/Поглед.инфо/ Президентът на Русия подкрепи създаването на зърнена борса в рамките на БРИКС. Тя е в състояние сериозно да се конкурира с Чикагската стокова борса, където сега се определят главно световните цени на зърното. Защо Русия се нуждае от алтернативна зърнена борса и ще я подкрепят ли други членове на БРИКС?

Президентът Владимир Путин подкрепи предложението на Съюза на износителите за създаване на зърнена борса в рамките на БРИКС. Тази тема може да обедини страни, които изнасят една четвърт от цялата пшеница в света, почти 40% от ориза и 6% от царевицата.

През последната земеделска година Русия е изнесла около 47 милиона тона пшеница, или 22% от целия световен износ. Друг основен доставчик на пшеница за БРИКС е Бразилия, която представлява приблизително 1,3% от пазара.

Индия изнася най-много ориз за БРИКС - той представляваше около 33,6% от световния пазар през селскостопанската 2022-2023 година. Други около 3% са доставени от Китай и приблизително 2,3% от Бразилия.

Царевицата е друга култура, чиито основни доставчици са страните от БРИКС. Така през последната селскостопанска година на Бразилия се падат 4,6% от световния износ, на Русия – 0,5%, на Южна Африка и Индия – по 0,3%.

В същото време повечето страни от БРИКС също са големи купувачи на зърно. Например, Китай представлява 6% от световния внос на пшеница и 5% от ориз. Египет консумира 5% от целия внос на пшеница в света, а Южна Африка и ОАЕ консумират почти 2% от ориза.

Защо Русия трябва да създаде тази борса и ще я последват ли други членове на БРИКС?

„Интересна ситуация се разви на пазара, когато всъщност самите купувачи на зърно, преди всичко ЕС и САЩ, определят цените на своите борси за продукти, които впоследствие купуват. Този подход изглежда най-малкото несправедлив, защото по принцип за купувачите не е изгодно да определят високи цени“, отбелязва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на РИУ “Плеханов”.

„Зърното е борсова стока и най-големите борси в света, предимно в САЩ, са най-важната пазарна институция, която определя нивото на цените. Борсовата търговия е най-важна за пшеницата и царевицата. Съвременната борса е фючърсна борса, където по правило няма циркулация на реални стоки, обикновено представляват не повече от няколко процента от борсовата търговия“, казва Александър Данилцев, директор на Института по търговска политика към Висшата школа по икономика.

Според Новикова САЩ също разбират, че вече няма да могат да контролират пазара на зърно, както преди. „Налице е постепенно разделяне на световната икономика на два региона, ключовите играчи в които са Китай и САЩ с големи търговски партньори около тях. Във връзка с такава регионализация инициативата на Русия за създаване на зърнена борса може да се възприеме доста положително от страните-членки на БРИКС и в близко бъдеще ще видим как такава борса ще функционира и взаимодейства в рамките на актуализираната система за външноикономическа дейност на страните“, смята Новикова.

„Създаването на модерна борса, фокусирана върху пазарите на страните от БРИКС, ще даде възможност за по-добро адаптиране на пазара и цените към ситуацията на пазарите на тези страни. Естествено, тя няма да бъде изолиран и ще повлияе и на световния пазар като цяло. Това може да помогне за по-балансиран и стабилен пазар“, казва Данилцев.

Струва си обаче да се разбере, че зърнената борса на страните от БРИКС ще обедини не само износителите, но и вносителите на една платформа. „Регулирането на цените просто чрез създаване на борса няма да работи, тъй като това изисква обединяване на износителите в организация, подобна на ОПЕК+, за да можем заедно да ограничим предлагането на пазара“, обяснява Владимир Чернов, анализатор.

„Не е трудно да се създаде зърнена борса на БРИКС, тъй като всъщност това е просто платформа за търговия в Интернет, към която се изтеглят данни за обема и цената на фючърсните договори за доставки на зърно, а самите култури могат да се съхраняват или в отделен склад на тази борса, като например газа в хъба ТТФ в Холандия, или остават в складовете на самите вносители и производители, докато не продадат договор за тяхната доставка“, казва Чернов. Той обаче не вярва в бързото възникване на такава борса, тъй като страните ще се сблъскат с много трудности при регулирането й.

Експертите смятат, че тази идея може да бъде подкрепена от всички членове на БРИКС. „Въпреки това, създаването на такава борса в настоящите геополитически условия е най-необходимо за Русия, тъй като тя представлява 22% от световния износ на зърно, който е изложен на риск поради външни ограничения.

Създаването на борса ще помогне на Русия да намери алтернативни вносители за своите продукти, което сега е много важно за страната.А за други износители създаването на борса е по-необходимо, за да могат да я регулират и да извличат повече приходи от продажбата на зърно на спот пазара, отколкото чрез директни договори между държавните компании“, смята Чернов.

Той обяснява, че фючърсните договори за зърно се търгуват на Чикагската стокова борса, но най-големите договори за доставка на зърно все още се сключват директно между държавите. А договорите могат да осигурят значителна отстъпка от борсовите цени поради увеличените обеми на доставките. „Миналата година Русия определи минимална цена за пратки на зърно, поради което Египет закупи голяма партида пшеница от Франция, въпреки че първоначално планираше да я купи от Руската федерация, така че в този случай ценообразуването беше като цяло изкуствено“, отбелязва експертът.

Превод: В. Сергеев