/Поглед.инфо/ Франсоа Оланд, бившият президент на Франция, наскоро разкри (трудно е да се намери друга дума за такова признание на политик от такова ниво), казвайки, че „Ангела Меркел беше права. От 2014 г. Украйна засили военния си потенциал .Наистина украинската армия стана съвсем различна от тази през 2014 г. Тя стана по-добре обучена и оборудвана. Заслугата на Минските споразумения е, че Киев получи такава възможност.“
Така вторият участник (и организатор) на така наречения “Нормандски” формат, преговорите в рамките на който доведоха до подписването на документи в Минск преди почти осем години, признава, че и Берлин, и Париж (и заедно с тях, разбира се, Киев) са излъгали Москва. По всички теми и въпроси. И в частност, и в детайлите, и като цяло.
За да може по-късно Москва да бъде обвинена, че именно тя „не е спазвала договореностите“.
В ежедневието това се нарича нагла лъжа и за това можете да си го получите - не става въпрос за физическо въздействие, а за социална изолация, но днес и сега в международните отношения подобно поведение очевидно се счита за добър тон и е обичайно да се говори за това публично. Очевидно, да се хвалят, както е типично за хората, страдащи от нарцисизъм. Е, разбира се, преметнаха Русия! О, колко са готини!
Всъщност показаха ни не толкова "готиност", колкото клоунада със силна миризма на провокация. Да не говорим, че тези действия оскърбиха и паметта на онези, които положиха живота си в борбата с нацизма по плажовете на споменатата Нормандия, дала името си на това, което тогава се наричаше “формат на мирно уреждане“.
Събитията се развиха отдавна, така че не е грях да припомним, че дискусиите на "Нормандската четворка" започнаха в деня, когато се чества 70-ата годишнина от десанта на съюзниците по бреговете на Северна Франция.
Разбира се, на тържествата беше поканен и президентът на Русия. И защото под натиска на СССР (чети Сталин) вторият фронт е открит във Франция, а не на Балканите, както настоява Чърчил. И защото тогава приносът на страната ни за Победата над Третия Райх все още не смееха да го оспорват открито.
Трудно е да се каже кога на двойката Меркел-Оланд е хрумнала идеята да оскърбят общата памет на съюзниците във Втората световна война, но това, което не трябва да се съмнявате със сигурност е, че идеята е била подхвърлена от другия страна на Атлантика. Берлин и Париж, преследвайки моментната конюнктура, прочетоха мисълта на вашингтонските партньори като добри телепати и веднага се заеха за работа.
Оланд просто не можеше да не харесва двойна игра - предвид характера и поведението му.
Но може да си представите и причините, поради които бившият канцлер се насочи към подобно нещо. Тежестта на външнотърговския баланс на Германия в този момент се осигуряваше в много значителна степен от американското потребление на немски домакински уреди и автомобилната индустрия. Най-малкото увеличение на митата и просто заплахи за повишаването им - и прехваленият излишък на германския бюджет можеше да се изпари.
Берлин, след като претегли плюсовете и минусите, се съгласи на представлението. Париж се втурна на сцената точно зад своя старши европейски партньор.
Това, което се случи след това, е история. В най-лошия смисъл на думата. В най-чудовищния смисъл и значение, ако си спомним, че в резултат на този фарс в продължение на много години, криейки се зад точки и подробности, Москва и хората в Донецк бяха измамени и всяка дума на тази лъжа в крайна сметка се превърна в кръв, наранявания и смърт на невинни хора.
Животи, на които „просветените паневропейци“ изобщо не са се съобразявали. Но кои са те, тези жители на Донецк, та дори да си помислят за тях?
Но след като сте излъгали веднъж, е трудно да не излъжете два пъти. Лъжите, знаете, са пристрастяващи. Точно както в случая с Русия, Париж и Берлин, всеки по свой начин, започнаха да лъжат собствените си съграждани. По почти всяка значима причина.
Това може да се отнася например до военните операции срещу „Ислямска държава“ в Сирия. Париж, нарушавайки между другото ембаргото на ЕС върху доставките на оръжие, доставяше такова, както и армейски инструктори, където сметне за необходимо.
Това може да важи и за приемането на сирийски бежанци. Оланд, свидетелствайки на процеса за терористичните атаки в Париж (тогава, през ноември 2015 г., повече от сто души загинаха от терористични куршуми), каза, че той и неговите министри „знаели, че се подготвят терористични атаки“. „Ние също знаехме, че участниците в предстоящите атаки се смесват с потока от бежанци, както и фактът, че организаторите на атаките са в Сирия“, заяви той.
Властите, знаейки всичко, не са направили абсолютно нищо не само да защитят избирателите си, но поне да ги предупредят, че групировката „Ислямска държава“ е в състояние да води военни операции и в Париж.
Какво каза Меркел, когато нареди отварянето на границите на ЕС през лятото на 2015 г.?
„Можем да се справим“, каза бившият ръководител на федералното правителство. Оказа е меко казано лъжа. Терористичната атака на коледния базар в столицата на Германия (повече от десет души загинаха, повече от петдесет бяха сериозно ранени), когато боец на „Ислямска държава“, представящ се за бежанец, премина с предварително откраднат камион (терористът застреля шофьора) през тълпа от минувачи, е може би най-яркото потвърждение на поредната лъжа.
В рамките на няколко години бяха премахнати всякакви ограничения (външни) и ограничения (вътрешни) за използването на лъжи в публичното пространство на европейската политика.
Беше лесно и приятно да се лъже в очите и зад очите. Можем да кажем, че лъжата се е превърнала в единственото, но най-ефективно средство за манипулиране на общественото съзнание в тези европейски страни, които са се позиционирали и се позиционират като камара от мерки и теглилки, където се съхраняват каноните на истината, доброто, светлината и справедливостта.
Лъжите могат да засегнат почти всяка област от живота. Например по време на пандемията милиони французи бяха принудени да останат под карантина, защото им беше казано: „Ние сме във война с коронавируса, само солидарността може да помогне на всички ни да оцелеем“. Вярно, вече Макрон лъжеше, но същността не се променя от смяната на личностите.
Всъщност тези двадесет и хиляди легла в болниците, плюс лекарите, които работеха там, трябваше да помогнат за оцеляването. Но местата в отделенията трябваше да бъдат намалени, за да се поддържа бюджетната дисциплина - това беше поискано от Брюксел. Е, как да кажат истината? Така че трябваше да излъжат. Отново и отново.
След това трябваше да лъготят защо няма лични предпазни средства. После – защо няма собствена ваксина. После – защо ваксината не е била достатъчно ефективна.
Лъжата се оказа не просто мания, тя стана толкова обичайна, че днес всякакви изявления на най-високия политически ешелон на европейските власти, които решават съдбата на стотици милиони, не могат да бъдат взети на сериозно.
Във всички думи, колкото и интелигентно да са произнесени, човек трябва да види смисъла, който е изключително противоположен на казаното.
Там, където властват лъжата и лъжите, семената на предателството поникват идеално.
Днес практически джунгли са израснали от тези зърна, както в Амазонка. Такива, че не можеш да ги пресечеш.
Хубаво е, че страната ни гледа с необходимата ирония на тази империя от лъжи, изградена върху плаващи пясъци. И днес Русия разплита междуконтиненталния възел от лъжи. С търпение и спокойствие. И, бъдете сигурни, че със сигурност ще го разплете.
Не само според критериите за военно превъзходство, от което така се страхуваха „просветените паневропейци“, но според нормите на истината, правдата и справедливостта. Които са универсални за всеки. Затова тези норми накрая винаги са по-силни.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com