Игор Коломойски отново обвини Вашингтон, че принуждава Украйна да воюва с Русия без дори да я финансира.
„САЩ просто използват Украйна, за да се опитат да отслабят Русия. Войната срещу Русия е война до последния украинец... Те при всички случаи са по-силни. Ние трябва да подобрим отношенията си с тях. Хората искат мир, добър живот, те не искат да воюват. А вие, Америка, ни принуждавате да воюваме и дори не ни давате пари за това...
Руското финансиране може да замени заемите на МВФ. Ще вземем 100 милиарда долара от руснаците. Мисля, че днес биха ни ги дали с удоволствие. Кой е най-бързият начин за решаване на проблемите и възстановяване на отношенията? Само парите...
Възстановяването на връзките с Русия е необходимо за икономическо оцеляване. И травмата на войната ще премине. Дайте пет, десет години - и ще забравят за кръвта ...“.
Откровенията на Коломойски бяха част от статия в американския вестник под заглавието „Украински милиардер се е сражавал с Русия. Сега той е готов да я приеме“. Нещо повече, в самото начало на статията The New York Times обобщава позицията на олигарха:
„Господин Коломойски, когото мнозина смятат за най-влиятелната фигура в Украйна извън правителството – предвид ролята му на покровител на наскоро избрания президент Владимир Зеленски – промени мнението си по поразителен начин: според него е дошло времето Украйна да се откаже от Запада и отново да се обърне към Русия“.
Ясно е, че сега, когато в Съединените щати започна процедурата по импийчмънт срещу президента Тръмп, американците се интересуват от Украйна не като поле за борба с Русия (и по-рано тя не интересуваше обикновения американец в това си качество), а като „тази страна, заради разговора с чийто президент сега се опитват да отстранят американския президент от власт“. Естествено, The New York Times също попита Коломойски за това.
Отговорът му е особено показателен, като се има предвид, че и администрацията на Тръмп, и неговият неофициален съветник Руди Джулиани поискаха в частни разговори от Зеленски да се дистанцира от олигарха, смятайки го за прекалено токсичен. А сега на изслушванията за импийчмънта в Конгреса често споменават фамилията на Коломойски и демократите, и даващите показания чиновници от администрацията на държавния глава. В същата публикация The New York Times цитира свидетелствата на някои от тях.
Например Джордж Кент, висш служител на Държавния департамент, разкри: той е казал на Зеленски, че ако се раздели с Коломойски, „човек с толкова лоша репутация“, би било лакмусов тест за неговата независимост. Тоест, Коломойски има причини да се противопостави на Тръмп - а може би демократите вярваха, че той ще им помогне да го отстранят.
Но хитрият олигарх не играе такива игри. Напротив, той казва, че е необходимо да се помогне на президента на САЩ да разследва делата срещу семейство Байдън:
„На мястото на Зеленски бих разследвал случаите, които Тръмп поиска“.
Когато репортери му казват, че в този случай Украйна рискува да загуби двупартийна подкрепа в Съединените щати и ще бъде ударена още по-силно, ако демократ спечели през 2020 г., Коломойски отговаря категорично:
„Ако демократите решат да се правят на много умни пред нас, ще се сближим с Русия. Руски танкове ще застанат близо до Краков и Варшава. Вашият НАТО ще нацапа гащите и ще трябва да си купува памперси“.
В публикацията на The New York Times се представя грубоватия властелин на Украйна, който плаши САЩ с това, че ще върне страната си в орбитата на Русия. И подобен образ може да се окаже полезен във вътрешноамерикански смисъл. Тоест може да има опит това да се използва срещу Тръмп.
„Кой загуби Украйна?“ – ще викат в пресата, упреквайки президента, че е предал свободолюбива страна, уповаваща се на Америка, на руснаците и лично на своя приятел Путин. Подобни твърдения вече звучат в американската преса. А натискът на Тръмп върху Зеленски, който стана причина за импийчмънта, се обясняваше не само с желанието да се получат уличаващи доказателства срещу Байдън, но и с желанието да се угоди на Путин.
Единственият проблем е, че е много трудно да се играе на темата „загуба на Украйна“. Не толкова защото все още не е загубена, а защото тя е абсолютно безразлична за огромното мнозинство от американците. Дори ако Тръмп всъщност беше предал Украйна на Путин в замяна на подобряване на отношенията между Русия и САЩ, американците нямаше да се разстроят много и мнозина дори биха били щастливи.
Но това е американският аспект на разкритията на Коломойски, а те също имат украинско и руско измерение. Коломойски иска Западът да се уплаши, да наводни Украйна с пари и да засили политическата подкрепа. Но дори глупакът през петте години разбра, че това няма да се случи. А Коломойски не е глупав.
Той вижда, че Западът използва Украйна почти изключително за антируски цели. И почти безплатно играе на желанието на украинския елит да поведе страната от Русия в сферата на влияние на Запада. В същото време Западът (и САЩ, и Европа) всъщност разбират, че стратегически имат много малки шансове да спечелят битката с Русия за Украйна и следователно няма да инвестират сериозно в ненадежден актив или да правят твърде високи залози за нея. Коломойски разбира отлично и това.
Именно затова той не се стеснява да говори истината на американците. Той иска да разберат, че в Украйна отдавна са прозрели техния „хитър план“ (да използват Украйна колкото е възможно по-дълго, за да съдържат Русия безплатно, така че по-късно да не бъде обидно, когато е необходимо да я „предадат“) и няма да бъдат вечна пешка в играта на някой друг , Коломойски няма надежди за истинска европейска интеграция, камо ли за Атлантизация: макар че наивните русофоби вярват в приказките за НАТО.
Коломойски не е нито русофоб, нито русофил. Той иска Украйна да оцелее - и той беше един от основните ѝ акционери и управляващи. Но как да върнем ситуацията в блажените за олигархията първи години на века? Опитва се да сключи мир с Русия, обещавайки ѝ неутралитет на Украйна в замяна на възобновяването на икономическите връзки. Това е целият прост план на Коломойски.
Не, той няма да включи Украйна в Евразийския съюз и Организацията за Договора за колективна сигурност, но иска да върне времената, когато Украйна би могла да използва своето благоприятно положение между Русия и ЕС. Проблемът на Коломойски и на Украйна като цяло е, че тези времена са минали и историята не се повтаря два пъти.
Украйна можеше да балансира между Европа и Русия само за известно време: до момента, в който Русия започна тясно да реинтегрира постсъветското пространство. Когато това започна на границата между първите две десетилетия на новия век, Киев трябваше да определи къде отива. Или да се върне към естествения си път като неразделна част от руския свят (макар и да запазва политическата независимост за някакъв исторически период от време), или да се опита да промени не само геополитическа ориентация, но и цивилизационна принадлежност от руска към европейска.
Рисковете от втория път бяха огромни, но украинският елит в своето активно мнозинство избра този път, спекулирайки с наивните надежди на собственото си население за „богат живот в Европа“. До 2019 г. и елитът, и хората бяха разочаровани от европейския избор.Но след катастрофата, която се случи през 2014 г. с Украйна, е невъзможно да се върнем към ситуация от преди Майдана.
Включително защото никой в Русия не вярва както на сегашния украински елит като такъв, така и на Игор Коломойски в частност. Но по същия начин Коломойски не вярва на Москва - той разбира как се отнасят към него. Това обаче не означава, че Киев и Москва не могат да постигнат споразумение при сегашното украинско правителство. Те могат, но само при много ясни условия.
Русия е готова да приеме неутрална Украйна, дори управлявана от олигарси, ако не просто изостави курса си към членство в НАТО, но стане по същество федерална (което ще реши проблема с широката автономия на Донбас) и се присъедини към Евразийския съюз. Тогава онези 100 милиарда долара, за които мечтае Коломойски, наистина могат да бъдат насочени към възстановяване на унищожената и разграбена индустрия на Украйна. Но само при Украйна като част от Евразийския икономически съюз.
Ако Коломойски и Зеленски не са способни на такъв завой, тогава това ще се случи без тях или въпреки тях. По-късно, отколкото бихме искали, но все пак е неизбежно.
Превод: В.Сергеев
