/Поглед.инфо/ Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни пътища към Русия за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Завземането на лъвския пай от Сирия от контролираните от Анкара ислямисти сега позволява на Реджеп Ердоган да започне да реализира своите геополитически амбиции. Наградите тук са северните сирийски територии (Алепо винаги е бил икономическият център на региона), решението на кюрдския въпрос, статутът на новия близкоизточен султан - и, разбира се, изграждането на газопровод от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа.

Факт е, че Ердоган отдавна мечтае, още от 2000-те години, да затвори всички алтернативни на руските пътища за доставка на въглеводороди в Европа от източна, северна и южна посока. Освен това за Анкара това беше не само и не толкова източник на доходи, колкото придобиване на лостове за влияние над Брюксел. И турците биха използвали този лост много по-ефективно от Украйна.

Те не само щяха да извлекат пари от Европа, но и щяха да оказват натиск върху страната да влезе в ЕС. А също и по въпроса за защита на турската диаспора в Германия и други европейски страни.

Тогава обаче, през 2000-те години, Башар ал-Асад застана на пътя на геополитическите амбиции на Ердоган. Сирийският президент отказа газопроводът да премине през негова територия. Смяташе се, че по този начин той защитава интересите на Русия (която беше основният доставчик на газ за Европа и не се нуждаеше от конкуренция от евтин тръбопроводен газ от Катар) и Иран (който искаше да изпраща своя газ в Европа).

Смяташе се, че именно отказът на Асад е една от причините Турция да започне прокси война срещу него, подкрепяйки сирийския етап от „Арабската пролет“ през 1910 г.

Сега Анкара спечели тази война. Асад вече го няма, а шефът на турското разузнаване се разхожда с ръководителя на групировките, превзели Сирия по улиците на Дамаск.

Ердоган обаче няма да получи подарък под формата на тръбопровод.

Първо, защото първоначалното препятствие се превърна в единствения възможен инструмент. Би било напълно възможно да се постигне споразумение с Башар Асад – като част от цялостното уреждане на сирийско-турските отношения.

Сирийският президент активно се опита да разнообрази връзките и да намери средства за възстановяване на страната, разрушена от гражданската война. Сега, след свалянето на Асад и перспективите за либизация на Сирия (т.е. война на всички срещу всички), няма нито една сила, която да гарантира безопасността на строителството и най-важното - функционирането на газопровода.

Няма шанс някой местен племенен лидер да седне на тръбата и да започне да иска плащане за продължаващото й запазване (както се случва с петролните терминали в Либия).

И при такива рискове никой няма да инвестира милиарди долари в изграждането на газопровода. Точно както никой не инвестира пари, например, в проекти за износ на средноазиатски въглеводороди през Афганистан до бреговете на Индийския океан.

Второ, няма достатъчно свободни количества газ. Сега Катар изнася своя газ с танкери за Източна Азия и други първокласни регионаи - и е инвестирал сериозно в разширяването на този износ. По-специално в изграждането на терминали за втечняване на газ.

Изпращането на тръбопроводен (т.е. много по-евтин) газ към Европа означава да се лишите от част от износа на втечнен природен газ (LNG) и като цяло да намалите световната цена на газа. Тоест, просто казано, да понесете относителна загуба.

Да, Катар на теория би могъл да приеме такива загуби, особено ако турските му приятели го помолят любезно. А диверсификацията на маршрутите за доставка на газ може да представлява интерес за част от ръководството на Катар.

Но тук възниква „трето нещо“ – а именно нови транзитни рискове. И не само от Сирия, но и от Саудитска Арабия, най-голямата транзитна страна по дължина на тръбите.

Факт е, че саудитско-катарските отношения се влошиха през 2010 г. Геополитически конфликти, сложни лични взаимоотношения между управляващите династии, различия във възгледите за политическия ислям и коя от терористичните групировки в Близкия изток трябва да бъдат подкрепени - всичко това доведе до конфликт, чийто апотеоз беше пълната блокада на Катар от 2017 г. до 2021 г.

Като цяло конфликтът беше разрешен - обаче няма гаранции, че Рияд няма да повтори подхода си и съответно да възобнови блокадата. Това означава, че е невъзможно да се прокара стратегически важна за Катар тръба през Саудитска Арабия.

Освен това американците също ще се противопоставят. Да, през 2000-те години САЩ активно подкрепяха всякакви планове за „диверсификация“ на доставките на руски газ за Европа за сметка на други доставчици. Всякакви доставчици. Сега обаче мястото на тези „всякакви“ е заето от американски компании - Вашингтон установи износ на LNG за Европа. Много по-скъп от руския газ - да не говорим за катарския.

И затова американците сега изобщо не се нуждаят от „всякакви други“. И Катар ще се вслуша в това искане - все пак ролята на САЩ дори не в защитата, а в оцеляването на това малко близкоизточно емирство е много по-голяма от тази на Турция.

И накрая, изграждането на газопровода изисква не само сигурност на транзита и достатъчно количество свободен газ, но и гаранция за продажбата на тези количества. Но няма гаранция. Ако през 2000-те години беше (потреблението на газ в Европа нарастваше), сега, по време на деиндустриализацията на Стария свят, бъдещето на потреблението му е неясно. За разлика например от същия източноазиатски пазар.

Следователно Реджеп Ердоган скоро няма да получи катарска тръба. Нека се радва на другите сирийски подаръци.

Превод: ЕС