Опозиционните политически сили в страната са обект на сурови ограничения и безмилостно преследване. Раздутото его на Лукашенко го кара да се съпротивлява на това да бъде марионетка на Путин. Въпреки това, той все пак е близък съюзник и фактически клиент на руския президент. В замяна Москва му предоставя значителна финансова помощ, за да поддържа правителството на Беларус на повърхността.
Общественият гняв на корумпирания и икономически некомпетентен режим на Лукашенко се изгражда от години и избухва този месец, когато действащият президент обяви победата си с голям резултат на последните фалшифицирани избори. Размерът и интензивността на уличните протести нарастват непрекъснато, като кулминацията бе най-голямата демонстрация в историята на страната на 16 август. Лукашенко се обърна към Москва и я помоли да се намеси и да му помогне да остане на власт. Той обвини чуждите сили в организирането на засилващите се вълнения. В изявление Кремъл потвърди готовността си да окаже помощ по съвместен пакт за сигурност. Освен това Путин открито предупреди западните правителства да не се намесват в делата на Беларус.
Путин може да има допълнителна мотивация да подкрепи клиента си в Беларус. Лукашенко не е единственият лидер, който се изправя пред тревожни масови демонстрации. От седмици хиляди хора в Далечния изток на Русия излизат на улиците, за да протестират срещу правителството на Путин. Той има достатъчно основания да се тревожи, че събитията в Беларус и в неговата страна могат взаимно да се засилват и да представляват заплаха за двата режима. На последните митинги демонстрантите скандираха "Да живее Беларус" и по този начин изразиха солидарност с действията на опозицията в тази страна. Такова развитие на положението вероятно ще притесни Кремъл. От гледна точка на Путин, да се помогне на Лукашенко да потуши нарастващата заплаха за белоруския режим е да изпрати послание до всички онези, които му се противопоставят, да ги уведоми, че и тяхната кампания няма да бъде пощадена.
Много е важно САЩ и техните европейски съюзници да действат предпазливо и сдържано при разрешаването на нестабилната ситуация в Беларус. Въпреки че НАТО отрича твърденията на Беларус за изграждане на военен потенциал на западната граница на страната, говорителят на организацията подчерта, че Алиансът внимателно следи ситуацията.
Последните събития в Минск имат тревожни сходства с вълненията в Украйна в края на 2013 г. и началото на 2014 г., които доведоха до прокуждането на проруския президент Виктор Янукович. По това време САЩ и ключови членове на ЕС безсрамно се намесиха и подкрепиха антиправителствените демонстрации, въпреки че Янукович (за разлика от Лукашенко) беше избран на избори, които ЕС и други чуждестранни наблюдатели намериха за доста открити и справедливи. Въпреки печата на легитимността, администрацията на Барак Обама насърчи демонстрантите да отстранят Янукович близо две години преди края на неговия мандат. По-лошото е, че Вашингтон улесни това и след това дори помага да се изберат ключови членове на следващото Киевско правителство, което е доброжелателно към НАТО.
Западната намеса вбеси Кремъл, а Русия отговори чрез анексиране на Кримския полуостров, дом на стратегически важния за Черноморския флот на Русия. Това действие от своя страна доведе до налагането на американски и европейски икономически санкции срещу Москва и до увеличаване на интензивността на вече настъпващата студена война.
Действията на Вашингтон в Украйна бяха безразсъдно провокативни, така че администрацията на Тръмп се нуждае от по-добра стратегия спрямо Беларус. Политически и дипломатично би било неразумно Вашингтон да се отъждествява излишно с протестиращите. Може би много от тях са демократи от западен стил, които се стремят да свалят корумпиран автократ и да установят истинска демокрация. Много от демонстрантите в Украйна бяха истински демократи, но в същото време в акциите участваха изключително съмнителни и откровени неонацисти. Някои от тях продължават да играят важна роля в следреволюционното правителство. Ние знаем малко за политическата ориентация и фракциите на силите, противопоставящи се на Лукашенко.
Вниманието е оправдано и от важни геостратегически съображения. Високопоставени американски служители многократно са заявявали, че концепцията за сферите на влияние няма законно място в международните отношения. Кондолиза Райс и Джон Кери открито твърдят това. Такава шокиращо наивна гледна точка обаче не отчита логиката и историята. По очевидни причини великите сили смятат събитията в съседните страни по-важни, отколкото в отдалечените територии и се стремят да защитят своите интереси.
Русия има основание да разглежда Украйна и Беларус като своя легитимна сфера на влияние. Всъщност тези страни са разположени в основната зона за сигурност на Москва. Кремъл ще продължи с големи усилия, за да предотврати увеличаване на и без това значителното военно присъствие на НАТО на неговите граници. Би било разумно САЩ да изберат предпазлива стратегия за отношения с Украйна и Беларус.
НАТО потвърди, че следи развитието на ситуацията в Беларус. От съществено значение е позицията на съюза да не надхвърля тази рамка. Последното нещо, което американските лидери трябва да направят, е да провокират поредната криза в отношенията с Русия, както направиха в ситуацията с Украйна. Когато става въпрос за вътрешни вълнения в Беларус, САЩ нямат интерес.
Превод: В. Сергеев
