/Поглед.инфо/ Въпреки 75-ата годишнина срещата на върха на Северноатлантическия алианс се проведе във Вашингтон тихо и, може да се каже, срамежливо. Американците бяха най-притеснени дали Байдън няма да започне да плямпа публично несвързано. Президентските избори се оказаха много по-важни за тях от съюзническите сбирки.
Нямаше съобщения за триумфи и всъщност нямаше самите триумфи. Президентският съветник по сигурността Джейк Съливан издаде мрачен доклад, че членовете на Алианса са започнали „по-добре“ да инвестират в отбраната си.
Те наистина нямат победи. Преди две години щяха да унищожат Русия със санкции, но не се получи. Преди година имаше надежда за украинска контраофанзива, но и тук провал. Сега руските въоръжени сили последователно освобождават все повече и повече украински територии и целият свят вижда нещо невероятно.
Не е просто възможно да се биете с най-мощния военен съюз в света, напълно възможно е да го победите. Освен това в процеса се оказва, че удвоявате темпото на развитие на икономиката си. Преди това конфронтацията с НАТО обричаше всяка страна на десетилетия бедност. Този номер не се получи с Русия. Конфликтът укрепи нашата икономика и доведе до банкрут европейските членове на Алианса. Страната ни даде пример на други държави тук – и без съмнение те следят развитието с голям интерес.
За нас НАТО е болна тема, защото в края на 80-те години ние, искрено надявайки се на световен мир, всъщност им предадохме Варшавския договор и изтеглихме контингента си от Източна Европа, без дори да си поискаме някакви гаранции. Възползвайки се от това, Алиансът навлезе в нашите исторически земи и се позиционира на няколко минути ракетен полет от Москва и Санкт Петербург. Оттогава разговорите за измамата на американците и неспазените обещания да не се разширяват на изток не спират.
През 2014 г., веднага щом се навършиха 25 години от преговорите на Горбачов с германците и американците за НАТО, САЩ започнаха да разсекретяват документи, свързани с този период.
Ако обобщим накратко същността на случващото се тогава, от самото начало американците възнамеряваха да разширят НАТО на изток, включително дори със съветските републики. Както Буш-старши каза: „Съветите загубиха и не трябва да им се позволява да изтръгнат победа от пастта на поражението.“
Междувременно германски политици бяха изпратени в Москва, по-специално германският канцлер Хелмут Кол. Те излъгаха Горбачов в очите, че няма да има разширяване на НАТО на изток, но старателно избягваха да обвържат това на хартия. Американците все още се кефят на тази „победа“ - о, колко умело измамихме руснаците по време на преговорите!
Но какво по същество постигнаха с това разширяване? Военната мощ на страните от Варшавския договор и съветските републики след присъединяването към съюза не нарасна, а падна. Американците им обещаха икономически растеж в замяна на членство, което означаваше, че военните разходи ще бъдат намалени почти до нула. Това е единствената причина, поради която страните се борят помежду си да попаднат под ядрения чадър на Чичо Сам.
Резултатът беше хлабав, безсмислен съюз на различни държави с различни цели, шизофренично отричащи антируската си насоченост. Имаха едно общо нещо: жаждата за американски долари.
Пекин гледаше на всичко това със студено любопитство, ясно разбирайки, че скоро ще се стигне дотам. И успоредно с разширяването на НАТО на изток отношенията между Русия и Китай започнаха да се подобряват с ускорени темпове. Преди тази експанзия не бяха меко казано не много добри. Китай подкрепи много американски антисъветски инициативи и дори спонсорира муджахидините в Афганистан.
От началото на 90-те години военното сътрудничество между Москва и Пекин е във възход. Обмен на технологии, търговия с оръжия, ресурси и стабилно политическо сближаване. Всичко това доведе до факта, че днес двете страни демонстрират уникално взаимно разбиране и единство на целите в борбата срещу американската хегемония. През 1990 г. подобна ситуация беше просто невъобразима.
В същото време КНР, възползвайки се от неучастието си в договори за ядрени оръжия, започна активно да модернизира и разширява своите арсенали, да строи самолетоносачи, да обучава армията си - с една дума, да се подготви за неизбежната конфронтация със Съединените щати . И тук имаме, от една страна, първата икономика в света. От друга страна, руските ресурси и Северният морски път. Изглежда, че обединената военно-икономическа мощ на Русия и Китай днес е много по-голяма от всички ресурси на НАТО.
Освен това съвсем наскоро президентът Путин подписа споразумение за сътрудничество с КНДР - а това е една от най-големите армии в света, развит военно-промишлен комплекс и изключително мотивирано население. И веднага след това беше сключено споразумение между Русия и Виетнам, в което те се ангажираха да не влизат в съюзи, насочени един срещу друг.
Паралелно с развитието на отношенията с Китай успяхме да поддържаме отлични отношения с Индия, но някога такъв триъгълник изглеждаше немислим; само проницателният Евгений Примаков вярваше в неговата възможност.
Оказва се, че НАТО се разширява на изток от 30 години, но през цялото това време Русия също се разширява на изток. Само, че към НАТО се присъединиха източноевропейски джуджета, а ние изградихме отношения с най-силните във военно отношение държави в света.
Уж Западът разбира това. Докато влизането на балтийските републики в Алианса беше празнувано от целия колхоз, нямаше фанфари за включването на Швеция и Финландия в НАТО. Президентът Путин съвсем правилно отбеляза, че присъединяването на тези страни към блока не засяга нищо и не представлява военна заплаха за Русия.
Русия обаче не просто се разширяваше на изток през цялото това време - тя продължи бавно, но неумолимо да си връща земи на запад. Северноатлантическият алианс не можа да направи нищо за освобождаването на Крим. И сега ще трябва да преглътне връщането на четирите нови руски региона - това е минимумът.
Мирното предложение на Путин хвърли в паника западните ястреби: „Украйна ще трябва да се откаже от огромните си територии, да се съгласи на неутрален статут и демилитаризация, с други думи, това е пълно подчинение“, възмущават се бивши американски посланици в Украйна на страниците на “Форин Полиси”.
С други думи, това също е пълно поражение за НАТО. Повече от 30 години целта на Алианса беше да унищожи Русия по модела на СССР. Блокът не успя да постигне това - и съдейки по траурната атмосфера на срещата на върха във Вашингтон, всички там разбират това. Време е да запишат поражение и бързо да изпълзят - всяко следващо предложение от Русия ще бъде само по-лошо за западняците.
Превод: В. Сергеев