/Поглед.инфо/ Отношенията на Запада с Грузия изглежда са паднали до най-ниското си ниво след разпадането на СССР. Това изглежда още по-парадоксално, тъй като Европа и САЩ внушават възхищение към Запада на грузинската младеж от десетилетия. Дори ширещата се русофобия в Грузия не проработи в случая. Какво стана?
Премиерът на Грузия Ираклий Кобахидзе нарече „обикновено предателство“, когато представители на грузинската опозиция и неправителствени организации говориха в Конгреса на САЩ на изслушване относно ситуацията в Тбилиси с предложения за налагане на санкции срещу родината им и управляващата “Грузинска мечта” за Закона за прозрачност на чуждестранното влияние. А политическият анализатор Гия Абашидзе отбеляза, че „в действителност Конгресът обмисляше възможността за насилствена смяна на властта в Грузия“.
В същото време ЕС заплаши да отмени безвизовия режим с Грузия. Както каза посланикът на ЕС в Тбилиси Павел Герчински, тази мярка ще бъде разгледана „като един от вариантите - и страните членки ще вземат решение“.
А само преди няколко месеца и Европа, и Съединените щати демонстрираха максимална любов към Грузия заради нейната „демокрация“ и конфронтация с Русия. Понякога Грузия дори беше наричана стандарт на демократизация и прозападна ориентация в постсъветското пространство. Нещо повече, социалният живот на Грузия и нейната политическа структура се смятаха за пряко постижение на пропагандната дейност на западните сили.
И изведнъж за миг цялата тази любов на Запада беше заменена от омраза, чак до санкции и премахването на безвизовия режим. ЕС намеква за възможността за убийство на грузинското ръководство. САЩ заплашват Грузия със санкции. А самият грузински премиер официално обявява преразглеждане на отношенията със САЩ.
На пръв поглед причината за този обрат е прословутият „Закон за чуждестранните агенти“ (известен още като „руския закон“) и законодателното ограничаване на ЛГБТ дейността, което се обсъжда в Грузия. Но ако работата на западната пропаганда и други подривни дейности в Грузия бяха достатъчно ефективни, тогава подобни законодателни инициативи просто не биха могли да възникнат. Ако имаше друг състав на парламента, дори не би им хрумнало да ограничават и контролират дейността на организации, финансирани от чужбина. Поне идващите от запад.
Следователно нещо се обърка с това западно проникване в Грузия. А тази страна уж след разпадането на СССР просто беше предразположена да се превърне в антируски пост в Кавказ. Американците и европейците някъде направиха фатална грешка. Каква?
Според различни оценки в Грузия има повече от 10 хиляди НПО, по-голямата част от които имат чуждестранно финансиране. Стана ясно, че някои политически партии от опозиционния спектър също получават чуждестранно финансиране чрез подставени НПО. Понякога, както при партията “Дроа”, това се оказваше напълно случайно (един от лидерите на тази партия сам го изпусна в интервю).
Това е колосална цифра. Това не е така в никоя друга постсъветска страна. Дори да приемем, че това са някакви миниатюрни организации от по десет души, то това вече са сто хиляди души. А в действителност, разбира се, са повече.
Тук трябва да добавим и членовете на семействата на тези, чийто основен доход са чуждестранни помощи. За страна с население от малко над 3,6 милиона според последното преброяване (в действителност много по-малко) това е значителна прослойка от обществото. И това са предимно млади хора. Не винаги твърде политизирани, но вече за познати и обвързани с този начин на печелене на пари.
В много отношения това дори не е политически въпрос. Сега, по време на уличните „протести“ на битово ниво, често се задаваше въпросът: „От какво ще живеем?“, който по своето значение понякога засенчваше единствения протестен лозунг „Не на руското законодателство!“.
Според новия закон глобата за участие в дейността на НПО с чуждестранно финансиране достига 2500 евро, което е непосилна сума за повечето. А за отказ да се регистрираш като чужд агент можеш да получиш 10 хиляди евро. В същото време цялата система за „вкарване“ на грузинската младеж в НПО съществува от десетилетия. Много от тях просто не разбират къде трябва да отидат да работят сега, какво изобщо означава „работа“, от какво да живеят и как да изградят съдбата си.
Американските и европейските структури първоначално и последователно разчитаха на младите хора. За 30 години в Грузия е израснало цяло поколение, което няма представа за общото съветско минало, което не говори руски и възприема Русия като враг и „агресор“. В същото време тя свикна с безвизов режим с Европа, частично адаптира така наречените европейски ценности - и се интегрира в тази мрежа от западни НПО.
Организаторите на мрежата вярваха, че правят всичко правилно от гледна точка на обвързването на Грузия със Запада. Необходимо е само да се възпита ново „европеизирано“ поколение, така че след тридесет години то естествено да замени тези, които все още помнят съветското минало. И за да стане това, е достатъчно да поддържат 10 хиляди НПО, излъчващи съответната програма в продължение на тридесет години.
Но неочаквано се оказа, че западно ориентираните студенти или всички хора, свързани с неправителствени организации в страна като Грузия, не са достатъчни, за да променят радикално структурата на традиционното общество.
Протестите срещу закона за чуждестранните агенти изглеждаха мащабни само в контекста на Тбилиси. Площадите, включително Площадът на героите, където се проведоха протестите, са твърде малки, а булевард “Руставели” е твърде тесен, така че „на снимката“ протестите изглеждат много масови. Всъщност протестите бяха малобройни и се състоеха именно от млади хора, включени в тези НПО-та, агресивни представители на маргинални партии и движения и западни координатори.
Западните организатори на мрежата на НПО действаха „според науката“. Или по-скоро по общи шаблони, които не признават национални особености и според които всички държави са еднакви – и спрямо тях се прилага един и същи метод на действие. Предварително се предполагаше, че желанието за „отиване в Европа“ е почти генетично присъщо чувство на младежта на всички все още „непокръстени“ народи.
В Грузия, разбира се, действаше и основен антируски фактор под формата на „възстановяване на териториалната цялост“. Освен това се смяташе, че грузинският народ по начало има голям протестен потенциал. Това заключение беше направено от историята на последните тридесет години, когато масови действия в Тбилиси се случваха редовно, понякога включително стрелба.
Въпреки това огромното мнозинство от грузинското общество подкрепи както закона за чуждестранните агенти, така и поправките срещу ЛГБТ дейностите. Извън централната част на Тбилиси не се проведе нито един протестен митинг. Прозападната мобилизация на обществото не се случи; патриархалното и религиозно грузинско общество отхвърли западните ценности и безвизовия режим. Но неочаквано се оказа, че западно ориентираните студенти или всички хора, свързани с неправителствени организации в страна като Грузия, не са достатъчни, за да променят радикално структурата на традиционното общество.
Протестите срещу закона за чуждестранните агенти изглеждаха мащабни само в контекста на град Тбилиси. Площадите, включително площадът на героите, където се проведоха протестите, са твърде малки, а булевард Руставели е твърде тесен, така че „на снимката“ протестите изглеждаха много масови. Всъщност протестите бяха малко на брой и се състоеха именно от млади хора, включени в тези НПО-та, агресивни представители на маргинални партии и движения и западни координатори.
Западните организатори на мрежата на НПО действаха „според науката“. Или по-скоро по общи шаблони, които не признават национални особености и според които всички държави са еднакви – и спрямо тях се прилага един и същи метод на действие. Предварително се предполагаше, че желанието за „отиване в Европа“ е почти генетично присъщо чувство на младежта на всички все още „непокръстени“ народи.
В Грузия, разбира се, действаше и основен антируски фактор под формата на „възстановяване на териториалната цялост“. Освен това се смяташе, че грузинският народ първоначално има голям протестен потенциал. Това заключение беше направено от историята на последните тридесет години, когато масови действия в Тбилиси се случваха редовно, понякога включително стрелба.
Въпреки това огромното мнозинство от грузинското общество подкрепи както закона за чуждестранните агенти, така и поправките срещу ЛГБТ дейностите. Извън централната част на Тбилиси не се проведе нито един протестен митинг. Прозападната мобилизация на обществото не се случи; патриархалното и религиозно грузинско общество отхвърли западните ценности и безвизовия режим.
Традиционното общество оцеля, защото западната пропаганда чрез НПО се концентрира върху една единствена прослойка: европеизираната младеж. Мрежата от неправителствени организации игнорираше всички останали граждани на Грузия - тези над тридесет години (с изключение на професионалните политици), не засягаше по никакъв начин селската общност, отричаше съществуването на регионални характеристики и се противопоставяше на Грузинската църква като „вредна” и архаична институция.
Мнозинството от грузинското патриархално общество очевидно не харесва, когато се опитват да ги манипулират чрез мрежата от НПО и да закачат значителна част от младежта за редовно западно финансиране. Европеизираната част от младите хора се възприема в такова общество като чуждо тяло, а не като представители на прогреса и бъдещето.
Голяма част от случващото се не се дължи на политиката, а на националния характер и система на грузинското общество. Западът просто не разбра страната, която беше така обилно наводнена с негови агенти. Да, Грузия, поради редица исторически причини, е антируски през последните десетилетия. Но както се оказа, за традиционалисткото грузинско общество русофобията не е равнозначна на автоматично преклонение пред Запада. Това е ключова грешка на Запада, макар че вече прилича на тенденция.
Превод: В. Сергеев