/Поглед.инфо/ По-важна от задачата за спечелване на войната е задачата за спечелване на мира след войната

В-к "Завтра": Сергей Борисович, успехът на руската военна спецоперация в Украйна и сривът на западните надежди за предстоящото изчерпване на Русия доведоха до факта, че американците и европейците са принудени да приемат новата реалност и, преследвайки същите цели, се подготвят с резервни сценарии. Какви нови неща виждате в хода на СВО и как може да се оцени това от гледна точка на геополитическите интереси?

Сергей ПЕРЕСЛЕГИН:  Специалната операция продължава повече от сто дни, което автоматично я превключва на 9-месечен цикъл. Критичният момент от операцията, когато се определя кой ще спечели и кой ще загуби, вече е отминал. В същото време окончателната ни победа може да е все още далеч. Но това, че операцията ще се забави, притеснява най-много не Русия и дори не Украйна, а Запада.

Клиповото време, краткотрайното мислене, невъзможността да се фокусира върху определена тема за дълго време, кратките ритми на работата на общественото съзнание водят до факта, че 9-месечната война вече изглежда на мнозина невероятно дълга и тзи гледна точка се тиражира активно от медиите.

- Толкова дълготрайни събития не отиват ли просто на заден план и не спират ли да привличат внимание?

„Те щяха да отидат на заден план, ако новите местни новини не се появяваха постоянно насочени около СВO. Може би западните слушатели биха отхвърлили украинския конфликт, но не им е позволено да правят това: всъщност цялата предоставена информация по някакъв начин се свързва със специалната военна операция в Украйна. СВO представлява сборната точка на всички негативни събития, които се случват в света. В резултат на това има усещането, че това е нещо много апокалиптично и безкрайно дълго.

От март до началото на юни западните медии редовно съобщават, че Русия „изчерпва, свършва всичко“ – войници, ракети, боеприпаси, танкове, самолети – и няма да отнеме много време преди да настъпи пълното поражение. Но седмица след седмица минават, а ситуацията не се влошава и това предизвиква доста истерична реакция от Запада, където все повече започват да виждат, че наистина „всичко свършва“, само че в Украйна.

— Търпението на западните медии не се ли изчерпа бързо?

„Времето не тече както преди сто години. А сегашните 9 месеца напълно отговарят на 5-6 години от началото или средата на 20-ти век, с други думи, времето на типична световна война. А това означава, че събитията в общественото съзнание трябва да се развиват много по-бързо от преди.

Политиката на Запада по отношение на СВO се промени значително. В този контекст интересен е ленинският метод за оценка на събитията от Първата световна война. През 1916 г. той обръща внимание на прехода от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир. Същото може да се каже и за настоящата ситуация: има преход от политиката на империалистическа война към политиката на империалистически мир.

Първоначално Западът изхождаше от факта, че чрез удължаване на войната, чрез предоставяне на военна помощ на Украйна, чрез снабдяване с все по-модерни оръжейни системи, би било възможно да се постигне реална победа над Русия. Виждайки, че украинците се бият упорито и обявяват обща мобилизация, Западът разчита на решителна контраофанзива, по време на която Русия ще бъде разбита.

Сега нашите геополитически опоненти рязко ревизираха тази концепция. Оказа се, че Руската федерация в икономически план в никакъв случай не е споменатият колос с глинени крака. След три месеца военни действия в руската армия нямаше криза с боеприпасите и военната техника.

Русия днес е в състояние да компенсира загубите във военна техника. Украйна обаче – не, въпреки че все още може да запази съществуващия потенциал, но все повече зависи от западната военна помощ, която вече категорично липсва. Освен това доставянето на оръжия на територията на Украйна се оказа не толкова лесно, колкото се смяташе. Западните страни не могат сериозно да увеличат размера на доставките, тъй като просто не разполагат с необходимото количество за тези цели.

- Германия всъщност спря доставките на оръжие за Украйна, полските арсенали също пресъхнаха. Но все още има доста сериозни източници за снабдяване на въоръжените сили на Украйна с оръжие. Друг е въпросът дали украинските военнослужещи ще успеят да го овладеят бързо? Ако не, мащабната мобилизация, извършена от Киев, ще спаси ли положението?

-  Армия, която има опит в бойни действия, ще може да разбере как да работи с едно или друго оръжие. Освен това има чуждестранни инструктори. Друг въпрос е състоянието на въоръжените сили на Украйна сега. Ако на новобранците се доставят оръжия, то тогава е малко вероятно те да могат бързо да овладеят непознати оръжия. Следователно бойците от тези формации има голяма вероятност да получат психологически срив.

- Западът не е ли изчислил предварително такава ситуация?

Тук трябва  да се отбележат три момента.

Първият. Фактът, че Германия спря да доставя оръжия, може да означава преминаване от политика на война към политика на мир. Думата "мир" тук трябва да се разбира изключително в ленинския смисъл – като империалистическият свят. Западът не иска да спре войната, а да я прехвърли в друга плоскост.

Ако си припомним провокацията с отказа на България, Черна гора и Северна Македония да пропуснат самолета на руския външен министър Лавров, който летеше за Сърбия за преговори, то вероятно вече можем да говорим за преход към нова стратегия на Запада. към Русия. Това е вторият момент.

И трето, западните медии все по-често съобщават, че украинската армия е на предела си, има остър недостиг на тежка артилерия и реактивни системи за залпов огън.

Днес Украйна се оказа в приблизително същата ситуация като руската имперска армия през Първата световна война, когато количеството на живата сила от наша страна беше голямо, но руската армия понесе огромни загуби от немския артилерийски огън, срещу който нямаше нищо в отговор. Това доведе до психологически срив в армията и до последвалата революция.

Западните наблюдатели днес поставят подобна диагноза за украинската армия: спад в морала поради големи загуби на фронта, невъзможност да устои на артилерийски и ракетен обстрел от Руската федерация, става все по-трудно да се задържат териториите... Загубата на почти цял Северодонецк е много значимо поражение за Украйна. Разбира се, позиционната му защита ще продължи още 5-8 седмици, но в един момент цялата ще се разпадне. Това е почти неизбежно.

Възможно ли е сега силите на НАТО да влязат във войната? Или Западът ще избере друга тактика?

-  За да помогнем сериозно на украинската армия, са ни нужни не батальони, които биха се притекли на помощ, а бригади, оборудвани с всички необходими оръжия. Изключително съмнително е, че например Полша ще може да изпрати достатъчен брой такива бойни бригади дори при силно желание.

Да, Северноатлантическият алианс в тази ситуация може да промени ситуацията, но това е чревато със заплахата от световна война. Големият въпрос е доколко НАТО е готово за големи военни действия. Това не е само жива сила и оръжия, това е и логистика, доставки, нужда от голямо количество гориво.

Войната с Русия в масов мащаб трябваше да започне по-рано. Сега този вариант е малко вероятен, а поражението на Украйна, от гледна точка на западните военни анализатори, е неизбежно. А това означава, че Западът трябва драстично да промени политиката си спрямо Русия. И това не е краят на антируските санкции и подобряването на отношенията с нас, говорим за точно обратното.

Възможен е сценарий, при който Западът ще въвлече Русия в продължителни дипломатически преговори и с помощта на известна разумна отстъпка да убеди Москва да спре военните действия за известно време. Разбираема стратегия, но е трудна за Украйна.

Или по-скоро не за самата нея и дори не за украинското правителство и армия (Въоръжените сили на Украйна ще се вкопчат в този вариант моментално), това е голям проблем за Зеленски. Те вече учтиво му намекват: най-доброто, което може да направи за страната си сега, е да загине героично на фронтовата линия.

И тогава се появява следващият президент, който, задавен от сълзи от смъртта на Зеленски от „руските варвари“, ще стигне до заключението, че „след такава трагедия“ е необходимо да се прекратят военните действия в Украйна и да се съгласи да спре войските в достигнатите позиции. Друг е въпросът дали самият Зеленски иска да умре героично?

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?