами ако резервите се изчерпят, а загубите още продължават? Тогава ще трябва да прибегнем до помощта на държавата, нейните бюджетни пари.

И такъв прецедент има. Миналия юли правителството на Обединеното кралство прехвърли £14,3 милиарда ($18,3 милиарда) на Bank of England, най-големият държавен трансфер към банка някога, за да покрие недостига в своята програма за парични стимули. Засега няма информация друга централна банка да покрива загубите си от държавната хазна.

Между другото, в гореспоменатия доклад на британския парламент се отбелязва, че само за седем години до 2030 г. данъкоплатците ще трябва да прехвърлят около 220 милиарда британски лири стерлинги към Bank of England.

Ако загубите на централната банка продължат още няколко години, други страни може да последват примера на Обединеното кралство. Вероятната схема за подкрепа на ЦБ е следната: държавата получава пари за такава подкрепа от същата ЦБ, която купува дългови ценни книжа на Министерството на финансите; След това държавата прехвърля тези пари на централната банка, за да покрие загубите на последната.

Красива диаграма! Вярно е, че подобна държавна подкрепа за централните банки неизбежно ще ускори и без това вече високата инфлация. Това е цената, която трябва да се плати за удоволствието от „количествените облекчения“, продължило с кратки прекъсвания от 2008 до 2022 г.

Превод: ЕС