/Поглед.инфо/ Тази държава е на 147-о място в света по жизнен стандарт и на 145-о място по БВП на глава от населението. Нейни „съседи“ в рейтингите са Судан, Зимбабве и Ангола.
Съвсем наскоро (през 2017 г.) вълна от етнически геноцид обхвана цялата страна, а през 2021 г. беше извършен военен преврат.
И все пак Мианмар не изпада от полезрението на руската политика и дипломация. Именно тази страна е една от 10-те най-споменавани азиатски страни в руските новини.
Посоченият по-горе военен преврат беше де факто подкрепен от Русия. Освен това 10 дни преди преврата Шойгу отлетя за Мианмар и разговаря с местните военни. Именно тези военни извършиха преврата, като взеха властта в свои ръце.
Не, нищо не намеквам. Вероятно просто е съвпадение. Затова ще се спрем само на факта – Русия се доближава до Мианмар, а що се отнася до сегашното местно управление (военно), то е напълно проруско.
Има всички основания да се смята, че в един бързо разделящ се свят Мианмар ще се окаже в „Отбора на Русия“. Е, тоест в руската сфера на влияние.
Това може лесно да се разбере, като се разгледа списъка на страните, които осъдиха военния преврат. Това бяха: САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Канада и Австралия. Е, и още няколко по-малки държави, които също принадлежат към условния „Отбор на Запада“ или „Отбор на НАТО“.
Лесно е да се разбере възмущението им – през 2015 г. те доведоха на власт в Мианмар прозападен опозиционер, който преди това беше удостоен с Нобелова награда за мир (Колко познато, нали?).
Именно тази жена, между другото, оглави правителството, което извърши етнически геноцид, осъден дори в ООН. Както виждате, Нобеловата награда за мир е толкова многостранна, така да се каже.
По време на военния преврат прозападните сили бяха свалени и Мианмар се обърна към Русия. Следователно възниква въпросът: А НА РУСИЯ ЗАЩО Ѝ Е?
Отново се оказва, че сме приятели във всякакви Никарагуа, Северна Корея и Венецуела, вместо да се присъединим към „свободния и демократичен свят“.
Сигурен съм, че мнозина, които четат тази статия, мислят така.
Моето мнение обаче е, че не ни очакват в "свободния и демократичен" свят. По-точно чакат, но не като равностоен партньор, а просто като доставчик на евтини ресурси, без наука, без армия, без право на собствено мнение (както беше през 90-те, когато Елцин целуваше на американците всичко, до което можеше да достигне).
Сега Русия, да, "приятел" е с най-бедните страни, но за какво? Според мен да получи от тях важни геополитически преимущества.
Уникалното географско местоположение на Мианмар.
Нека да разгледаме картата.
Мианмар се намира на толкова уникално място, че е от негова територия е възможно да се контролират (със съвременните руски оръжия): Южен Китай, Източна Индия, основния морски търговски път от Китай до Европа.
Освен това разполагането на руска военноморска база в Мианмар ще осигури удобен достъп до Индийския океан. А това дава възможността за провеждане на операции в Персийския залив или Червено море например (сега нашите моряци трябва да правят дълги преходи от Далечния изток, за да се бият с пиратите, например).
Освен военно значение, приятелството с Мианмар носи и икономически ползи.
Недрата на страната са буквално претъпкани с минерали: нефт, газ, злато, калай, цинк, мед, волфрам, олово, въглища, мрамор, скъпоценни камъни - почти всичко има. На лице е огромен потенциал на хидроенергетиката. Има ценна дървесина и огромен потенциал в селското стопанство. Има огромна работна сила (52 милиона души живеят в Мианмар).
Всички си спомняме как през 90-те години чуждестранните компании навлязоха в Русия и буквално „седнаха“ в най-печелившите сектори на икономиката (на първо място петролната индустрия). Някои все още седят там.
Същото се случва и с повечето други „слаби“ страни по света – там влиза едрият западен (а напоследък и китайски) капитал и кара икономиката да работи за техен интерес.
Така че защо Русия да не направи същото? Във Венецуела и Сирия, например, се справя добре. Може би Мианмар, с богатите си ресурси, трябва да бъде в списъка на чакащите?
Превод: В. Сергеев