/Поглед.инфо/ Украинците отказват да се доверят на Владимир Зеленски. От фантастично огромния рейтинг на президента на Украйна останаха само спомени, а той няма други активи. Какви са причините за този политически крах? Защо Зеленски не можа да реши основния проблем на Украйна - да я освободи от силовия диктат на селските биячи?

Владимир Зеленски беше политическо явление, чиято поява изглеждаше немислима в условията на хронично разделена Украйна. Завчера беше комик и водеше концерти с руски поп. А вчера спечели президентските избори с три четвърти от гласовете, инвестира личния си рейтинг в победата на партията „Слуга на народа“, събрана набързо и получи пълен контрол над парламента без опит в партийната борба. Подобни победи влизат в учебниците.

Измина година. Днес Зеленски е обикновен политик, сякаш без бъдеще. Можеше да преобърне планини, но сега едва ли може да го направи, защото безсмислено пропиля основния си капитал - внезапната си лична популярност.

Според скорошно проучване на Центъра за социален мониторинг, индексът на доверие към президента на Украйна за първи път става отрицателен, като спада от плюс 34,1% до минус 8,9% през годината. С други думи, средният украинец се отнася към държавния си глава доста зле, макар че доскоро да се отнасяше добре - името му се свързваше с надежди, които комикът не оправда и едва ли ще оправдае сега.

Той може да се утеши само от факта, че има още по-малко доверие към другите държавни институции на Украйна: Националната банка - минус 44,6%, правителството - минус 54,3% и Върховната Рада - минус 55,4%. Най-лошото представяне е на Националното антикорупционно бюро от минус 62,8%, а американците създадоха и контролират действително тази структура.

Що се отнася до личния рейтинг на Зеленски, според проучването на Центъра “Разумков” от септември 2019 г. той спаднал с повече от наполовина - от 56,1% на 25,3%. Това все пак е повече от, например, на Петро Порошенко (в същото време рейтингът му се е удвоил - до 11%) или на Юрий Бойко (14.6%), който (без особена причина, между другото) е наречен „проруски политик". Но това все пак е срив - сривът на очакванията, сривът на потенциала, сривът на възможностите. Ако супер популярният президент, зад който стояха десетки милиони хора, не успя да промени нищо, непопулярният още по-малко можеше.

Ако изборите бяха проведени през следващите дни, най-вероятно Зеленски нямаше да се класира на балотаж, където Порошенко и Бойко щяха да се сблъскат.

Причините за това състояние на нещата могат да бъдат изброявани дълго. Място в списъка има коронавирусната криза и изключително скандалният (макар и не толкова лош) закон за продажбата на земя, а също задънената улица в мирния процес в Донбас, където устойчивият мир може да настъпи само в случай на държавна измяна в Украйна. Но всичко това всъщност е второстепенно и само една грешка, направена от Зеленски, е първична. Това е глупавата, практически детска грешка на властта, извършвана и преди него. Резултатът е почти винаги един и същ - избледняване на популярността и политически фалит.

Работата е, че политикът, избран на пост, не може да действа в интерес на чуждите избиратели в противоречие на интересите на своите. Президентът, разбира се, е държавният глава, тоест президентът на всички граждани, а не само на тези, които са гласували за него, но има и граница и трябва да се усеща, политическото оцеляване е критично зависимо от това. Това е златното, неотменимо правило на политическата технология - да се угажда на собствените, а не на чужди избиратели.

Може да изглежда, че в привличането на нелоялния избирател има своя собствена логика, защото собственият избирател вече е лоялен и няма да се отдалечи. Но тази логика е погрешна, което е лесно да се обясни с примера на Зеленски. Той отстъпи пред националистите, националистите не го подкрепиха, но избирателите, които бяха антагонистични към националистите, обърнаха гръб на президента.

Освен с лична популярност, звездата на комедийния жанр няма други активи: партията му е изкуствена конструкция, финансовите му средства са незначителни, политическият му опит се свежда до този на ученик. Изгубвайки избирателите си, той губи всичко и ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, да си ги върне, тъй като ще трябва да се направи много. Зеленски предпочита да не прави нищо и да не променя нищо, за да не носи отговорност за нищо.

Тази щраусова позиция ще изчерпа неговия политически капитал в близко бъдеще. Той ще стане куца патица предсрочно и ще загуби всички шансове за преизбиране. А преди половин година дори в Русия имаше хора, които очакваха чудеса от Зеленски въз основа на неговото хуманно и мъдро обръщение за Нова година. Тази комедийна звезда има добър опит в соловите изпълнения.

Това, което се случи с рейтинга обаче, не се основава на недостатъците на Зеленски като индивид. Проблемът е парадигмата, в която съществува цялата украинска държава. Не може, например, да допусне това, което избирателите очакват от Зеленски - облекчаване на натиска върху рускоезичните хора. Затова и президентът разширява санкциите на Порошенко върху руските музеи и социалните мрежи, въпреки че самият той открито ги критикува.

Всъщност не много голямата, но изключително шумна и изключително войнствена част от обществото - украинските националисти - държи властите като заложници на своя страна. Те заплашват да отговорят на нужните на избирателите, но неприятни им действия с въоръжен бунт, нов Майдан, безредици и т.н.

Страхът от това е толкова силен, че правителството все още държи политически чуждия и мразен от мнозина вътрешен министър Арсен Аваков, тъй като той има поне малко влияние върху националистите. Но като цяло страната продължава точно същата политика, както при Порошенко - и срещу която гласуваха избирателите. Но в резултат не се появи президентът- политически мениджър, а комедиант с добри намерения, който в същото време се страхува, че зрителите от Ивано-Франковск ще го замерят с развалени яйца.

Най-вероятно тази парадигма, която е несправедлива за по-голямата част от украинците и откровено вредна за държавата като цяло, не може да бъде пречупена, тъй като има географско местоположение. С други думи, за да се спре лингвоцидът, да се постигне мир с Донбас, да се установят отношения с Русия и по този начин да се укрепи украинската икономика, ще е необходимо да се използва полицейска сила, може би дори военна, срещу прекомерно страстните националисти. Като се има предвид, че те контролират административната власт във Волин и в Галиция, украинската държава рискува поредния сепаратистки конфликт и ще приближи ликвидирането си. Такъв сценарий е строго непрепоръчителен за президента на Украйна, независимо от неговото фамилно име.

Според историческия анекдот министърът на културата на СССР Фурцева искала да обедини двата казашки хора - Кубанския и Запорожския. Отговорили и, че подобно нещо дори белият генерал Деникин не успява да направи. Зеленски е изправен пред задача със съпоставима сложност,а той очевидно е далеч от Деникин. Така че не бива да се чака от него решение на основния проблем на украинската държава - а и никой не чака, което ясно се отразява в рейтингите. Докато Зеленски не подаде оставка, ще го чуваме, преждевременно е да се отписва. Но няма причина да се смята, че той или някой друг ще изпълни основното, макар и неформулирано изискване на мнозинството от украинските избиратели - ще се спре нездравословната ситуация, когато политиката на страната се определя от селски биячи от няколко западни области, преселили се в големите градове.

Със своята гордост и упоритост Украйна, разбира се, си заслужи всичко това, така че нека да не се сърди особено лично на Зеленски. Краткосрочният ентусиазъм към него и очевидно неоправданите от него надежди трябва да се приемат като младежките връзки.

Превод: В. Сергеев