/Поглед.инфо/ Защо САЩ ще приключат с ООН заради Иран? Най-вероятно заради иранската сила.
Вашингтон незаконно върна нелегалните санкции срещу Иран. На никого в света няма да му пука, но цялата тази незаконност все пак не остана незабелязана. Съединените щати убиват, както собствената си международна репутация, така и тази на Обединените нации заради малкия, стар Иран.
Рискувайки международния ред, който се контролира частично от Вашингтон заради Китай - да, това е разбираемо. Китайците могат да бъдат разглеждани като достатъчна заплаха от реалполитик фанатиците в Пентагона.
Заради бившия СССР? Да, този непокорен блок също заплашваше тоталния американски контрол.
Но заради Иран?!
Нека си припомним, че този въпрос изглежда странно, преди всичко защото във всички западни отразявания на американско-иранските отношения, никога не се прави и най-малкият намек за иранска сила.
Но ако Иран е толкова безпомощен, защо тогава Съединените щати стигат до такива крайности? Защо военнолюбците от Ню Йорк Таймс си дадоха пауза с жълтия си журнализъм, за да кажат - да, абсурдният ход със санкциите значи, че "Съединените щати са се изолирали в голяма степен от световния ред"?
Но те нито обясниха добре, нито пък попитаха:
"Защо да се рискува толкова много заради Иран?"
Ето я и никога неизказваната истина - Съединените щати направиха този отчаян и обречен гамбит, защото американската политика беше победена от превъзхождащата иранска сила.
Това не е националистическа пропаганда от моя страна. Ню Йорк Таймс го признаха:
"Това действие е породено от фрустрация".
Иран не е някакъв бегемот, готов да прегази целия свят, нито пък е любимец на медиите, приветстван от чуждестранните сили с букети цветя. Следователно как може той да фрустрира една суперсила толкова много, когато редица други държави дори се страхуват да покажат най-малките знаци на независимост и неподчинение?
Не може да бъде морално банкрутиралият отговор, който е толкова популярен в Съединените щати, а именно "икономиката" - т.е., че Иран има много петрол.
Не, иранската сила лежи върху фундаменталния успех на уникалната иранска комбинация от социоикономически и политически структури, родени след 1917, адаптиран под една истинска и модерна интерпретация на исляма.
Тази сила си има и една друга на всичкото отгоре - фактът, че тази комбинация има огромен позитивен отзвук за огромна част от земното кълбо, известна като "мюсюлмански свят".
Идеята, че иранската Ислямска революция може да бъде универсално експортирана е абсурд. Принудителното помохамеданчване е забранено в Корана, като за начало, а ислямската култура не изглежда много съвместима с тази на Амстердам, Рио де Жанейро или Токио.
Не повече отколкото културата на Токио, Рио и Амстердам са съвместими с тази на Иран.
Но идеята, че едно базирано на исляма правителство не само може да съществува, но и да просперира, дори при тотална и открита опозиция срещу западния империализъм, това е най-котируемата идея в Мюсюлманския свят.
Но дори само позволяването на тази опция да бъде по демократичен начин представена пред мюсюлманските страни, е нещо, което империалистите от всеки регион или култура, не могат да си позволят.
Плашещата сила на Иран, а това е наистина масивна заплаха, е следната:
Той продължава по демократичен път да предлага тази опция. Това е истинската причина защо Съединените щати са толкова разгневени относно Иран, че са готови да съборят световния ред, само за да не му позволят да успее с начинанието си.
В известен смисъл те са прави. Успехът на Иран наистина би отправил предизвикателство към световния ред. Все пак предвид значимостта на петрола, Мюсюлмански свят, който не е подчинен от арогантни империалисти би принудил Запада най-накрая да сътрудничи, а не да доминира, което пък ще освободи трилиони долари за регионална употреба.
Вашингтон настоява, че осемдесет милиона иранци трябва да бъдат жестоко санкционирани, защото продължават да избират тази опция, продължават да излизат за гласуване, да участват в демократическия процес, а през 2020 година продължават да уважават националната демокрация.
И това става въпреки всичките санкции, които им се стоварват с цел, както каза по инцидент бившият американски държавен секретар Джон Кери, да "взривят" Иран.
Една скоба - през 2020 г. в САЩ изглежда всякаш нито една страна няма да уважи националната демократическа воля, ако нейният кандидат не спечели изборите. Това е още едно доказателство, че Съединените щати не са много демократична култура, може би.
И така, разбиращите коментатори знаят, че санкциите на Доналд Тръмп може и да са увеличили икономическите трудности, но също така, че от тях вътрешният патриотизъм само нараства също.
Една страна, която воюваше осем години за да запази пет сантиметра иранска земя от иракските и западни агресори не може да бъде подчинена лесно, нито пък е стигнала до това ниво, за да спре сега.
Увеличаването на това патриотично чувство е реалността, която иранците наистина усещат, и благодарение на която чувстват, че заслужават международно уважение точно защото иранската Ислямска революция от 1979 г. създаде нова система, която е толкова силна и егалитарна, че може да се изправи пред безброй санкции и все пак да победи.
И именно тази система - нейните успехи, подкрепа и как увеличават иранската мощ е причината защо Китай ухажваше Иран за инициативата Един Пояс, Един път, а не обратното.
В продължение на пет години Иран отхвърляше овертюрите на Пекин, за да даде шанс на иранското ядрено споразумение.
Най-честните анализи през 2020-та година ще бъдат тези, които признаят, че иранското ядрено споразумение е поне частично провал и изглежда исторически най-логично да се предвиди, че дори една победа на Джо Байдън няма да доведе до това САЩ да уважат сделката.
Но докато обещанията от иранската ядрена сделка бяха неосъществени, иранските дипломати все пак положиха основите и рамките за 25-годишното стратегическо партньорство с Китая, чието измерение са 400 милиарда долара, и което най-накрая изглежда, че ще се осъществи.
Нищо от това за Иран не се разбира от американския елит:
Защо САЩ ще взривят ООН заради малкия, стар Иран? Защо Китай прави Иран, а не да речем Русия, основният си възел в инициативата Един Пояс, Един Път? Защо светът седи рамо до рамо с Иран срещу всемогъщия Вашингтон?
Но не е възможно да се отговори разумно на тези въпроси, ако идеята за иранска сила дори не може да бъде открито дискутирана.
За щастие, за средностатистическия иранец силата означава възможността да се отхвърлят неразумността, интригите и двойствеността на тези, които са по-слаби от теб.
Превод: СМ