/Поглед.инфо/ Напрежението около "тайванския въпрос" нараства бързо, при това повече в западните медии и експертната общност, предизвиквайки там войнствени настроения, отколкото директно в гореспоменатия регион. Вече са започнали да заплашват редовно с глобална война за Тайван, убеждавайки обществото, че такава е неизбежна.

Последният от тези пророци е бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който в интервю за датски вестник предсказа „китайско нашествие в Тайван“ през следващите пет до десет години. Освен това той не се съмнява, че САЩ ще използват въоръжена сила срещу Китай в отговор и призовава европейците и азиатците да подкрепят Америка с единен фронт.

Да, да, включително и с военни средства. За тази цел Расмусен предлага държавите от „демократичния съюз“ да приемат член 5 от Устава на НАТО и да развият същата практика на колективен отговор в случай, че „държава бъде нападната от Китай“.

Бившият генерален секретар на НАТО изобщо не се смущава, че Тайван не е признат за независима държава нито от Китай, нито от Европа, нито от Америка. Всичко това се казва от човек, който постоянно говори за това колко важен е „принципът на целостта и суверенитета“ на държавите в „международно признатите им граници“, когато става въпрос за конфликтите в Украйна и Грузия.

Веднага след като встъпи в длъжност като ръководител на Алианса, той веднага призова Русия „да зачита суверенитета и целостта на своите съседи“. И след това стана официален лобист на Украйна, работещ като международен съветник на тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко, наричайки навсякъде жителите на ДНР и ЛНР „сепаратисти“ .

Когато става въпрос за непризнат Тайван, Расмусен изведнъж по чудо забравя „свещения принцип“ на териториалната цялост и зачитането на границите. Но ако приложи своята „украинска“ логика към същия случай, на теория трябваше да поиска САЩ да зачитат китайския суверенитет над острова и да спрат военната подкрепа за „тайванските сепаратисти“.

В такова лицемерие са обединени практически всички основни западни анализатори, които действат в украинската посока. Да вземем например известния британски експерт Едуард Лукас, който от години призовава Запада да подкрепи териториалната цялост на Украйна и отбраната на Тайван, тоест да наруши териториалната цялост на Китай. Западните медии и експерти не виждат противоречия в подобни двойни подходи.

Подготовката на медиите на западното общество за глобална война с Китай заради "тайванския проблем" напоследък стана особено забележима. Рупорът на либералната общественост, списание “Економист” посвещава своя брой на този въпрос, определяйки Тайван като „най-опасното място на Земята“ и доказвайки, че войната над този остров ще бъде изпитание за САЩ. Списанието пише: „Ако Седми флот не се намеси, Китай незабавно ще стане доминиращата сила в Азия. Съюзниците на Америка по света ще знаят, че не могат да разчитат на нея. “Пакс Американа” ще рухне "

Налице е повишаване на залозите в конфликта, насочено към разпалване на антикитайски страхове. Нещо повече, американския адмирал Фил Дейвидсън дава прогноза, че Китай ще предприеме операция за връщане на отцепилия се регион до 2027

Авторите на материала подчертават, че Вашингтон стига до разбирането за невъзможността да се противопостави на Китай с военни средства. Това се повтаря от много експерти, включително от военни. Например пенсионираният съветник на Корпуса на морската пехота и на Пентагона Франц Гейл обяснява защо "САЩ ще загубят войната с Китай за остров Тайван", което според него вече изглежда неизбежно.

Очевидно е, че усилията на американската дипломация и придружаващият ги медиен шум все повече са насочени към създаване на неформален (и може би в бъдеще - и формален, предвид думите на Расмусен относно член 5) военно-политически съюз в защита на островна държава, непризната от почти никой.

Едно от потвържденията за това беше посещението на американския министър на отбраната Лойд Остин през март в Япония. Според агенция “Киодо”, позовавайки се на няколко правителствени източника, основната цел на срещата между ръководителя на Пентагона и неговия японски колега е била сключване на предварителна сделка за "тясно сътрудничество в случай на военен сблъсък между Китай и Тайван".

След това през април президентът на САЩ Джо Байдън и японският премиер Йошихиде Суга издадоха съвместно комюнике след лична среща, в което се споменава необходимостта от съвместна борба „за мир и стабилност в Тайванския проток“. Тайван за последно е представен в съвместни американско-японски изявления през 1969 г., когато Вашингтон все още не признава китайското правителство в Пекин.

Миналата седмица стана известно, че новият годишен доклад на японското Министерство на отбраната, който ще бъде официално одобрен от правителството през юли, също за първи път ще включи думи за китайски остров. "Стабилността на ситуацията около Тайван е важна за сигурността на Япония и стабилността на международната общност", се казва в документа.

Всички тези препратки към територията, официално считана за част от Китай в официални документи на Япония и САЩ, постоянно предизвикват напълно разбираеми протести от страна на Пекин. На всички е ясно, че Токио нямаше да се реши на провокираното влошаване на отношенията с мощния съсед, ако не беше съответната дейност на Вашингтон.

Прякото или косвено участие на повече държави в потенциален тайвански конфликт (военен, политически или икономически) се превръща в основната тема на много медии и мозъчни тръстове.

И така, наскоро директорът на Вашингтонския център за глобална политика, професор Азим Ибрахим, излезе на страниците на британския “Таймс” с “пробивна” идея : Лондон трябва да покани Тайван като участник в предстоящата среща на високо равнище на Г-7 и климатичната конференция на ООН, която ще се проведе тази година във Великобритания. Авторът дава основания за подкрепа на подобна идея: "Тайван е една от най-богатите страни в света - а за Великобритания ще бъде - морално правилно и относително лесно."

В същото време Ибрахим дори не споменава в статията, че такава държава като Тайван не съществува нито от гледна точка нито на Великобритания, нито на други участници във форумите, които той споменава. Дори да приемем, че Лондон по някакъв начин би могъл да включи този остров в списъка на участниците в климатичната конференция, тогава Китай и редица негови съюзници просто няма да пристигнат.

И какъв е смисълът да се провежда подобно мероприятие без китайците? Изглежда за автора няма значение. Основният смисъл на тези безразсъдни призиви се крие именно в участието на Великобритания в дипломатическия конфликт с Китай за Тайван. Това е в допълнение към факта, че Лондон изпраща значителна ескадра от флота си в региона, увеличавайки вероятността от военен конфликт.

Показателен е и неотдавнашният скандал в Австралия. Тя вече води търговска война с Китай. И тук тайванската тема е напълно изкуствено добавена към дневния ред на страната. Преди няколко дни австралийският премиер Скот Морисън заяви, че Тайван има политика "една държава, две системи" - формула, която Западът приема за Хонконг. Опозицията и местните медии единодушно го нападнаха, обвинявайки го, че играе за Пекин. Дори настоящи австралийски дипломати, в нарушение на командната верига, заявиха, че думите на Морисън са "грешка".

На пръв поглед е трудно да се намери нещо в тази фраза: в края на краищата Австралия не признава Тайван и ако тази формула е валидна по отношение на Хонконг, тогава е логично да се признае като цяло по отношение на цял Китай. Въпреки това, координирана атака срещу премиера за използване на "наратива на Пекин" показва, че се опитват да присъединят Канбера към "демократичния съюз", който според идеята на Расмусен трябва да се обедини в защита на Тайван срещу "китайската агресия".

В цялата тази история най-фрапиращото е, че Китай не проявява никаква „агресия“ (много подобно е на истерията, която царува заради „руската инвазия“ във Воронеж). САЩ обвиняват китайците в активирането на флот и авиация, а Пекин само твърди, че това е отговор на провокативните действия на американските военни в региона. Тайванските бизнесмени тихо работят в КНР и твърдят, че „военният конфликт е последното нещо, което китайците искат“.

Напротив, именно Тайпе доста активно провокира Пекин, като открито подкрепя опозицията в Хонконг и осигурява трамплин за идеологически саботаж срещу властите на КНР. Което, разбира се, не може да не предизвика протести от страна на последните.

Това, което наистина може да предизвика изостряне на конфликта, е официалното признаване на Тайван. Подготовката на обществеността в медиите за мащабна война показва, че Вашингтон обмисля такава възможност, но осъзнава, че реакцията на Китай на провокация може да бъде болезнена. Ето защо Америка повече от всякога трябва да включи колкото се може повече страни в своите антикитайски приключения.

Превод: В. Сергеев