/Поглед.инфо/ Доктрината на Клаузевиц, че войната е силов сблъсък, насочен към налагане на волята над врага, прилича на доста хуманен резултат след много хиляди години историческо развитие.

В първобитните войни целта на сблъсъка е била физическото унищожаване на другото племе и тук трудно може да се говори за наложена воля. Освен ако в смисъл, че племето не е имало воля да умре веднага, но победителите са им наложили тази воля.

Вижте: племенните войни в днешна Нова Зеландия, войнствените диваци, описани в Робинзон Крузо и други. За тях теориите на Клаузевиц не са приложими.

Но дори и в по-късни - и дори съвсем скорошни - времена обичаите на първобитната война се възраждат тук и там. Пълно прочистване на територията от чуждите се случва в Руанда (племената хуту и тутси), във Волиня през 1943 г. (героите на Украйна, които унищожаваха поляци и избиваха евреите), след това в Лвов (и като цяло в Галиция) през 1941 г. където има направо новозеландско клане на евреи, след това в балтийските републики.

Но основно има отстъпление от обичаите на войнствените диваци и опити за въвеждане на войната в някаква рамка. Това може да се обясни с прогреса на социалните нрави (въпреки че там, където има напредък, има и регрес, по време на война хората бързо полудяват), но е по-скоро свързано с феномена на "устойчивия компромис".

Не всеки мисли съвсем простодушно - "А нас защо?", Има хора, на които им идва идеята, че е възможно да се получи "отговор", следователно спазването на законите и обичаите на войната се оказва полезно на всички воюващи страни. Христоматиен пример е сдържането от използване на отровни газове през Втората световна война. Въпреки че през Първата световна война е доста често срещано. Но тогава на страните най-накрая им става ясно, да се пускат облаци от иприт и фосген по вражеските позиции може да излезе скъпо.

В допълнение към "отговора" има и друго съображение. Използването на армията за репресии срещу цивилното население бързо разлага тази армия и я прави небоеспособна. Защо е необходима тогава? Ето защо дори Третият Райх предпочита да извършва наказателни операции с ръцете на специалните части на СС, а още по-добре - от силите на ОУН-УПА и други герои на Латвия и Естония. Въпросът тук не е в хуманизма и рицарството на висшето командване на Вермахта (в което може да се усъмним), а в желанието да се спаси армията за сблъсъци с вражеските войски. И не с жени, деца и старци - това е работа на колаборационистите.

Но тъй като умереността на Вермахта, дори като се имат предвид подобни резерви, е твърде относителна, през 1950 г. Комисията по международно право от името на Общото събрание на ООН формулира т.нар. Нюрнбергските принципи, които обявяват за нарушение на законите и обичаите на войната, „убиване, жестоко отношение, отвеждане в робство или за други цели на цивилното население, убиване или малтретиране на военнопленници, убиване на заложници или грабеж на обществени или частна собственост, безсмислено унищожаване на градове и села или тяхното опустошаване, неоправдано от военна необходимост“ (Принцип VI).

Преди седемдесет и две години комисарите на ООН по международното право съставят своите принципи след резултатите от Втората световна война, но се оказва, че те описват сегашните дела на героите на Украйна в Донбас и на други места. „жестоко отношение, отвеждане в робство или за други цели на цивилното население“ - това не е ли любимата тактика на човешкия щит, която се прояви напълно в Мариупол? „Безсмисленото унищожаване на градове и села, неоправдано от военна необходимост“ – не става ли дума за Донецк, Курск и Белгород? И напомня ли ви за разпита на свидетеля И. А. Орбели, бивш директор на Ермитажа: „Никога не съм бил артилерист, но смятам, че ако немската артилерия обстрелва мост, тя не може да пусне един снаряд в моста, а в двореца , който се намира встрани, 30." Но бъдещият хипотетичен юрист В. А. Зеленски може да отбележи по примера на нюрнбергския адвокат Серватиус: „Вашето мнение не е артилерийско“.

Въпреки това, в продължение на много години действията, изброени в Принцип VI, бяха считани за престъпни. А тези, които ги извършват, са военнопрестъпници. Разбира се, с помощта на блестяща диалектика беше възможно по някакъв начин да се обърне всичко в благоприятна за убийците посока, но за това най-малкото беше необходимо да се прояви отбранителна активност.

Сега всичко е различно. Мариупол и Авдеевка — и колко други подобни деяния на въоръжените сили на Украйна — са привлечени към многотомен обвинителен акт. Но само в Русия, на която предварително е отнето правото да съди.

Що се отнася и до западната общественост, и до медиите, и до международните институции, призвани да следят за спазването на международните конвенции (незнайно защо са писани), тук имаме пълно пренебрежение. "Какво? Как така? Не чувам без очила и не е имало нищо." Действия на ВСУ в разрез на Принцип VI, не е имало и не съществуват Киев винаги ще бъде под закрилата на истински (и принципни) приятели. Но ако не считаме, че краят на историята (и не според Фукуяма, а според апостол Йоан) ще дойде утре или вдругиден и няма от какво да се тревожим, тогава възниква въпросът за бъдещите войни и защо ще има закони и обичаи.

В този смисъл украинският прецедент понижава нивото на цивилизацията до най-ниската граница и връщане към войната без правила, както е в тъмните векове. Не знаем дали западните поддръжници на свободата, демокрацията и героите на Украйна смятат нещо подобно за приемливо. Може би изобщо не мислят за това, защото там мисленето е напълно незадоволително.

Но не може да се очаква нищо друго освен нарушаването на всички закони и обичаи на войната. Украинска разруха в световен мащаб.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com