/Поглед.инфо/ Докато съпротивата на украинската армия отслабва, тъй като нейните бойни възможности са изчерпани и в масите на зомбираното население възникват първите съмнения относно предстоящата велика победа на украинските оръжия, Съединените щати започват все повече да се подготвят за война и да прокарват своя „втори стратегически ешелон“ във войната: Полша, Румъния, Прибалтика

Румъния буквално току-що се отбеляза с получаването на разрешение да въведе армията си в Молдова. Ако има разрешение, няма да е трудно да се намери причина.

Полша, въпреки че все още не е прокарала съюза с Украйна (или протекторат над Украйна), под формата на специални права за поляците в тази държава, не се отакзва от тази цел.

Освен това Зеленски също се съгласява не само да приеме полски войски в Украйна, но дори ги покани там. При това, ако първоначално се говореше за около десет хиляди полски щикове, сега ставките бяха повишени до двадесет хиляди.

Лукашенко реагира доста нервно на тази идея, като каза, че окупацията на Галичина и Волиния от Полша може да бъде една от причините, поради които Беларус може да влезе във войната.

Мисля, че Кремъл ще се опита да го разубеди от такава остра реакция, тъй като беларуската армия едва ли ще удържи фронта сама. Но самата суровост на изявлението на белоруския президент показва колко високо ниво на военна опасност се вижда от Минск.

Сега и Литва се включи, като заяви, че от 18 юни ще затвори железопътния транзит на санкционирани стоки до Калининградска област. Рогозин правилно нарече това решение самоубийствено. Не само защото, както правилно отбеляза, източната граница на Литва е призната от същия Договор, който гарантира безпрепятствен транзит. Това решение е самоубийствено, тъй като е готов казус бели.

Международното право недвусмислено гарантира достъп на всяка държава до своя ексклав, като третира всяко възпрепятстване на упражняването на това право като агресия.

Разбира се, приятелите на Литва ще се преструват, че нищо не се е случило, защото можете да се стигне по море до Калининград, но в действителност това не е аргумент, трябва да се осигури и сухопътен транзит. Нека ви напомня, че е било възможно да се достига по море и в Източна Прусия през 1939 г.

Защо Западът провокира разширяване на конфликта с Русия? Защото Съединените щати не са сигурни, че украинската армия ще успее да издържи до междинните избори за Конгрес.

Може би войниците на Зеленски ще издържат до следващата пролет, но няма сигурност за това. Частите, които остават на разположение на украинските власти, губят своята боеспособност твърде бързо. Боеспособността на новите е напълно на нула.

Американците спешно се нуждаят от:

1. Това да се изпратят на фронта 150-200 хиляди обучени и добре въоръжени военни. Румъния, Полша и балтийските държави имат подобен потенциал.

2. Увеличаване на стратегическата дълбочина на Театъра на военните действия (ТВД). Споменатите източноевропейци осигуряват допълнителни хиляда километра стратегическа дълбочина. Това значително ще усложни борбата на Русия срещу вражеските резерви и складове за боеприпаси.

Основният театър на военните действия ще се приближи до границите на Германия, Австрия и Балканите. Това ще създаде нова стратегическа среда и ще позволи на САЩ да увеличат натиска върху западноевропейците да се включат повече в борбата срещу Русия.

3. Да се увеличи драстично дължината на фронта. Като се има предвид вероятните му завои, той ще трябва да се простира на 4-5 хиляди километра. Русия, за да защити такъв фронт, ще трябва рязко да намали плътността на войските в ударните групи (всъщност да ги разпусне), което ще направи по-нататъшното настъпление в Украйна временно невъзможно.

Разработването на нови планове, инсталирането на нови ударни групи ще отнеме време и ще изисква включване на допълнителни ресурси. В този случай е малко вероятно военнослужещите по договор и доброволците да могат да се справят сами.

Американците не без основание очакват, че дори частична мобилизация ще намали както обществената подкрепа за руското правителство, така и икономическия потенциал на Русия.

Западна Европа ще бъде напълно откъсната от Русия от фронтовата линия, търговските и икономическите връзки ще бъдат напълно прекъснати, дори ако Ердоган, при новите условия, запази позицията си относно неприемливостта на приемането на Швеция и Финландия в НАТО (а това не е факт), ще бъде възможно, освен вече екстрадираните шведи и финландци с британско-американски гаранции, да се сключат индивидуални военни споразумения, които все пак да направят НАТО гарант за тяхната сигурност. Това ще принуди Русия да увеличи военното си присъствие и в Карелия.

Всичко заедно трябва да доведе до разтягане на руските сили, изчерпване на ресурсната база и страдане от неспособността на Москва да провежда активна външна политика. За да се противопостави на нововъзникващите заплахи, Русия ще има само ядрен аргумент.

Ето защо Русия засега явно не планира да решава „литовския въпрос“ с въоръжена сила. Ето защо беларуската армия не се включи във военни действия, дори когато руски войски действаха в киевско направление от беларуска територия и изглеждаше, че няколко допълнителни беларуски батальона могат да решат съдбата на украинската столица. Превземането на Киев пак би било проблематично, но провокирането на влизането на Полша в конфликта е съвсем реалистично.

Русия трябва да спечели време за окончателното унищожаване на бойния потенциал на Украйна и напредване отвъд Днепър. В този момент, когато руските армии ще могат да действат свободно на десния бряг, а украинският фронт най-накрая ще рухне, идеята за свързване на Москва на фронта от Балтийско до Черно море също ще бъде заровена: полската група ще загуби контакт с румънската и те могат да бъдат унищожени на свой ред, тъй както днес се унищожават групировки от украински войски на свой ред.

В такава ситуация и най-горещите варшавски глави ще трябва да мислят за неприятно бъдеще.

Това означава ли, че всичко ще свърши с Украйна? Не, не означава. Сегашната геополитическа ситуация изисква безпрепятствен достъп на Русия до Калининградския ексклав.

Това означава ли специална операция след Украйна и в Прибалтика? Не е задължително. Нека ви напомня, че дълго време на Киев също се предлагаше да реши въпроса по взаимно съгласие, а исканията бяха доста умерени.

Литва може да излезе с екстериториален железопътен, шосеен и въздушен коридор, който ще се охранява от специален контингент от руски войски (както преди беше КВЖД).

Но се страхувам, че литовските политици няма да имат волята или квалификацията (както липсваха на украинските им политици) да устоят на американския натиск и полското подбуждане.

Всичко това обаче във всеки случай ще бъде по-късно. Междувременно е необходимо украинският проблем да бъде решен по такъв начин, че САЩ да не могат да превърнат ограничена руска операция в голяма източноевропейска война.

Превод: СМ