/Поглед.инфо/ Много интересно и поучително е да се сравнят процесите, които се развиват паралелно в момента в западната и незападната част на света.
През последните няколко дни вниманието на Русия и нейните партньори беше насочено към Астана, където се проведе срещата на ШОС, а в нейните кулоари се проведоха множество двустранни срещи на националните лидери. Всички държави-участнички имат достатъчно вътрешни проблеми и спорни въпроси помежду си, но това по никакъв начин не влияе на устойчивата тенденция към изграждане на регионална система за сигурност като част от нова глобална архитектура. Кръгът от участници се разширява, работата върви напред, възникващите противоречия се преодоляват чрез намиране на приемлив за всички компромис, лидерите се споразумяват, вземат се информирани решения, в резултат на което процесът се изпълва с все по-впечатляващо съдържание.
Всъщност в това няма нищо странно: въпреки всички различия и трудности (или по-точно до голяма степен благодарение на тях), членовете на ШОС имат обща платформа за сътрудничество, има общо разбиране, че стабилното развитие на страните на Евразия, тяхното благополучие в настоящето и бъдещето е възможно само в сътрудничество със съседите. Това означава, независимо дали ви харесва или не, вие трябва да се споразумеете сами, без участието на трети доброжелатели със собствени мотиви, които далеч не са алтруистични. Като цяло една напълно нормална, зряла държавническа позиция, фокусирана върху националните интереси. Мнозинството от останалата част от света, което изгражда нова глобална система, все повече се ръководи от точно същите съображения.
През същите тези дни на Запад основната тема беше - и продължава да бъде - разгорещеният дебат дали Демократическата партия на САЩ трябва да замени Джо Байдън с друг кандидат за президент на САЩ след катастрофалния дебат и ако да с кого точно. Вчера американският лидер призна, че се е „прецакал“, а списание “Економист” излезе с корица, изобразяваща проходилки за инвалиди с герба на американския президент върху тях и заглавие „Така страна не се ръководи.” Вече втора седмица вдигат скандали за това и всеки ден в публичното пространство излизат все повече и повече мръсно пране. Медиите са пълни с противоположни прозрения и прогнози. Все по-малко са наивниците, които вярват, че случващото се е коварен план на демократичната върхушка. Все по-ясно става, че на повърхността излиза дълбоко и многостранно разцепление в Демократическата партия, която от своя страна е основният проводник на глобалистко-либералната хегемония на САЩ.
Цялата тази система бързо губи силата си. Тя е атакувана както вътрешно (от национално ориентираните сили на САЩ, водени от Тръмп), така и външно (от незападния свят, който отказва да продължи да се подчинява на Щатите, жертвайки собствените си интереси). За Демократическата партия, за нейния естаблишмънт, за глобалистката дълбока държава това, което буквално е заложено на карта, е властта над Америка и целия свят. Но дори тези прекомерни залози не станаха причина те да загърбят собствените си вътрешни различия и да започнат да вземат адекватни и ефективни решения.
Вместо това те първо използваха много месеци глупава пропаганда, за да превърнат един крехък старец в енергичен лидер - и бяха много изненадани, когато напомпаният фантом не издържа изпитанието на реалността. И сега, за забавление на целия свят, е поставена постановка по баснята „Орел, рак и щука“. Либералните елити със собствените си ръце разклащат системата (както американска, така и световна), в името на чието съхранение са готови на всичко. Техният принос в процеса на разпадане на еднополюсния свят е може би не по-малък от усилията на геополитическите им опоненти, защото малко неща имат толкова опустошителен ефект като разкриването на тесногръдие, некомпетентност и просто липса на усет за самосъхранение.
Вярно е, че този процес има и обратна страна: светът трябва да вземе предвид, че останалите колосални ресурси и възможности на Запада са в ръцете на хора с това ниво на интелектуално развитие, квалификация и морални качества. Маймуна с картечница в ръце изглежда като модел на отговорност и здрав разум на техния фон.
Превод: В. Сергеев