/Поглед.инфо/ Какво точно ще правят украинските наказатели в (да допуснем невъзможното) отвоюваните бивши украински територии, на всички им е отдавна ясно. И дори не го крият. А какво ще прави либерално-демократичният Запад, когато започне този неонацистки терор?

Въпросът „За какво се бори Западът в Украйна? изглежда или наивно-аматьорски, зададен от човек, напълно откъснат от информационните потоци и актуалния световен външнополитически дневен ред, или риторичен – неизискващ отговор. В крайна сметка всичко е ясно на всички.

Западът се бори за възстановяване на териториалната цялост на демократична Украйна, която беше нагло потъпкана от авторитарна Русия. Освен това, този акт на „потъпкване“ се разтегна почти десетилетие: през 2014 г. това бяха Севастопол, Крим и Донбас, а през 2022 г. бяха ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област.

Затова днес „колективният Запад“ информира себе си и останалия свят, че възнамерява да се бие с нас „до последния украинец“, така че Украйна да се върне в „границите от 1991 г.“.

И така, пацифистите от всякакъв вид и като цяло „хората на добрата воля“ ще си помислят, прав ли е Западът? Все пак от негова страна това е „справедлива война“ за възстановяване на „справедливостта“?

Тази еднопосочна „комбинация“ е това, което Западът „залага“ в своята глобална пропагандна кампания. Струва му се, че залогът е печеливш. Но какво ще стане, ако се окаже, че Украйна бъде бита?

Ако всъщност "комбинацията" има продължение и се превръща в "двуходова" поне? В резултат на какво Западът ще бъде в цугцванг? Въпросът сега е какъв трябва да бъде този печеливш "ход" за Русия? И съществува ли всъщност?

И така, Западът, на първо място САЩ, и марионетката им Зеленски ежедневно прокарват несложната си теза за „справедлива война“ на всички международни платформи, във всички международни и украински медии и при всякакви удобни и неудобни поводи за много години подред.

Под тази теза Западът е съставил сериозна коалиция, а Зеленски провежда тотална мобилизация на собственото си население. И коалицията, и украинското население повтарят като мантра, че водят справедлива освободителна война срещу „руската агресия” за възстановяване на териториалната цялост на независимата демократична държава „Украйна”.

И наистина: все пак безспорен факт е, че през 1991 г., след като Русия, Украйна и Беларус денонсират съюзния договор от 30 декември 1922 г., като страните, които го учредяват (в отсъствието на четвъртия основател - Закавказката съветска федеративна Социалистическа република), като част от бившата Украинска ССР имаше и целият Донбас, и Крим, и дори градът-герой Севастопол.

Въпреки че статутът на последния остава несигурен, тъй като като база на съветския Черноморски флот той беше затворен град и бе пряко подчинен на Москва. Беше ли така? Беше. Не можете да оспорите факта.

Но няма нужда да се "бута". Достатъчно е да припомним, че наред с гореспоменатия факт има и друг, не по-малко безспорен факт. А именно държавният преврат на 22 февруари 2014 г., извършен срещу законното правителство на законно избрания президент Виктор Янукович.

Извършен от кого? Бойци на неонацистката групировка на бандеровците „Десен сектор“ (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация) с политическа, дипломатическа, информационна и (тайно финансова) подкрепа от САЩ.

И с прякото съучастие на посланиците на Германия, Франция и Полша, които действаха като „гаранти“ за мирния транзит на властта и после не им пукаше за собствените им гаранции, когато бойците бандеровци започнаха да щурмуват правителствения квартал и резиденция на президента на Украйна.

В Киев по време на протеста 2014 година, (cc) spoil.exile

Беше толкова? Беше. И срещу този факт също, изглежда, не можете да кажете нищо. Но се оказва, че тук няма нужда да се надига вой. И просто трябва да назовете правилно този факт.

Това, според САЩ и техните съюзници, както и неонацисткия режим в Киев, който се появи оттогава, не е „държавен преврат“, както твърди „пропагандата на Кремъл“, а по-скоро демократична „революция на достойнството“.

Тоест, „украинският народ“, който стенеше три години под игото на тоталитарната диктатура на Янукович, най-накрая „изправи рамене“, отхвърли омразното „иго“ и се втурна към демокрацията. За да станат скоро пълноправен член на Европейския съюз, след това на НАТО и най-накрая да намерят свое „тихо кътче“ в „Райската градина“ на западната цивилизация.

И всичко щеше да е наред, ако не беше пагубната, както веднъж каза първият президент на Незалежная Леонид Кравчук, „имперска Русия“. Именно тя първа "анексира" град Севастопол и автономната република Крим.

Именно тя „превзе“ Донбас – териториите на Донецка и Луганска област. Именно тя, същата тази хищна Русия, блокира пътя към светлото европейско бъдеще на достойните украински революционери.

И тук вече - стоп. Всичко изброено в предходния абзац вече не принадлежи към сферата на неоспоримите факти, а към сферата на силно противоречиви интерпретации, които не се основават на факти.

А ето ги безспорните факти. След държавния преврат в Киев на 22 февруари 2014 г. жителите на Севастопол отначало отказаха да признаят правителството на бандеровците и избраха свой „народен кмет“ Алексей Чалов. Тогава кримчаните последваха примера на севастополците и също отказаха да признаят киевските пучисти.

Да, те бяха подпомогнати от отряд от руски специални сили, който беше част от Черноморския флот, и тази помощ им позволи да избегнат кръвопролития. Нито една от украинските части на полуострова не започна да защитава прословутата „независимост“ на територията на Крим с оръжие в ръка.

В онези дни не загина нито един украински войник и нищо подобно на клането на киевския Майдан не стана в Севастопол, нито в Симферопол, нито в който и да е друг кримски град не се случи.

Неонацистката същност на „революционния“ киевски режим се прояви почти веднага. След като разгониха бившата законно избрана Върховна Рада, триумфиращите бандеровци с първия си законодателен акт отмениха правото на милиони жители на Донбас да използват публично родния си руски език. Донецк, Луганск, Харков, Днепропетровск, Запорожие и други градове на Новорусия се надигнаха в отговор.

И когато киевската хунта изпрати срещу цивилното население на Донбас и Новорусия бойни части на украинските въоръжени сили, включително артилерия, танкове и дори самолети, много доброволци от Русия отидоха на помощ на руснаците, за да ги защитят от пряко физическо унищожение.

И основният факт остава неоспорим: в Севастопол, в Крим и в Донбас през пролетта на 2014 г. имаше въстание на населението на тези територии, което, тъй като е руско по език, култура, мироглед и вяра, упражни правото си на „самоопределение и отцепване“.

Тоест в отговор на западноукраинската „революция на "гидности“ на бандеровците – тяхната собствена национално-освободителна революция. Която влезе в историята под името "Руска пролет".

Тогава имаше референдуми в Севастопол, Крим и Донбас. Тогава Севастопол и Крим станаха част от Руската федерация като нови субекти.

След това дойде 24 февруари 2022 г., когато американците, на които не им пукаше за националните ни интереси като цяло и за основния ни интерес - осигуряването на националната сигурност, ни принудиха да започнем специална военна операция. В резултат на това към Русия, отново след референдумите, се присъединиха още четири субекта на федерацията - ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област.

И сега, след като възстановихме всички факти, да се върнем към първоначалния въпрос: за какво е киевският режим, въоръжен не само „до зъби“, но и до невъобразими доскоро граници от Америка, Великобритания и Европейския съюз, както и други “доброжелатели”, за какво се бори? Защо ден след ден изпраща все повече и повече вълни от мобилизирани към кървавото клане?

Отговорът е за възстановяване на Украйна в границите от 1991 г. За това е възможно и необходимо, според бившия стендъп комик Зеленски и неговите западни покровители, да бъдат хвърлени в гроба стотици хиляди, а ако трябва и милиони украинци.

ДОБРЕ. Направили са го. И да кажем, че стане неприемливото: те да завладеят територии, които са били част от Украйна. Севастопол, Крим, Донбас и част от Новорусия.

И сега най-важният, най-очевидният, но в същото време най-скритият от всички въпрос: какво ще правят хипотетично победилият Зеленски и различните му служби за сигурност с хората от тези територии? С руските граждани, живеещи там?

С онези, които по своя свободна воля обвързаха завинаги себе си, своето бъдеще и бъдещето на своите потомци с Русия?! С милиони руснаци не само по кръв, но и по духовна структура, по благосъстояние, по език и култура.

Това е истинският риторичен въпрос. Защото отговорът на него е известен предварително: те ще направят това, което Русия не позволи на предшествениците на Зеленски, като през 2014-2015 г. взе под своя защита този народ, който според самите бандеровци е бил обект на етническо прочистване и откровен геноцид.

Което те започнаха да изпълняват в продължение на осем години, или блокираха достъпа на вода и електричество до Крим, или обстрелваха мирните градове на Донбас с всички видове артилерия, или провеждаха тотални „прочистващи операции“ в териториите, напуснати по една причина или друг от руските войски (Купянск, десния бряг на Херсон).

Какво точно ще правят украинските наказатели в (да речем невъзможното) отвоювани бивши украински територии, им е отдавна ясно. И дори не го крият.

Но тогава последният въпрос: какво ще направи либералнодемократичният Запад, когато този неонацистки терор започне?

Кога ще започне физическото изтребление на стотици хиляди и дори милиони хора – а то неминуемо ще започне, когато бъде постигната поставената от Запада цел да се нанесе „стратегическо поражение на Русия на бойното поле“?!

Може би е време директно да попитаме Запада за това? И да питаме публично, открито и високо – на всички международни платформи! На Общото събрание на ООН, на Съвета за сигурност на ООН, на сесията на ОССЕ, където и сега присъстваме.

На всякакви международни форуми, на които сме участници и особено на тези, на които сме организатори и домакини. Както например на Международния петербургски правен форум, който ще се проведе в Санкт Петербург на 10-13 май тази година.

Тоест питайте, питайте и питайте, докато не се събуди най-заклетият „пацифист“ и човек с „добра воля“, който иска „мир“ точно „тук и сега“ с помощта на изтеглянето на руските войски от бившите украински територии към обичайния здрав разум. Да внуши на любителите на формулата „лошият мир е по-добър от добрата война“, че за такъв „лош мир“ ще трябва да платят стотици хиляди и дори милиони животи на руски хора.

Готови ли сте господа?

Превод: СМ

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?