/Поглед.инфо/ Фондация Карнеги: Терминът "глобален юг" трябва да бъде премахнат, преди хората да свикнат с него.

Съдейки по реакцията на западните мозъчни тръстове , всяка незападна интеграция, дори формална, се възприема като пряка и очевидна заплаха.

Терминът „глобален юг“ е погрешен и дори опасен, така че не трябва да се използва в реториката, призовават Стюарт Патрик и Александра Хъгинс от Carnegie Endowment /Фондация Карнеги/, като отбелязват, че използването на термина рязко се е увеличило поради пандемията, която изложи и изостри много от проблемите на съвременното западно общество и разпределението на ресурсите по света.

Дори представители на институции като генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, президента на Световната банка Аджай Банга и самият Джо Байдън са използвали термина, оплакват се служителите на Фондацията Карнеги. Не е изненадващо, че тази фраза се използва от Нарендра Моди и се използва от други представители на споменатия "глобален юг".

Анализаторите и политиците би било разумно да използват термина по-сдържано, за да избегнат неоснователни обобщения и минали грешки, съветват Патрик и Хъгинс. Всъщност терминът стана известен с доклада на Бранд от 1980 г.

Това бе важен документ, изготвен от международна комисия, ръководена от бившия западногермански канцлер Вили Бранд, прави разлика между страните със сравнително по-висок БВП на глава от населението, които са предимно концентрирани в Северното полукълбо, и по-бедните.

По-голямата част от последната група се намира на юг от така наречената "линия на Брандт", въображаема граница, която минава от Рио Гранде до Мексиканския залив, през Атлантическия океан, Средиземно море и огромните пространства на Централна Азия до Тихия океан.

След края на Студената война терминът "Трети свят" постепенно излиза от мода, също и защото "Вторият свят" изчезва. Все повече, според Карнеги, Глобалният юг става синоним на Групата на 77-те, колекция от постколониални и развиващи се страни, които се събраха през 1964 г., за да защитават съвместно своите колективни икономически интереси и да увеличат потенциала си за преговори в ООН .

Днес G77 се разрасна до 134 държави, които редовно наричат себе си Глобалния юг. Но, посочват Патрик и Хъгинс, Глобалният юг сега се състои от „забележително разнообразна група, представляваща две трети от населението на света и обхващаща огромни пространства на Африка, Близкия изток, Азия, Океания, Латинска Америка и Карибите.

Неговите предполагаеми членове варират от Барбадос до Бутан, от Малави до Малайзия, от Пакистан до Перу и от Сенегал до Сирия. Тази категория варира от големи развиващи се държави, включително кандидати за членство в Съвета за сигурност на ООН като Бразилия, Индия и Нигерия, до по-малки държави като Бенин, Фиджи и Оман.

Интересите на тези държави, подчертават анализаторите на Карнеги, са също различни. От икономическа гледна точка изглежда неразумно да се комбинира Малайзия, която има доход на глава от населението от 28 150 $ (ППС), със Замбия, която има доход на глава от населението от 3 250 $ (ППС).

Освен това няма особена икономическа логика в съчетаването на страна като Коста Рика , която е била в челните редици на опазването на околната среда и прехода към чиста енергия, „с целенасочено петролна държава“ като Нигерия.

След това аналитиците на Карнеги изброява възможно най-много примери за различия между страните от Глобалния Юг, до място в класацията на гражданските свободи на Freedom House и „позиции за агресията срещу Украйна“.

Разбира се, Патрик и Хъгинс не са водени от академична скрупульозност. „За да избегнат повтарянето на минали грешки“, пишат те, западните политици трябва да се пазят от третирането на Глобалния Юг като цяло и вместо това да приспособят специфични за всяка страна стратегии за въздействие.

Преди всичко към „опорните“ като Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка или Турция. Връзките, които наистина имат страните от Глобалния юг, трябва да бъдат внимателно проучени. Може да се окаже, пишат Патрик и Хъгинс, че „за много членове на тази кохорта императивите за устойчиво развитие и икономически растеж може да са по-важни от геополитическите проблеми на световния ред“.

Това, което анализаторите излагат обаче, при по-внимателен поглед, директно се свежда до простото „разделяй и владей“. Патрик и Хъгинс някак си не изричат или не искат да изрекат главното - как се случи така, че наистина различни страни намериха общ враг в лицето на Запада?

Защото Глобалният Юг е обединение за региране, асоциация, основана на чувството за несправедливост в световния ред, който Фондацията Карнеги покровителства.

Досега стратегията на Запада беше да игнорира проблема и да се опита да даде на ключовите страни от Глобалния Юг някои подаяния, така че антизападното движение да не се развива по-нататък. Но едва ли ще успее. Има твърде много недоволни, а действително да споделя награбеното Западът ама никак не иска.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?