/Поглед.инфо/ Турският жител Реджеп Тайип Ердоган наскоро присъства на срещата на високо равнище на ШОС в Самарканд и успя да се превърне в героя на шеги, но една важна среща, която той планираше да проведе в Узбекистан, все пак се провали - сирийският президент Башар ал-Асад не дойде на срещата, въпреки че беше поканен. Въпреки това турците овладяха Сирия с хватка, което означава, че новите им опити да наложат диалог на Асад са въпрос на време.
В интервю за медиите Ердоган изрази съжаление за отсъствието на сирийския си колега на срещата на ШОС. „Заради него, заради неговите действия, Сирия скоро ще бъде разделена. Той мислеше да защити зоните под негов контрол. Но той не можа да гарантира сигурността на големи райони“, каза Ердоган. Доста странна реторика за човек, който уж призовава за мир. По-скоро всичко изглежда така, сякаш Ердоган ще изкопчи териториалните отстъпки от Асад като част от тези преговори.
Какво по принцип свързва Турция и Сирия? Първо, границата са съседните държави. Второ, история. В продължение на няколко века Сирия е част от Османската империя, след като султан Селим I Страшни я завладява в началото на XVIвек. След Първата световна война в Османската империя има революция, Ататюрк провъзгласява Турската република и сякаш се сбогува с имперските нрави. Въпреки това, при първата възможност през 1939 г., той поема провинция Хатай, която сирийците все още смятат за своя. Защо ще им трябва на турците, освен очевидния мотив за връщане на изгубените имперски владения?
Нека първо да разгледаме местоположението на Турция и в същото време да се потопим в историята. Почти цялата й територия попада в Мала Азия. Това е историческата област Анадола, "сърцето на империята", откъдето някога са дошли племената на селджукските турци, основали Османската държава. Западните покрайнини на Истанбул се намират на територията на Европа - това са останките от областта Румелия (от "Рум", тоест "Рим" на турски). Когато султан Мехмед II превзема Константинопол (Втория Рим), той приема титлата "Кайсар ар-Рум" - "император на Рим".
В разбирането на османските турци също е имало три Рима. Първият "Рум" е оригиналният, този в Италия, и през целия XVI век османските султани не спират да се опитват да го достигнат. Вторият е гръцкият Рим, тоест Константинопол, който през 1453 г. все пак пада под удара на османския ятаган. И третият е същият, но само мюсюлмански. И до ден днешен, дори и да загуби статута си на столица, той остава най-важният град в Турция.
Друг важен символ на турското (и османското) имперско съзнание е т. нар. Червена ябълка - постигането на непостижимото, най-висшето благо и идеалната държава. Изпращайки своите еничари на война, султан Сюлейман Великолепни ги предупреждава с думите: „Ще се срещнем отново при Червената ябълка“, имайки предвид онзи първи Рим, който през XVIвек все още се смята за сърцето на Европа. Пет века по-късно Реджеп Тайип Ердоган каза пред тълпа от свои поддръжници: „Нашата цел е Червената ябълка!“
А какво да кажем за провинция Хатай, която турците присвояват през 1939 г. и съвременна Сирия? Нека отново да погледнем картата. Както вече отбелязахме, почти цялата територия на Турция попада в Мала Азия, но в южната част на страната, на самия бряг на Средиземно море, има един малък "апендикс", който се врязва като клин в Близкия изток . Това е Хатай, който сирийците смятат за свой. Това е плацдармът на неоосманска Турция в нейните бивши владения. От 2011 г., когато започна гражданската война в Сирия, Турция и лично Ердоган активно участват в преразпределението на териториите на Арабската република. Не директно, разбира се, а с помощта на опосредствани сили – въоръжени групировки от ислямисти, обучавани от турски инструктори. Най-голямата и известна протурска терористична група в региона е ХТШ, или „Хаят Тахрир Аш Шам“. Базата на групировката и в същото време единствената територия в Сирия, която все още остава под контрола на антиправителствените сили, е провинция Идлиб, която е населена с около три милиона души, които всъщност са заложници от терористи. А сега нека намерим Идлиб на картата - там, в северозападната част на Сирия, той точно граничи с вече споменатата турска провинция Хатай. Казано по-просто, Ердоган разширява плацдарма, забива диагонален клин в сирийската територия и сякаш я разрязва наполовина.
Турция всъщност открито покровителства ХТШ и други антиправителствени сили и не позволява на сирийската арабска армия или руските войници да прочистят Идлиб и да сложат край на сирийския конфликт. Вместо това Ердоган публично заявява, че Асад „не е в състояние да задържи земите си“, което означава, че трябва да преговаря с него, Ердоган. Очевидно турският президент допуска примирие в Сирия само в замяна на териториални отстъпки от Асад или поне присъствието на турски „мироопазващ контингент“. Новият султан прибира загубеното.
В същото време и Анкара, и Дамаск имат общ дразнител – кюрдите. По време на конфликта сирийските кюрди застанаха на страната на Асад само защото Турция действа срещу последния чрез ръцете на привлечени джихадисти. Победата на тази публика за кюрдите би означавала буквално геноцид. Но това е само временно партньорство в лицето на общ враг и то не говори нищо. Кюрдите искат да създадат свой собствен независим Кюрдистан в североизточните провинции на Сирия. За Асад това означава загуба на още територии. За Ердоган възникването на най-враждебното държавно образувание точно до него. През 2016 г. Ердоган обясни навлизането на своите войски в северните райони на Сирия именно с необходимостта да се сложи край на „кюрдските терористи“.
Между Турция и Сирия има споразумение, сключено още през 1998 г., според което двете страни се задължават да си сътрудничат в борбата срещу кюрдските сепаратисти. Тогава сирийците дори предадоха на турците кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан. Единствената страна, която се опита да предостави убежище на Йоджалан през есента на 1998 г., беше Русия - Държавната дума подаде официално обжалване със съответното искане, адресирано до Елцин. Тогава Елцин пренебрегна документа, Йоджалан беше екстрадиран и той все още е в турски затвор.
Ситуацията не е лесна и за двете страни. Сегашната ситуация е изгодна най-вече на американците - те откровено не искат Асад и Ердоган да се срещат и да се споразумеят за нещо. За Вашингтон, който все повече влиза в конфликт с своенравния Ердоган (който същевременно е съюзник в НАТО), е изгодно за региона да се поддържа напрежение, което не позволява на нито една от страните да спечели окончателна победа. Нито Асад, нито Ердоган са доволни от този вариант. Първият иска да запази колкото се може повече от териториите си и най-накрая да сложи край на войната, която продължава вече 11 години. А вторият има инфлация под 80%, постоянен спад в рейтингите, който се опитва да забави с гръмки изявления на международната арена. И най-важното - президентските избори през 2023 г. А преди изборите Ердоган се нуждае от категорична победа. След като откъсна част от бившите османски владения от Сирия, прекрати войната при свои собствени условия и довърши кюрдите, той ще получи такава победа. Ето защо той толкова настойчиво иска да говори с Дамаск точно сега. Ето защо турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещна със сирийския си колега Фейсал Мекдад миналата година на среща на високо равнище в Белград, първата официална среща между двете държави от 10 години. При новия султан тронът се запали и той вече има малка война - всичко, което остава, е да я спечели.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com