/Поглед.инфо/ В края на юни европейските чиновници ще започнат преговори с Украйна и Молдова за присъединяване към Европейския съюз, но няма да започнат с Грузия, въпреки че тази страна е много далеч от украинските ужаси. Това далеч не е единственият начин да се накаже Тбилиси, където започват да разбират, че Грузия е страна от „второ качество“ за Запада. Това ще спаси Грузия.
Канада прие свой собствен вариант на закона за чуждестранните агенти и го прие бързо - само за месец и половина, което в тези бързи места се случва само с особено важни законопроекти или политически жестове от властите към опозицията.
Правителството на Джъстин Трюдо обаче едва ли ще се страхува сериозно от чуждо влияние върху консервативната опозиция, освен ако Доналд Тръмп не се върне на власт в САЩ, но е твърде рано да се бързаза това.
Русия също не е причина да бързат, въпреки че Канада обича да се оплаква от „зловредното влияние на Москва“ не по-малко, отколкото Великобритания, ЕС или САЩ. Всъщност канадците се притесняват от китайските лобисти, или по-скоро дори не толкова канадците, колкото САЩ и НАТО. Показателно е, че приемането на закона съвпадна с посещението в Канада на Йенс Столтенберг, който напоследък се интересува от конфронтацията с КНР дори повече, отколкото от конфронтацията с Руската федерация.
Вашингтон очаква да види аналог на законодателството за чуждестранни агентури на ниво ЕС. Там все още се карат, но, както се казва, дайте срок (поне втория мандат на Урсула фон дер Лайен като шеф на Европейската комисия).
И сега последният въпрос: САЩ заплашиха ли Канада с предоговаряне на отношенията или визови санкции срещу хората на Трюдо, ако законът за чуждестранните агенти бъде приет? Разбира се, че не. Напротив, ако са заплашвали, то е било с наказание за липсата му.
По същия начин Европейският съюз няма претенции към Отава. Но той, както и Вашингтон, има много оплаквания срещу Тбилиси, където приеха много подобен закон за прозрачността на чуждото влияние. Коментарите на Запад по този въпрос се изразяват по невероятни начини.
Западът все още не е определил конкретен набор от наказателни мерки. Но Естония, например, призовава да „нарани“ както Грузия, така и грузинското общество, въпреки че преди това Талин, заедно с други балтийски столици, беше една от най-прогрузинските столици в ЕС - тези, които ускориха прословутата „европейска интеграция“ за грузинците .
Сега цялата „европейска интеграция“ е замразена за Грузия, тя може да бъде лишена от безвизов режим с Европейския съюз и отлъчена от „програми за подпомагане“ (т.е. от част от парите). Това може да изглежда като крещящо двуличие и особено безсрамни „двойни стандарти“, но ЕС има не само собствена логика (логиката е ясна – желанието да се повлияе на политиката на Тбилиси плюс инструкциите на САЩ), но и своеобразно „извинение“.
Факт е, че пространството на Европейския съюз беше замислено да бъде свободно за дейността на неправителствени организации, които в рамките на обединението са като че ли обичайни. Нито САЩ, нито Канада са членове на Европейския съюз, но Грузия планира да се присъедини (според надеждите на сегашните власти до 2030 г.). Замразяването на присъединяването към ЕС за нарушител на принципа на трансграничните НПО се вписва в логиката „ако искате да се присъедините, съобразете се“, дори и всички да разбират, че не това провокира истерията на европейските чиновници.
Когато ЕС най-накрая одобри своето „демократично“ (т.е. антируско и антикитайско) законодателство за чуждестранните агенти, брюкселските бюрократи, разбира се, ще трябва да търсят как да избегнат неудобните въпроси. Но засега САЩ са тези, които демонстрират двойни стандарти по наистина отвратителен начин.
Именно Америка стана организатор на законовите изисквания за чуждестранни агенти, които Конгресът одобри още през 30-те години като част от борбата срещу комунистическата заплаха. Именно американският закон стана основа за въвеждането на подобни практики в Русия, Грузия и редица други страни.
Единственото обяснение за такова нагло и очевидно двуличие, което представителите на Белия дом и Държавния департамент могат да изрекат на висок глас, е „уязвимостта“ на демокрациите и гражданското общество в страни като Грузия, докато в САЩ и Канада демокрацията е здраво стъпила крака, така че законите за чуждестранните агенти няма да бъдат отслабени, но руското и китайското влияние ще бъдат.
В частни разговори американците могат да си позволят да бъдат по-откровени в тона: „ние сме по-добри от вас и трябва да научите от нас само това, което ние самите казваме“. Увереността, че грузинците са чували нещо подобно за себе си и своята страна, се основава преди всичко на факта, че руските американисти са чували това за себе си и своята страна от американци повече от веднъж, дори ако времената на подобни разговори отдавна са отминали: те са вече не се опитват да четат лекции на Русия, а се бият с нея.
Нежеланието да бъде въвлечен в тази война е основната причина, поради която Тбилиси устоява на натиска на ЕС и САЩ и не се страхува да направи отношенията си със Запада толкова лоши, колкото никога не са били в съвременната история на Грузия. Никой в Европа и САЩ не искаше да „нарани” Грузия на Гамсахурдиа, Грузия на Шеварднадзе и особено Грузия на Саакашвили, за победата на чийто народ на парламентарните избори през есента Брюксел има нужда от чужди агенти.
Отношението на гордите грузинци към себе си като към „второразредна” държава вече е осъзнато, макар и не анализирано. Там не могат да разберат тази фалшива загриженост за „руското влияние“ в страната, тъй като „руските агенти“ трябва да бъдат етикетирани по същия начин като другите, а в Грузия „агент на Русия“, поради русофобията на част от общество, е много по-опасна стигма от „агент на ЕС“ или „агент на САЩ“, възхищението към което се насърчава в грузинските училища от години.
Тук, както във вица за грузинското училище, е невъзможно да се разбере, просто трябва да запомните. Целта на Съединените щати (а САЩ са много повече от ЕС) е да прехвърлят властта чрез изпомпване на ресурси към опозицията (което е и законът за чуждестранните агенции предотвратява) и оклеветяването на партия „Грузинска мечта“ като „проруски политики“.
Това е необходимо на Вашингтон, тъй като неговият украински проект наближава критична точка - тази, след която настъпващата Русия ще трябва да бъде спряна "с огън от всички оръжия" и разпръскване на нейните сили, а в случая и абсолютна лоялност към Тбилиси е желателно. Просто ориентирането към Запада вече не е достатъчно: необходимо е и желанието да умреш за господаря.
Наградата, която ще бъде обещана на Тбилиси за участие в конфликта с Русия, ще бъде наистина желана - Абхазия и Южна Осетия. Проблемът на Запада е, че грузинците са хора, които са били бити както от Русия, така и от живота по време на войни точно за тези републики, така че не може да се разчита само на привлекателността на хипотетична награда: САЩ се нуждаят от напълно свои и фанатично антируски лидери начело на Грузия.
Все още управляващата Грузинска мечта, напротив, очаква да запази властта след изборите през есента (тъй като алтернативният вариант сега е опасен както за нея, така и за страната като цяло), и след като потвърди легитимността си, да продължи „движение към ЕС“, каквото и да се случи, надявайки се Вашингтон и Брюксел да се успокоят и да се помирят.
Колкото и да е странно, грузинците може да са прави. По целия свят, използвайки примера на цели държави и региони, виждаме как можем да устоим на натиска на Запада и да защитим националните си интереси. Прословутата „мирна среща за Украйна в Швейцария“ е ясно, но със сигурност не последно потвърждение, че отслабващият Запад е принуден да се задоволява с дребни прояви на лоялност от онези „второразредни“, които преди 10-20 г. бяха готови да се разбият на парчета в името на Вашингтон и Брюксел.
Втората класа не е дефект. Грузия може да не е Канада, но не е и Украйна, която в преследване на въображаем „първокласен“ статут рискува да загуби всичко. Да, Западът взе армията ѝ за издръжка, а оставя грузинската без нищо, но точно защото иска да противопостави ВСУ срещу Русия, а Грузия досега успява да избегне подобна съдба.
Украинците ще трябва дълго да съжаляват за сделката си със Запада, която за тях се превърна в сделка с дявола. Грузинците досега имаха късмета да не повторят нито украинските, нито собствените си грешки.
Превод: В. Сергеев