/Поглед.инфо/ В казахстанските протести изначално имаше много странни неща. Причината за тях – поскъпването на газа – изглеждаше като чиста формалност. Скоро цените паднаха почти до нулата, но от това вълненията само се засилиха.

Поразителна беше и невероятната скорост, с която се развиха събитията. По темп и жестокост случващото се изобщо не приличаше на протестна активност, а на опит за въоръжен преврат. В края на краищата, ние в последно време се нагледахме на "мирни протестиращи" – и до гуша ни дойде.

Знаем много добре как изглеждат всички тези модни хипстъри, интелигентни бабички, луди майки с деца и техните джендърно неопределени партньори. Такива хора са способни да обикалят безцелно по улиците с месеци с креативни плакати , да си показват циците, да свирят на пиано и да си правят селфи-та със звездите на протеста.

Но тук всичко беше различно. Нямаше никакъв политически дневен ред и неговите говорители също ги нямаше, нямаше майданно шоу, песни и танци. Само много делова и кървава каша - убийствата на силите за сигурност, палежите на административни сгради, ограбването на на оръжейни магазини и складове. Вместо мирни протестиращи, кадрите на новинарските телевизии бяха заети изцяло с добре обучени младежи със спортни якета, които организирано се въртяха между горящите коли.

Заглавията на новините отделно качваха градуса. „В околностите на Алма-Ата има битки“. „Протестиращи превзеха летището в Алмати.“ Къде сте виждали "мирни професионални протестъри", които професионално водят престрелка с военните и само за няколко часа превземат главното летище на страната?

Изглежда, че стиковката между ислямистите, престъпниците - и всички атаки срещу силите за сигурност са очевидно бандитски действия за сплашване - и външните клиенти на преврата е извършен от избягалия казахстански олигарх Мухтар Аблязов. Така или иначе, вчера в интервю за Ройтерс той се нарече лидер на протестите.

Биографията му е просто фантастична. Неговите критици твърдят, че той е тясно свързан с казахстанскя и престъпнен свят. Бог знае дали е така или не, но повече от десет години правоохранителните органи на няколко държави го издирват. Безкрайни процеси, арести, задържания, мистериозни изчезвания, искания за екстрадиция, изчезнали милиони... Просто граф Монте Кристо ряпа да яде...

След като избягва от Казахстан с откраднати (според казахстанските служители на реда) милиарди, Аблязов преди всичко се озовава в Лондон. Както знаете, няма проблем ако си край бреговете на Темза. Въпреки всички искания за екстрадиция, той е регистриран там като "бежанец".

През 2017 г. Financial Times публикува интересно разследване за живота на Аблязов зад граница. Какво ли няма – и тесни връзки със служители на американските и британските специални служби, и мистериозното покровителство на британските власти към „бежанеца“.

През 2012 г. Високият съд в Лондон осъди Аблязов на 22 месеца затвор. В навечерието на обявяването на присъдата обаче на олигарха беше разрешено да избяга от страната. В същото време той изобщо не е лишен от статут на "бежанец".

Аблязов се премести във Франция, оттам се опитаха да го екстрадират в Русия (тук той също беше хванат за измамни схеми и пак за милиарди), но статутът на бежанец попречи на това. По едно време и Украйна се включи към искащите екстрадиция – този път за 400 млн.долара. Ала и Франция по подразбиране предположи, че Аблязов не е мошеник, а политически затворник.

През 2020 г. олигархът се сдоби с този статут и във Франция.

Така властите на Великобритания и Франция легализираха лице, заподозряно в различни икономически престъпления. И през януари 2022 г. този престъпен талант се озовава в Киев, обявява се за лидер на протеста и започва да се опитва да провежда събития в Казахстан.

Успоредно с това и стотици западни неправителствени организации от много години са в Казахстан и работят там „на терен“ – от Червения кръст до небезизвестната USAID с безкрайните си бюджети и цели армии от доброволци.

Намесата на миротворците на ОДКБ позволи на казахстанските сили за сигурност да започнат да умиротворяват терористите и бандитите, които се опитваха да извършат преврат. И тогава започна третото действие на Марлезонския балет.

Вчера западните медии излязоха със заглавия на първите страници като „Под предлог за бунт, Путин организира експанзия в Казахстан“. Това е американският The New York Times.

А ето, например, британският Daily Mail: „Владимир Путин изпраща войски в Казахстан, за да потуши протестите, които избухнаха заради поскъпването на газа“.

Анализаторът на Washington Post пише открито за "инвазията на Путин в Казахстан" и му предрича тъжно бъдеще като на Украйна в това отношение.

Но каква картина се появява в девствените мозъци на обикновения западен човек от улицата? В далечна и бедна държава, чието име завършва на -stan, местнияСултан вдига цените на газа. Обеднялото население излиза на площадите. Султанът призовава за помощ от Путин и коварният Кремъл незабавно въвежда войски на територията на суверенната държава. И ужас-ужас-ужас...

И в близко бъдеще по същия начин на обикновения човек ще бъде наложена тезата за руското „нахлуване“ в Украйна – и всичко това ще падне върху добре наторената почва, изпълнена с истерии в стил „Планът на Лудия Влад: Путин планира блицкриг в Украйна и ядрен шантаж на Запада с цел възстановяване на СССР“.

И колко добре всичко това съвпада с преговорите между САЩ и Русия за неразширяване на НАТО на изток. И нека отбележим, че западните режими всъщност не се интересуват от самия Казахстан. Дали там вдигнаха цените на газа или ги намалиха, убиват се по улиците или не - но на кого му пука? Основният сюжет на пропагандата е посветен на факта, че „Путин е преместил войските“.

Неволно се създава впечатлението, че западните поръчители не са били особено притеснени от резултата от терористичната атака в Казахстан. Ако успеете да съборите правителството на Токаев - страхотно. Ново огнище на брутален национализъм, милитаризъм и бедност ще се появи в слабините на Русия и скоро там със сигурност ще бъде създадена американска военна база. Провалът също не е лошо нещо. Мироопазващата мисия на страните от ОДКБ ще направи възможно да се вдигне истерика за „руската експанзия“. И в този случай можете да се разхождате из Украйна още повече и да я напомпате с оръжие.

Москва е тази, която иска независими, стабилни, самоуверени държави да живеят и да просперират по границите на Русия. Би било лесно да се преговаря с тях, да се установяват отношения. Но за Вашингтон всички те са недържави, просто ничия земя, сива зона, територия за свободен лов.

Точно така цинично и нагло днес се използва Казахстан. Трупове по улиците, горящи сгради в центъра на най-красивата Алма-Ата, страх и отчаяние на хора, загубили близките си - всичко това е само претекст за поредната информационна атака срещу Русия.

Преди това беше достатъчно да се изпомпва петрол от Казахстан - не е тайна, че две трети от местната петролна индустрия принадлежи на западни корпорации. Но днес Западът изпомпва кръв от там. Украйна е следващата на опашката.

Превод: ЕС