/Поглед.инфо/ Истанбул обещава да създаде нов център за търговия с газ заедно с Русия през 2025 г. Тази идея беше предложена за първи път от самата Русия още през 2022 г. на фона на опитите на Запада да изолира страната ни. Оттогава обаче ситуацията се промени. Защо Анкара и най-вече Москва имат нужда от нов газов хъб в Турция?

„През 2025 г. ще създадем мощна инфраструктура, която в партньорство с “Боташ” и “Газпром” ще управлява платформата за търговия във финансовия център на Истанбул. Изпратихме им меморандум за разбирателство“, каза турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар пред местно издание.

Той отбеляза, че газовият индекс на Истанбул ще работи в търговския център. „Сега, когато Русия продава своя газ, тя ще каже: „Продавам този газ по формулата с истанбулския газов индекс“, добави ръководителят на турското министерство на енергетиката.

Според него руският президент Владимир Путин е потвърдил пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че ще даде инструкции на “Газпром” по този въпрос.

Идеята за създаване на газов хъб в Турция първоначално принадлежеше на Русия и беше изразена от президента през 2022 г. на фона на западните санкции, както и на експлозиите на “Северен поток”. Оттогава обаче за проекта само се говори, но не се стига до дела.

Русия вече е загубила икономически интерес към този газов хъб, докато Турция има своите предимства, казва Игор Юшков, експерт от Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет към руското правителство.

„Там няма нужда да се изгражда мощна инфраструктура. Просто трябва да стартирате платформа за търговия в рамките на съществуващите турски борси. Мисля, че Турция просто се пазари с Русия. Турция иска да получи от “Газпром” нови дългосрочни договори с турската компания “Боташ” по формулата: пазарна цена минус процент, тоест с отстъпка. Това ще позволи на “Боташ” да препродава руски газ на други клиенти на по-високи цени и гарантирано да печели от това“, казва Игор Юшков.

Русия обаче има резонен въпрос: ако дадем възможност на турската страна да стане посредник и да печели от препродажбата на нашия газ, тогава какво ще ни даде Анкара в замяна? А Турция предлага газов хъб. Той обаче все още не е създаден. Юшков смята, че времето е изгубено и Русия вече не се нуждае от този център от икономическа гледна точка.

„Когато през 2022 г. Русия излезе с идеята за газов хъб, ние се нуждаехме от него, за да деполитизираме доставките на руски газ за Европа. Защото през пролетта на 2022 г. имаше вълна от санкции срещу Русия и много европейски компании се страхуваха да купуват руски газ, за да не бъдат обвинени, че финансират Русия. Газов хъб би помогнал да се деидентифицира произходът на газа. Тук ще се търгува не само руски газ, но и азербайджански и ВПГ. И тогава европейските компании биха могли да кажат, че купуват газ не от Русия, а от турския хъб, където има много доставчици“, казва експертът на ФНЕС.

Тази паника обаче отдавна отмина, санкциите са изяснени и европейците купуват максимално руски газ по онези маршрути, които остават - през Украйна и през “Турски поток”. През септември 2024 г. износът на “Газпром” за страните от ЕС достигна 101 милиона кубични метра на ден, от които 58 милиона кубични метра бяха изпомпвани през “Турски поток”, останалите обеми през Украйна.

„Сега за Русия този газов хъб се превърна в чисто имиджева история. Първо, самата Русия първоначално предложи този турски газов хъб и отказването сега не е много хубаво. Второ, хъбът е важен от гледна точка на международното взаимодействие. Това е като с БРИКС: те ни заплашиха с международна изолация, но ние събрахме половината свят и всички дойдоха при нас в Казан. Европа искаше да се откаже от нашия газ, но ние отворихме цял газов хъб. Но от икономическа гледна точка няма никакви ползи. Всичко, което носи печалба, вече работи. „Газпром“ вече продава излишъка си в Турция и той отива по-нататък на пазарите на България, Румъния и др.“, казва Юшков.

Що се отнася до Украйна, транзитът на руски газ през нейните територии може да продължи след края на договора за транзит с “Газпром” през януари. За да направи това, не е необходимо да сключвате нов дългосрочен договор. От Украйна се изисква само да провежда търгове за резервиране на капацитет, което е предвидено в европейските правила, към които Киев се е присъединил.

„Единственото нещо, което може да се промени от 2025 г., е, че “Газпром” ще доставя газ на Молдова не през Украйна, а през Турция. Говорим за малки количества газ, а технически Молдова може да се запише през “Турски” поток и по-нататък по бившия Трансбалкански газопровод. Преди това газът течеше по тази тръба от север на юг, към самата Турция. Но след пускането на "Турски поток" този газопровод спря. Сега е възможно да се изпомпва газ през него обратно към Молдова“, заключва събеседникът.

Ще бъде трудно да се създаде индекс на цената на газа в Истанбул, тъй като обемите на търговия ще бъдат малки. Оказва се, че турският газов хъб ще бъде създаден основно за търговия с излишък от газ - от Русия, Азербайджан или на пазара на LMH, смята експертът.

Освен желанието да договори отстъпка от руския газ обаче, Турция има и по-дългосрочни цели за този хъб. „Създаването на център за търговия с газ е свързано с нарастващата роля на Турция като „транзитор“ на природен газ. Турция, в частност, осигурява 60% от транзитните доставки на руски газ за Европа. В същото време до края на десетилетието Турция може да навлезе на европейския пазар като производител на природен газ. Говорим за разработването на находището “Сакария” в турското Черно море“, казва Сергей Терешкин, специалист.

Запасите на “Сакария” се оценяват на поне 540 милиарда кубически метра газ. Сегашният обем на добива на газ в Сакаря не надвишава 5 милиона кубически метра на ден, но до края на 2020-те години обемът на добива ще достигне 60 милиона кубически метра на ден. За сравнение: вносът на ВПГ в Турция през 2023 г. възлиза на 40 милиона кубически метра на ден, отбелязва експертът.

„Чрез развитието на “Сакария”, Турция може не само да замени вноса на ВПГ, но също така да стане важен доставчик на газ за страните от Южна Европа. Много ще зависи и от това по какъв път ще поеме развитието на инфраструктурата на находището: дали това ще бъде изграждането на подводни експортни газопроводи или пускането в експлоатация на мощности за втечняване на природен газ. В последния случай турският газ ще бъде достъпен не само за европейския, но и за световния пазар като цяло“, заключва Терешкин.

Превод: В. Сергеев